Loading...
Времето за решения мина, инерцията породи стрес, който е отвъд възможностите на което и да е правителство да осигури плавен преход към новото устойчиво състояние на енергийния сектор. В момента и за няколко месеца, две-три години, напред цените на електроенергията ще останат ниски, включително на пиковата енергия, поради масовото навлизане на соларни мощности и спада на потреблението. Пазарът се руши.
Идеята, че този соларен ток може да се изнася е само относително вярна – соларите генерират масово електроенергия във всички наши съседи по същото време. ЕСО ще изключват. И този спад на потреблението, респективно на цените, рязко ще изострят канибализма между отделните генериращи мощности и битката за оцеляване чрез достъп до държавни средства, в и извън ФСЕС. В момента през деня ФЕЦ не могат да генерират достатъчно приходи за да върнат инвестициите в по-новите соларни паркове – тези, които пропуснаха дългосрочните договори с фиксирани цени. Тъй като потреблението е недостатъчно и пиковите цени не отлепят над 140 лева /в рамките на деня/ и 100 лева в сегмента ден напред пресата върху притежателите на енергогенериращи активи ще бъде просто ужасна. С идването на май и юни ще се качи потреблението, но пак няма да бъде толкова голямо, че да доведе до рязък скок на цените на пазара. Това обаче ще извади извън ринга почти всички генериращи мощности, които работят за пазара и са извън субсидираните. За да оцелеят те или трябва да крещят „спасявайте ни“, „дайте ни пари“ от държавата или да изяждат капитализацията си. Както правят ТЕЦ-овете. Тук е парадокса на прехода – ВЕИ се надсмиваха над класическата енергия, че тя ще умре, а те ще живеят вечно. А те ще последват съдбата на ТЕЦ и то масово. В надпреварата за помощи от държавата е спорно кой ще надвие – дали миньорите и енергетиците от класическата енергетика или депутатите – инвеститорите във ФЕЦ. При всички случаи започва най-разрушителния етап от гледна точка на капиталовата стойност в развитието на българската енергетика и той ще завърши с фалити по целия фронт от ВЕЦ, през ФЕЦ, ТЕЦ и каквото се досетите. Да, има мегдан за оцеляване, но той е много свит – и то само за напълно амортизирани активи и такива, което водят да автархия на големите потребители. Изобщо да си инвеститор в енергетиката за известно време ще бъде кошмар. След като мине това цунами, и който оцелее, ще се намери новото равновесие – за сметка на по-високи цени, и по-голям марж на мощности за балансиране и съхранение /ПАВЕЦ/. Целият този патос с батерии и водороди, ще присъства като дъвка за модернисти на фона на масовата касапница. Именно за това са нужни инвестиции в мрежи и в автархични енергийни системи – за да се откъснете от тотално непредсказуемата среда на електроенергийния пазар под ръководството или пасивността на държавата. Щом ВЕЦ-овете закъсаха представете си каква мор ще настъпи при ФЕЦ.
