Форумът

Switch to desktop

Икономика

Колония в ХХI век или съвременна държава - трябва да изберем сами

Перник, металургичен комбинат “Ленин”, 1958 г.Отново се чуват гръмки обещания от всички партии - леви, десни, либерални, брутални, извинете – национални и т.н. За кой ли път, избори утре - не извинете след месец или два, всъщност не знам кога!!! Катализатор за такива мъдри решения се превърнаха изборите за европейски парламент. Защо ли?

За някои това е форма за проверка „колко сме значими", което при 30% участие на избирателите едва ли е достоверен показател, но не могат да се отминат без внимание някои изяви на лидерите на партии като например лидерът на ГЕРБ /Граждани за европейско развитие на България/ г-н Бойко Борисов отиде на поклонение в САЩ или поне отвъд Океана да отправи мъдри съвети и заплахи към материала, останал в България, като бъдещ нов-стар!!! министър-председател. Друг добре познат на българския избирател партиен лидер Волен Сидеров започна атака за европейските избори от Москва!!!? и получи гръмък шамар от българския народ, когото не може да обвиним в русофобство, но когато трябва дава достатъчно интелигентен отговор на отдавна познатите му номера. След като обърнах внимание на някои действия на лидери, които говорят за интересите на българския народ от териториите на други държави, да се върнем у нас и погледнем трезво съвсем не розовата ни действителност. Питам се докога ще продължава тази агония и не е ли време да си зададем въпроса: колония, на опашката в ЕС или модерна, съвременна държава с функционираща пазарна икономика желаем да бъде България?

 

Да погледнем фактите. Вече двадесет и пет години над страната вилнее финансов ураган, независимо от заклинанията на всеки нов лидер и партия, поемащи управлението на страната. Какво друго би трябвало да очакваме от лидери, доказали своята безплодност с партии създадени „ин витро"/изкуствено/. За отбелязване е, че болшинството нови лидери откриват в далечното /незапомнено/ минало роднини, борци против комунизма, поне дядо или прадядо и са не особено далеч от структури и обкръжение на г-н Сорос. Към това прибавете стогодишната майка на всички перца и отклонения и ще получите пълната картина на политическия облик на прехода, който за съжаление е пълен с недъзи, но при толкова възрастни родители... Затова чета с учудване анализа на слуховете, ширещи се в страната от г-н Красен Станчев от Института за пазарна илюзия - извинете икономика, който разделя управлението на такова от БСП и друго,извинявам се, какво? Може би англо-саксонски либерален модел - за справка погледнете Аржентина или Южна Америка, като цяло харесва ли ви? Пак да погледнем фактите:
Безпринципна приватизация заради самата нея и в полза на една кредитна върхушка - както някога беше извършена колективизацията по рецепта на дядо Иван, а сега приватизацията на чичо Сам.

 

Този процес има и своите политици-отличници като напр. г-н Иван Костов, баща на приватизацията, приватизирал държавно имущество за над 50 млрд. долара, от които в държавната каса са отчетени около 7 млрд. лева. Не се учудвайте - авиокомпания Балкан за 250 хил. долара /само акциите ѝ в „Сита" са 60 млн.долара/, НЕФТОХИМ за 100 млн. долара с подарък нефтопристанище, при търговска цена около 1 млрд. долара, заводи продадени на държавната?! турска фирма „Шише-джам" за жълти стотинки,концентрата и медодобива в Пирдоп и т.н.

 

Г-н Кобургготски, следващият цар - министър-председател, на когото ако събереш общо трудовия стаж на министрите му няма да събереш трудов стаж за пенсия на един от тях - също се отличи, като продаде БТК за 400 млн.евро, а две години по късно компанията беше продадена във Виена за 1.4 млрд.евро, без лев допълнителни инвестиции. Да ви припомня ли блестящата суапова /обменна/ операция по държавния дълг на страната, донесла чиста загуба на българския данъкоплатец от 4 млрд. лева, но на някои млн.евро в джоб. С лека ръка бяха пропиляни около 1 млрд. в Либия, 2.2 млрд. в Ирак и т.н. Финансов министър беше г-н М.Велчев, който дълго преди това обсаждаше министерството с предложения по дълга за частни интереси!!!!
Ще бъде некоректно да се подмине без внимание един особен сектор в българската икономика – енергетиката. През целия период на промяната липсва национална концепция за нейното развитие, освен тази на отделните лобита!!! Отново към фактите:
Преходът завари България с около 2700 квт. на човек, при наличието на сериозна металодобивна промишленост, тежка химия, циментови заводи – всички те сериозни потребители на ел.енергия;

 

- 49% от енергията се добиваше от АЕЦ Козлудуй чрез 6 реактора руско производство, от тях 1-ви и 2-ри с 50% изчерпан ресурс, 3-ти и 4-ти с 65% - наличен ресурс и 5-ти и 6-ти - практически нови;

 

