Те просто минават…не ги занимавайте с глупости

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Влизам преди малко в едно кафе и зад бара ме посреща Апатията. Самата тя – с изправени руси коси, галещи изправения й гръб, стегнати дълги крака под ултракъса секси пола и изпълнен с апатия поглед. Всъщност – не, излъгах ви, не точно апатия, погледът и поведението крещяха – аз съм временно тук, за малко, просто минавам и много моля – не ме занимавайте! Опитах се да надникна отвъд тясното на бара и я видях – на първа страница на Блясък, хванала под ръка мастит бизнесмен на солидна възраст, на първа страница на Слава – с разголена гръд и блясък в очите, на първа страница на мечтата. Нещо такова видях, може би бъркам, може би, в крайна сметка не съм пророчица. Всъщност, коя съм аз, че да тълкувам нечии мечти?   И какво като девойката не ми се е усмихнала, голям праз.Да не би да ми е за пръв път? Би трябвало вече да съм обръгнала. Апатии в нашия делник – бол. Руси, черни, стройни и не чак толкова.Продавачки, сервитьорки, служителки в транспортни компании. И млади, и не чак толкова. Да им се зачуди човек в кой момент точно са си изпуснали усмивката, след което уж неволно са я стъпкали с токчета. И после – на кой му е притрябвала стъпкана усмивка?
Преди има няма три седмици, изкушени от идеята да поскитаме по широкия свят, с моя приятелка акостирахме в една небезизвестна туристическа агенция. Преди това щателно сме обходили сайта им, харесали сме си дестинация и изпълнени с пътешественически дух и готовност да похарчим известна сума за целта, се тропосваме с цялото си величие и набор въпроси в един от офисите на въпросната небезизвестна фирма. Момичето зад бюрото, леко нервно, си поглежда часовника, в отговор на който жест аз започвам да гледам почти виновно. Знам, знам, петък е,часът е 18 и…остава има няма час до края на работното й време. Ухилвам се чаровно и с разбиращо съчувствие и а-ха да й обещая да сме максимално кратки, когато Апатията в погледа й ме срязва да си мълча.
И аз млъквам.Естествено, това няма нищо общо с двете чаши вино, които съм изпила преди това. Просто съм съобразителна. За разлика от моята приятелка, която не е пила вино и много упорито настоява да научи :
– с какво ще пътуваме
– колко ще пътуваме
– как се казва хотелът, в който ще ни настанят
– какви допълнителни екскурзии предлагат
– какво представляват самите екскурзии
Ако на първите няколко въпроса момичето стоически мълчи, симулирайки сърфиране из интернет, то при последния губи самообладание и възкликва – Ама от къде да знам, аз не съм ходила на тази екскурзия!!!
Така де, откъде да знае момичето. Да отидем, да видим и като се върнем – да й разкажем.Що за хора сме?
Такива хора , които не успяват да озарят лицето й с усмивка дори с репликата – отиваме!
Съвсем апатично прибра капарото и поглеждайки си многозначително часовника между 5 и десет пъти, провеждайки около пет разговора с гаджето, което трябваше да има търпение, за щото – тука някакви си резервират екскурзия, ни пожела приятна вечер.
Предстои ни да внесем останалата част от парите и понеже моята приятелка настоява все пак да научи някои подробности, касаещи приключението,в което се впускаме, аз много се чудя -с цветя ли да отидем, с бутилка вино ли, с кутия бонбони ли…вече съм забравила какво точно кара туристическите служителки да се усмихват. Във всеки случай съм убедена в едно – работата с клиенти ги отегчава. Защото – те са тук и са за малко. Просто минават…не ги занимавайте с глупостите си, моля.
Всъщност понеже искам да съм справедлива – има и такива, които излъчват доволство, от това, което вършат. И те карат и ти да изпиташ доволство от факта, че си бил точно техен клиент. Има ги… блестят като редки диаманти сред купища апатия.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.