Форумът

Цивилизация

Назад към родината

Все повече испанци се завръщат у домаВ опит да осъществи икономическо чудо, Испания прави всичко възможно да си върне едно изгубено поколение

Мигел Хелм, „Зюддойче Цайтунг"
Два сребристи куфара и малка ръчна чанта. Това е всичко, което притежава Хесус Виласевил, след четири години престой в Германия. Само дрехи и една тоалетна чантичка, нищо друго.

43-годишният испанец с дебелите си черни коси, посивели на места, теглеше багажа си през Терминал 1 на мюнхенското летище. Днес е последният му ден в Германия. Той иска да се върне обратно в родината си, подобно на мнозина свои сънародници. С полуприсвити очи Виласевил потърси табелката с полета за Мадрид и номера на изхода към самолета. Сваля очилата си и ги почиства с черната си фланелка, докато с другата си ръка държи виненочервения си паспорт, между чиито страници се виждат двайсет банкноти от по 50 евро-1000 евро. Това е получената предплата от жилището му, което е напуснал сутринта. Това са и единствените му спестявания за новото начало в родината му. В Германия е припечелвал много добре, без да се притеснява от нищо, казва той. Работил е като служител на DHL за Мюнхен и региона. По-добре от никаква работа. В Испания загубил работата си като шофьор на камион заради кризата, и подобно на мнозина свои приятели в родния Толедо почти година бил на трудовата борса. Подобно на мнозина испанци все още живеел при родителите си, от които бил финансово зависим. Чувствал се ужасно, неоценен и не виждал светлина в тунела. Имал достатъчно време, за да размишлява над това, как да продължи живота си. Грижата от безпаричието и страховете за бъдещето споделял със своето куче из улиците на Толедо. Спортувал и всеки ден преглеждал обявите за работа в интернет.


В Испания не успял да се измъкне от безработицата

Опитвал се да кандидатства самоинициативно за работа. Той нямал нужда от нищо, дори от образование, за да може да кара големи камиони. Съмнявал се, защото виждал, че испанците не могат да си отдъхнат от кризата, или поне така, че да може да просперира, и да се върне отново на работа. Затова, през 2013 година взел решение да напусне родния Толедо, един красив град с богата история, впечатляващи дворци и великолепни катедрали, и се озовал в германския град Олдембург. Там работил пет месеца в една кланица , където по цял ден опаковал студени пуешки гърди. Не успял да издържи много и кандидатствал за работа в DHL в Мюнхен.

 

Заради финансовата криза от 2007 година все още мнозина испанци са на дъното. Държавата беше натрупала много големи дългове, а повечето предприятия фалираха. Това засегна преди всичко младите испанци, като всеки втори остана без работа. Вече се говори за generacion perdida (изгубеното поколение бел.ред.), тъй като едно цяло поколение стана жертва на кризата. Мнозина от тях, подобно на Хесус, предпочетоха да търсят късмета си в чужбина, където можеха да получат по-големи перспективи за работа и живот. За десет години, след началото на кризата, повече от 700 хил. испанци - или всеки десети на възраст между 24 и 34 години, напуснаха страната.

 

Те не виждаха никакво бъдеще - предимно в средно големите градове на страната, като Валядолид. Над 80% от завършилите образованието си младежи след началото на кризата са вече навън. В началото на годината администрацията на Валядолид стартира нов проект, наречен „Retorno al talento" (Да върнем талантите" бел. ред) , целящ да върне младите емигранти обратно в страната. За целта са заделени половин милион евро за местните предприятия, решили да наемат млади испанци от чужбина. Градът с население от 300 хил. души поема 70% от заплатата на завърналите се емигранти. През втората година процентът пада на 30. Освен това, така местните власти търсят възможност да се преборят със застаряването. Валядолид е първият, в който реализират подобен проект, но едва ли ще остане единствения, защото редица градове вече обмислят да вземат подобни мерки.