При реакторите обикновено производителят им ги снабдява с необходимото гориво, но тук съществува и сериозен проблем с изтегляне от страната на използваното гориво, високо радиоактивно /плутоний/, разлагащо се за 10000 години!!, което за страна с територията на Русия не представлява проблем. След Чернобил, Европейската общност и Международната агенция за атомна енергия поставиха нови, по-високи изисквания към реакторите и в отговор на това у нас бяха въведени нови защитни системи, разработени от Сименс, Уестинхауз и Ханиуел. Това беше направено в реактори 3-6 и след проверка одобрено от МАГАТЕ. На този фон беше нереално и арогантно искането с половин уста за изключването на 3-4 реактор, няма официален запис от ЕС, като условие за влизането ни в общността, няма и решение на НС на България, но има лобистки интереси. Иначе не мога да намеря обяснение за съгласието на г-жа М.Кунева - министър по европейските въпроси в правителството на Сакскобурггодски, а по-късно член на борда на френската банка"Париба". Каква случайност, но не е единствена! Нима г-н Костов не подписа в края на мандата си заробващия договор за „Марица" 1 и „Марица"3? Ами зам.-министърът на икономиката в правителството на г-н Сакскобургготски от ДПС, който приватизира преноса на ел.енергия чрез държавната чешка компания „ЧЕЗ", да не ви припомням „Цанков камък". Връх беше успехът на нашето атомно лоби в първото трикоалиционно правителство на г-н Станишев в лицето на г-н Румен Овчаров, който реанимира проекта АЕЦ „Белене", без да е ясно на кого ще трябва произведената енергия и кога и с какво българският данъкоплатец ще изплати централата. При инсталирана мощност от над 12 Гигавата и максимална потребност /върхова потребляема мощност от около 5,8 Гигавата към момента/, някой би трябвало сериозно да се замисли!

 

Въпросът с газоснабдяването на страната не е нов въпрос, но и той както всичко у нас започва да се разглежда от всяко ново правителство от точка нула, независимо,че по редица въпроси има подписани споразумения и наше финансиране от преди 35-40 години, но кой чете документи, при това комунистически!!! Ние не се поучихме от случилото се през 2006 г. Няма нищо лошо „Южен поток" да мине през територията на страната, но това не е разграден двор, или поне не трябва да бъде и виновните лица за нарушаване правилата на играта следва да понесат своята отговорност. Защо спря въпросът с „Набуко" и какво го спира, съвсем не е без значение за нас, но и за Русия, а защо не и за някои любители на темата „Шистов газ". Тук трябва открито и ясно да кажа, че тази тема при гъсто населена Европа следва да бъде забравена. Ние имаме сравнително неприятен опит с вертикалното излужване на сол в Провадийската низина за завода в Девня /справка доклада на БАН по въпроса/ .Въпреки клетвите страната е без осигурено реверсивно /обратно/ захранване от Гърция или Турция /защо ли?/.Не е ясно и състоянието на газохранилището в Чирен.

 

През 2009 година управлението на страната беше поето от дясната, според ръководството ѝ, партия ГЕРБ. Какво дясно вижда в нея Европейската народна партия е сам по себе си интересен въпрос, но това не питат дори журналистите. За това управление и неговите лидери се е писало много, да не говорим за собствените им - на лидерите, словесни изяви. Като изключим г-н Борисов, особено внимание изисква г-н Дянков, финансов министър в правителството, световен връх във финансите, по собствените му думи, но не привлечен обратно в Световната банка. Тъй като сме завършили „успешно" приватизацията, а на новото правителство му трябват пари, господин министърът, незаменим кадър от Световната банка, премина към единствено възможното - изчерпване на валутен резерв, национализация на частни социални фондове и заеми, заеми... За времето на това управление над 8 млрд.лв. вътрешен заем, 1 млрд. евро за покриване на част от задълженията, останали от г-н Велчев и 800 млн.евро краткосрочен заем за земеделските производители. Това едва ли са очаквани финансови резултати от такъв изтъкнат финансист, но вероятно са били достатъчен повод да бъде поканен в управлението на руска банка, както и за лектор по финанси, което само по себе си не е лошо - да им е честит. Той е вече вторият наш финансов министър, след г-н М.Велчев, който намира място в руската банкова система - като консултанти по българските банки, но да се надяваме, че българското правосъдие най-после може да се събуди и потърси отговорност от виновните лица за нанесените щети на националната икономика.

 

Сегашното правителство подписа нов заем за 3.5 млрд. лв. при една забележително ниска лихва 3,01%, но заем за покриване на стари задължения, в това число и този на г-н М.Велчев от 2002-ра година, като в касата на държавата не остава нито лев, но това обяснява играта с оставката на кабинета. Лозунгът е ясен - избори на всяка цена, колкото може по-бързо, за да не се намеси непредвиден играч, тъй като тези на сцената, независимо как се казват и какво говорят, са до болка познатите наши. Питам се докога трябва да продължава този фарс и трябва ли?

 

Действително е дошло времето, драги сънародници, да решим ТРЯБВА ЛИ БЪЛГАРИЯ ДА БЪДЕ БАЛКАНСКА КОЛОНИЯ ИЛИ СЪВРЕМЕННА ДЪРЖАВА, от която сегашните и бъдещите поколения да не се срамуват. Може би трябва да помислим и осъществим нова ДЕМОКРАТИЧНА АЛТЕРНАТИВА за БЪЛГАРИЯ.

 

Снимка: Изгубената България

 

 

 

+ФорумЪт