Loading...
Думата „презастрояване“ в България е неизбежно свързвана с морските ни и зимни курорти. Къде от носталгия по социализма с неговото централно планиране и силно ограничено външно търсене, къде от чист идеализъм по видени в чужбина интересни курорти, къде от построените на доста места наистина ужасно грозни хотели несъмнено много българи смятат, че съществува някакъв по-добър път за развитие на туризма, който включва по-малко масивно строителство и повече места за къмпинг, излети и т.н. И тук идва един повече от любопитен парадокс, който ни връща до самото начало – какво изобщо означава „презастрояване“?
В чисто икономически смисъл, думата предполага създаването на повече предлагане на определени туристически услуги спрямо съществуващото търсене. Това е особено трудно да се прецени за цялата държава или дори за конкретен регион, тъй като в България не се събира подробна статистика за търсенето и предлагането. Това, с което разполагаме, е броят на чуждестранните туристи и ценовите равнища на различните услуги. Чуждестранните туристи в България като бройка не са намалявали от много години, изключвайки 2014, за която статистиката все още не е готова, но е и белязана от сериозната криза в Украйна и намаления брой туристи от Русия и не е показателна. Ценовите равнища на ваканционните имоти безспорно са намалели чувствително през последните 7 години, което идва да покаже, че предлагането сериозно надхвърля търсенето. От друга страна, такава тенденция не се наблюдава в цените на хотелиерските услуги и развлеченията. Тоест, като цяло, търсенето и предлагането на хотелиерски услуги са адекватни едно на друго.
Разбира се, „презастрояване“ не е и не може да бъде чисто икономически термин. Напротив, това е преди всичко субективна оценка на количеството строителство, която всеки от нас прави, когато види развиващата се инфраструктура в курортите (пък и не само). Но тази субективна оценка се формира преди всичко на сравнителна основа – тоест, „презастрояването“ е повече застрояване от някакъв идеален случай, който се взима като „бенчмарк“. И тук идва въпросът, кой е този идеален случай? За някои хора, безспорно това са носталгичните спомени от социализма. Тази носталгия често се обяснява с естественото чувство, че когато човек е бил по-млад, животът е бил и по-добър. Ако трябва, обаче, да сме безпристрастни, централното планиране и ограничаването на движението на хора по социалистическо време трудно може да се считат като ефективни методи за определяне на идеално застрояване на курорт (или на град). В случай, че върнем инфраструктурата си до състоянието при социализма, то надали ще можем да обслужим и 10% от съществуващото днес търсене и то без да говорим с какво качество и колко доволни ще останат тези хора.
„Идеалният“ случай на застрояване за някой може да бъде и привнесен отвън на чисто асоциативен принцип. Тук пък идва проблемът, че не всичко, което хвърчи, се яде. Или с други думи, екзотичните къщурки на самотни плажове по тихоокеанските острови или привлекателните дървени къщички и палатки по Скалистите планини в САЩ и Канада изобщо не е сигурно дали могат да бъдат просто пренесени на българското черноморие и планини, и да дадат същия резултат.
Например, известният къмпинг Гора в Южна Африка предлага нощувки по 1000 долара, въпреки че условията са доста базисни. И неслучайно – нощуващите спят буквално между стада слонове, които мирно обикалят палатките и бунгалата. Е, може би изглежда чудесно, но сигурни ли сме, че екотуристите в България ще се зарадват на 1000 долара нощувка в къмпинг до Карадере? Пък и къде са ни слоновете Ако се преместим към Банско и Пампорово, със сигурност съвършените гледки от курорта Клайокуот във Ванкувър ще паснат на очакванията на много българи за идеално застрояване – луксозни палатки, дървени джакузита, никакви лифтове, никакви ски, никакво покритие за телефони и интернет, само катерене, риболов, разходки и почивка. Всичко звучи чудесно, но за да се оправдае финансовото съществуване на само няколко палатки в цяла планинска долина, нощувката там започва от 3900 долара. Дали някой турист (българин или чужденец) ще плати и 100 долара да спи на палатка някъде в някоя българска планина? Дано, дано ама надали.
Стои и въпросът, ако това са идеалните случаи, то какво трябва да кажем за техните тотални противоположности? Пълни малоумници ли са инвеститорите и туристите в италианските алпи или Ибиса, които са плътно застроени с масивни хотели и изобилстват от дискотеки и нощни барове? Надали. Просто правят друг вид туризъм с друга целева група.
Истината е, че за всяка лодка си има гребци. И за всеки влак – пътници. В под-сектора ваканционни имоти и някои отделни курорти, в България наистина имаме прекалено много предлагане, което надвишава сериозно търсенето. Туризмът, който развиваме по някои части на черноморието или някои планински курорти, също вероятно не допада на всеки, но пък кой туризъм прави изключение и се харесва от всички? Всичко това не трябва да е повод да развеем бялото знаме и да обявим капитулация (което е абсурдно, туризмът формира 14% от икономиката ни), давайки мандат на политици да национализират и бутат хотели или да налагат забрани върху всеки нов проект. Ако те можеха да планират по-добре от предприемачите, комунистическият ни строй нямаше да фалира. И цялата комунистическа Венецуела нямаше да привлича точно 10 пъти по-малко туристи от малкия остров Ибиса, който дори не разполага с почти никакви природни дадености за туризъм и е просто едно каменисто парче, адски гореща земя.
Има една хубава поговорка – най-пряката демокрация е в магазина. Същото важи и за туризма. На когото не му харесват предлаганите услуги в някой наш черноморски или планински курорт, просто да не ходи там и да гласува с парите си за друго място, било то у нас или навън. Но нека не пречи на други туристи, които ги харесват, да ги ползват, стига да спазват българските закони и да не нарушават чуждата частна или публична собственост в този процес (чрез замърсяване или по друг начин, където наистина би било справедливо да се насочат повече критики).
Например, аз търся спокойни и усамотени места за гмуркане и съответно не ми харесват възможностите в Слънчев бряг – затова ходя около Китен/Приморско или в Гърция. От друга страна, гръцките планини определено не са по вкуса ми и поради тази причина карам сноуборд и се разхождам в Пирин, Рила и на Витоша. Ако има достатъчно други хора като мен с подобно търсене, предприемачите в Слънчев бряг и тези в гръцките планини ще се замислят как да ни привлекат в своите места. Ако ли пък не, това означава, че те си имат други по-изгодни за тях целеви групи и в това няма нищо лошо.
Свободен свят – свободен избор, включително уважението към избора на останалите хора.
P.S. Снимката е от Френската ривиера