 

Изведнъж очите на Хесус се навлажняват, гласът му спира и заплаква. Какво ли чувства в момента, малко преди да излети към родината си? Разбил е семейството си - оставил е баща си сестра си и трите си племеннички. И сега отново се връща назад при тях. Не само за Коледа, както преди, а завинаги. Семейството му е най-голямото и важно нещо на света за него. В самотните си часове в Германия често мислеше за тях, без да може да ги види. На рождените им дни бяха разделени. Тази самота! Семейството е единствената причина сега да е на летището.


Не може да се опише какво е семейството за един испанец

„Трудно е да обясниш на един германец, какво представлява семейството за нас", казва и Раул Бенито, живял четири години в Берлин. Връзката между деца и родители при нас, испанците е много силна, особено във времена на криза. Тогава мнозина семейства в страната се издържат само от пенсиите на възрастните родители, защото останалите са без работа или припечелват прекалено малко. Заедно с двама приятели 42-годишният Раул създал платформата Volvemos („Ние се връщаме обратно" бел. ред.), чиято цел е да облекчи завръщането на испанците у дома им. Повече от 7 000 потребители вече имат свой профил със снимки и автобиографии във Volvemos. Бенито и неговият екип помагат на желаещите да се завърнат испанци да се свържат с различни фирми и компании. „Мнозина фирми оценяват опита придобит в чужбина в тези времена на криза", казва той.

 

Хесус вече е получил предложение за работа като шофьор на камион в Мадрид още преди година, но размишлявал дълго, и искал да опита още веднъж късмета си в Германия. Но, след година взел окончателното решение да се завърне. Връща се в родината си, повтаряйки си Volver , натъртвайки на последната буква, цъкайки с език. Значението на думата е :връщам се назад", но какви чувства се съдържат в нея, не може да се опише.

 

Все още липсват достатъчно работни места, казва работещият в Мадрид Раул. Страната ни още дълго няма да излезе от кризата, въпреки цифрите и статистиката в последно време. А според нея за последните две години в Испания са разкрити 1.2 млн. нови работни места, а икономиката е отбелязала растеж от 2,5% през 2017 година, много повече в сравнение с голяма част от страните в ЕС. Износът също се увеличава, а анализаторите вече говорят за „испанското икономическо чудо", и дори пестеливият на похвали германски финансов министър Волфганг Шойбле определи напредъка на страната като „грандиозен". „Но", казва Раул, „отношенията на пазара на труда все още остават щекотливи".

 

Който си намери работа, често е със срочен договор. Това си има своите последици, и 2.3 млн. испанци се считат за работещи бедни, става ясно от публикувано през май изследване. Безработицата в страната е 19%, като младежката е двойно по-висока.

 

Хесус вече е на опашката пред млада и красива иберийска служителка, поемаща багажа на пътниците. Пред него стои майка, която се разделя със сина си, а зад него са застанали възрастна двойка, които също се разделят. Сред останалите пътници е и една група пътуващи германци, чакащи с нетърпения да заминат за Испания. Едва ли има други места, като летището, натоварени с толкова емоция за хората. Хесус обаче е сам, без придружители на терминала. Така и неуспял да си намери истински приятели в Германия. Когато говори за политика или икономика, се изразява на правилен испански, но започне ли да говори прочувствено за себе си, проличава силно изразеният му мадридски акцент. Признава, че вината си е негова, че не е успял да се интегрира в Германия, и че не е съумял да намери приятели, които да го изпратят с Adios на летището. За четири години не успял да преодолее и езиковата бариера. Говори немски накъсано, със заучени от туристическия речник фрази. Опитал се да използва испанския като инструмент за интеграция, но ако знаеш немски, можеш да говориш за футбол, казва Хосе, който е запален привърженик на „Реал" Мадрид, и у дома редовно играел футбол. Това правел и в Германия с удоволствие, въпреки че не отишъл на нито една тренировка на кварталния отбор в Мюнхен. Все пак не съжалява, че е дошъл в Германия и смята, че тук е придобил ценен опит. Дали е добър или лош, не знае. „Само зная, че целта ми е да не се върна повече тук", казва с усмивка Хесус, преди да премине през паспортния контрол, последната преграда пред връщането му у дома.

 

Превод: Мартин Иванов

Снимка: „Зюддойче Цайтунг"