Loading...
В своя публикация авторите Глен Кейтс и Ли Лу правят подробен анализ на цените на руския газ за европейските държави. Изводът е категоричен: „Защо най-бедните европейски държави плащат най-скъпо за руски газ?“. Да, видно е, че става въпрос категорично за дискриминационна политика поради доминиращо монополно присъствие. Най-скъп руски газ в Европа получават Македония, Полша, Босна и Херцеговина, Чехия и България. Може би става въпрос за „скъпа и неподправена“ братска любов от недалечното социалистическо минало?
На интернет страницата на „Булгаргаз“ от 11 февруари тази година има съобщение, с което компанията уведомява своите клиенти, че прогнозната цена на природния газ за второто тримесечие ще бъде 522,69 лв. за хиляда кубически метра (без акциз и ДДС). Без да отчитам спада в цените на всички енергийни ресурси през последното полугодие на миналата година, искам само да спомена, че Германия, Австрия и Франция от много години насам плащат цена за руски газ
много под тази цена.
Не ви ли се струва чисто икономически, че за България ще бъде видимо по-изгодно да купува руски газ от Германия, отколкото директно от „братушките“? Ако това бе и физически възможно, то отдавна нямаше да треперим кога Русия ще дръпне кранчето на руската газ, транспортирана през Украйна.
По-долу ще се опитам да развия тезата за енергийна диверсификация на България.
Някак си между другото започна да се говори за създаване на национална енергийна борса. Дали тя трябва да бъде частна или държавна, е много голяма тема. Аз, разбира се, съм категоричен привърженик на създаването на такава с частен капитал. Това към настоящия момент е трудно постижимо, тъй като единственият играч като балансьор в енергийната система се явява държавната НЕК. Резонно е да разгледаме начина, по който това се прави в Европа.
Европейската енергийна борса е публична компания, която попада под регулацията на германското законодателство. На нея се търгуват електрическа енергия, газ, вредни емисии, въглища и др. На тази борса участват повече от 360 търговци от 24 държави.
България не е член на борсата. България даже не е член и на Европейската асоциация на енергийните борси, което е изключително недалновидно. Важно е до отбележим, че ЕЕБ (Европейска енергийна борса) стана основен собственик и на Powernext.
Защо споменавам този факт? PEGAS представлява паневропейска корпорация за търговия на газ в Европа, която използва платформата на Powernext. Към настоящия момент в системата са включени Франция, Германия и Австрия. Кандидат-член е Италия. Идеята на третия енергиен пакет е обвързването за цялата енергийна и газова мрежа на Европа. Това рано или късно ще стане, защото от него ще се възползват всички европейски държави.
Това ще се случи и с България. Говорейки за енергийна диверсификация, тъй като единствено България и прибалтийските държави са
100% зависими от доставките на руски газ
е много по-логично на даден етап да се обърнем за такава диверсификация на Запад, отколкото да се молим на Изток.
Да не забравяме, че през 2016 година на Европа ще бъдат доставени и първите количества американски втечнен газ. Газовата система на Испания е 100% независима от руското синьо гориво.
Испания ще се включи към паневропейската газова система в близко бъдеще. Още един основен пункт – игнорирайки България и пренасочвайки се към Турция, Русия най-вече цели изнасянето на 50 млрд. кубически метра газ към Европа, а не 14 млрд. предназначени за турския пазар. Ако България изиграе правилно своите карти в този колосален енергиен пъзел, наистина може да се получи нещо изключително интересно.
Русия иска да бъде изграден газов хъб на турско-гръцката граница. Само си представете, ако страната ни бъде част от свързването на паневропейската газова система до този хъб. Ползите ще бъдат видими за всички. Нещо повече, такъв проект може да бъде
финансиран с пари от плана „ Юнкер“
Първо, защото изрично е подчертано, че чрез него Европа се стреми да премине от използването на грантови схеми и субсидиране към гаранции и кредити. Това означава, че за всеки проект по този план парите няма да се „даряват“, а ще трябва да се връщат.
Второ, това ще бъде паневропейски проект и България може да играе централна роля в него.
Трето, във всеки случай това ще бъде и многомилиарден проект. Само си представете вторичните ефекти за родната икономика. Не на последно място, страната ни ще намали тоталната си зависимост от директни доставки на руски газ. Искам дебело да подчертая, че става въпрос за директни руски доставки. Да не забравяме, че Русия ще бъде твърда в намерението си да прекрати след 2019 година газовия си договор за транзит с Украйна. Ние какво правим по темата?
В момента, когато Италия стане пълноправен член на ЕЕБ, обратното броене за нас започва. Трябва да имаме изключително бърза реакция по темата, но за голямо съжаление аз не съм чул нищо. Знам, че всичко това звучи твърде екзотично, знам, че всичко това даже звучи и сюрреалистично. Спомняте ли си, когато от малцина се говореше, че България трябва да започне усилия в посока за присъединяването към еврозоната, как болшинството от политиците проповядваха политиката „да изчакаме и да видим“. Тогава състоянието на публичните ни финанси наистина бе в съответствие с критериите за членство. Сега, когато всички политически партии, без тези, които се финансират от газовите монополисти, разбира се, искат такова членство, но удряме на камък.
За мен всичко трябва да започне от членството в Асоциацията на европейските енергийни борси. Можем да черпим от тях
безценен опит и ноу-хау
С родни усилия стигнахме дотук НЕК да трупа по 2 млрд. годишен дефицит и да плащаме за най-скъпия руски газ в Европа. Необходими ли са повече доказателства, че сами не можем да се оправим. Истината е, че енергетиката ни е в това състояние, защото е силно политизирана. Цялата реформа до този момент се изразява в това дали да качваме, или да сваляме цените на тока. Така няма да се получи със сигурност. А не трябва ли, гледайки на изток, да се завъртим на 180 градуса, търсейки решение на енергийните си неволи? По-скоро, да. Обществото ни страда неистово от липсата на следващата ни стратегическа цел. Енергийната ни независимост е може би една от най-важните, но тя преминава през смели и на пръв поглед екзотични решения. Страната ни има уникално географско разположение за такъв проект. Какво се получава на практика – локация има, пари има, само липсват прозорливи политици. Как ще се конкурира родният бизнес с германския, когато Германия внася значително по-евтин газ от Русия? Май че станаха прекалено много въпросите.
Бисер Манолов в личния си блог
