Белите мечки и кучешките впрягове привличат все повече туристи в Шпицберген
Шпицберген е островна група, наричана „вратата към Северния полюс“, част от Норвегия, където днес туризмът е най-важният източник , а затова допринасят както морския транспорт, така и откритото през 70-те години на миналия век летище.
Датчанинът Мартин Хартман-Мюнк държи най-голямата ферма за хъски на Шпицберген. и организира туристически обиколки с кучешки впрягове. Започва да развива стопанството си със 60 кучета през 2011 година. Сега шест години по-късно те надминават вече 250.
Животните са кръстоска между Гренландско куче и Аляско хъски. „Не можем да отглеждаме Гренландско куче, защото се бият по между си, и затова ги кръстосахме с хъскита, които са по-малко агресивни и не нападат човек“, разкрива Мартин. Това не е маловажно като се има предвид, колко туристи ежедневно посещават фермата му, и искат да си поиграят с кучетата. Стопанството му се намира в края на единствения път тук, отсечка с дължина около 10-тина километра. Цялата улична мрежа на острова е някъде около 40 километра, всичко друго е сняг, глетчери и безбрежна бяла самота. При това Шпицберген е с площ, наполовина на тази на Дания.
Тук живеят не повече от 3 000 души, повечето от които в административния център Лонгийър, наречен на името на един американец, основал тук арктическа компания за добив на въглища. В миналото въглищата са били основен източник на приходи за Шпицберген, но сега минното дело е изместено от туризма. Все по-нарастващо е обаче и значението на науката и изследванията, а в най-северния университет на света повече от 700 младежи изучават арктически науки.
Интересът към научните изследвания се увеличава, така както се увеличава и броят на туристите. Само през 2016 година Шпицберген е посетен от 114 хил. туристи, което е с 8% повече в сравнение с година по-рано. Особено предпочитани освен обиколките с кучешки впрягове са и екстремните спускания със скутери. Избралите да отдъхват тук обаче могат да се включат и в научни експедиции или обиколки с кораб. И това не е никак случайно, защото само тогава могат да се натъкнат на краля на Арктика- белите мечки, мечта за мнозина туристи дошли до Шпицберген. Броят им на островната група надминава 3 000животни.
Фермата за хъскита също е един добър пример за прелома, настъпил на Шпицберген,, защото все повече хора работят за развитието на туризма тук. В нея са заети седем гида, сред които и германският биолог Грегор Пахман. „Винаги съм искал да съм на място, където е студено, защото обичам студа и снега“, казва биологът.
Един от най-красивите маршрути, който може да се измине с кучешки впрягове, е до глетчера Скот Търнър, до който може да се стигне за около 3 часа. А малка дупка в средата на глетчера може да ви заведе във вътрешността му на около 30 метра под леда, където се открива истински лабиринт от ледени тунели. Това е преживяване, което изкушава все повече хора.
Шпицберген или вратата към Северния полюс предлага възможност да се насладите на ландшафт, подобен на истинска зимна приказка…