„Група интелектуалци” на орляци

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Магдалина Генова Онези хора, които се държат като херцогини и графове в изгнание и подхващат всяка работа с два пръста и погнуса, защото не им е на нивото, защото не им е достатъчно интелектуална и криейтив и защото могат да оползотворят безценните си време и капацитет за по-важни неща, примерно безкрайни статуси с клеймене на чалгата и упадъка на ценностите (след целонощно гледане на телевизия с бутилка водка), откриване на лувъри и международно културно посланичество.

Обикновено произлизат от бившата придворна на БКП интелигенция (но не е задължително, една част са уонаби номенклатура от малки градчета и крайни квартали), с всички произлизащи от това качества – чувство за аристократичност и безгрешност, образование близо до изкуството, но не съвсем, защото дори по соца имаше нужда от талант, за да си художник или актриса, в най-тъжния случай завършили богословие, защото изпитът се състои от 11 теми и никой не иска да го учи, с ограничени таланти и неограничено самочуствие, че са интелектуалния елит на нацията.

Същите хора обикновено имат доста познати или познати на техните, когато татко е бил окръжен секретар или нещо в СБП или СБХ, които успяват да им намерят работа при благоприятно разположение на звездите и силите в поредната коалиция, която ако е държавна, могат по цял ден да пишат громящи статуси във фейсбук и статии за това как капитализма уби интелектуализма за сайтчета и притурки, но ако е частна, ти иде да наемеш още някой и да плащаш заплата на „нашия човек“ само и само нищо да не пипа, един вид КСО и дълг на честта към вуйчо Мако, който някога помогна на баща ти да започне работа във външната търговия.

Същите често са удобни за подкрепа на всякакви шано каузи, политически инциативи, културно-социални манифести, като формират на орляци „група интелектуалци“, защото знаят, че който печели, той разпределя порциите, командировките и ония постчета, на които можеш да пишеш громящи статуси за чалгата и за това, как хората са толкова прости, че не могат да оценят поредната ти логорея.

Тъжно им е за социализма, кафетата на писателите, художниците, журналистите, конячето, уискито, фъстъчките, почивните станции, дори да не са го живели. Те знаят, че има по-светъл строй от тоя, ако не ставаш за нищо, но искаш много повече.

Те нямат способности, трудолюбие и морал, но имат интелектуалност.

 

Блогът на нервната акула
Нервната акула – Фейсбук страница

 

 

 

+ФорумЪт

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.