Преходът

Рачо Петров, зам.министър на промишлеността май 1992 - април 1995гМитове и реалност
През последните месеци сме свидетели на не често случваща се дипломатическа активност, която бавно, но сигурно, обхвана почти целия свят, което е напълно разбираемо при съществуващата глобализация. Понятия като Украйна, Сирия, ислямска държава, емигранти и тероризъм, а от скоро новото правителство на Гърция и проблемът ДЪЛГ, са постоянно присъстващи теми във всички медии. На този фон позицията на българското правителство, ако изобщо може да се види такава, е меко казано неадекватна.

Което не е за учудване, когато трябва да застанеш между стари и нови господари с единствената мисъл – ти да си на върха на пирамидата!! Преди да продължа по-нататък имам един въпрос към г-н главния прокурор: Каква промяна в българската Конституция допуска граждани с чуждо поданство, със замразено!!!? такова, или със двойно гражданство, да заемат министерски постове? Не е ли крайно време да започнем да уважаваме себе си и собствените си закони, дори и тогава, когато някои посланици се опитват да бъдат кадровици, при това успешно, възползвайки от слугинските навици на някои нашенци. Във всяка уважаваща се суверенна държава тези кадровици биха получили неприятния статут на „Персона нон грата“. Стара народна поговорка казва „Уважавай себе си, за да те уважават и другите!“ Един велик китайски мислител (не Винету) – Конфуций е казал великата мисъл „За да видиш бъдещето, анализирай миналото“. Да послушаме съвета на великия мислител и през тази призма да анализираме създадената сложна международна обстановка и съвсем нелеката вътрешна ситуация.

Ще започна с Украйна, защото видимо Югославия от 90-те години не е оставила спомен в късата памет на някои отговорни политици.Създадената след Първата световна война държава, след ликвидирането на Австро-унгарската империя прилича на общежитие за безпризорни държави, което включва в себе си 9 националности и 3 религии, с лек превес на сръбската нация. В началото на 90-те години някои политици решиха да играят ролята на Господ –Бог и разделиха Югославия на няколко държави,основно по религиозен принцип – католически и православни, без да се придържат към историческите факти, а така също Босна и Херцеговина и разбира се Косово, за което е интересно какво учат децата като основание за неговото създаване.Този „велик“ход на безотговорни политици донесе много скръб и печал на югославските народи, но народът казва „На чужд гръб и 100 тояги са малко“! Изглежда опитът от Югославия не е послужил на когото трябва за урок, което се потвърждава от събитията в Украйна, Молдова, Грузия и т.н. Да погледнем историческите факти:

 

Руската империя

 

от времето на Петър Велики до края на ХХ-ти век, вече като СССР, никога не се е освободила от имперските си амбиции, сериозно подпомагани от главозамаяли се „велики“ пълководци като Наполеон или Хитлер, за да дойдем до днес. Не е непозната голямата мечта за империя на три континента, жалко за продажбата на Аляска -от Атлантическия до Тихия океан и от Северно до Средиземно море. На тази империя, заемаща една шеста от земната повърхност не са необходими колонии, те са вътре в нея.Настъпилите промени в края на ХХ-ти век, разглобяването на великия Съветски съюз, дадоха независимост на някои от републиките, но логично образува Руската федерация, приблизително в границите на дореволюционна Русия, с две отклонения – създадени бяха като нови държави Република Украйна и Република Беларус. По същество тези две новосъздадени държави са били неотменна част от руската империя, нейното ядро, но при новите обстоятелства са замислени като буфер между Европа и Руската федерация и то двупосочен, дистанциращ руския народ от демократичните идеи на Европа и неолиберализма. За Европа буферът създаваше известни гаранции за ненакарнимост на границите, в някои случаи доста условни – да припомня пак югославските републики. Липсата на реална представа за политическата същност на диктатурата на пролетариата, концентрацията на власт в една партия, освен типичните за диктатура черти, в този случай имаме висока концентрация на икономическите лостове в ръцете на партиен елит, олицетворяващ държавата–собственик, при липсата на каквато и да е опозиция. В Съветска Русия, по-късно СССР, отсъстваше дори и псевдо многопартийна система, допусната в бившите социалистически страни, създадени в резултат на Втората световна война. Причините са исторически, тъй като през февруари 1917 година опитът да се модернизира империята Русия чрез буржуазно-демократична революция завършва с неуспех поради извършването на преврат – октомврийската революция 1917г. и въвеждането диктатура на пролетариата като държавно управление след четиригодишна гражданска война. Абсолютната монархия, владееща империята Русия, късното ликвидиране на крепостничеството /края на 19 то столетие/, липсата за страна с такива размери на значителна частна индустриална собственост, обяснява липсата на партии, представляващи интересите на различни социални слоеве. След 72 години диктатура и до днес липсват партийни структури с ясна програмна насоченост, като се изключи мимикрията на бившата КПСС под формата на партии с различни наименования, но с неясни програмни цели днес, в близкото бъдеще, наситени с популизъм и обещания, за изпълнението на които в последствие никой не носи отговорност. Извършената приватизация и първоначално натрупване на капитала възбуждат редица въпроси. Редица въпроси съществуват и по формите на управление в новосъздадените държави от бившият Съветски съюз, в повечето случаи еднолични режими начело с бивши функционери на

 

управляващата 70 години в СССР комунистическа партия

 

Като се вземе предвид,че въоръжените сили, специалните служби и полицията се управляват от колеги, работили дълги години заедно, завършили едни и същи учебни заведения, става ясно,че заявената самостоятелност на страните-членки на ОНД /Организация на независимите държави/ е до голяма степен условна – форма на заместване на разглобения Съветски съюз в по нова форма ЕВРАЗИЯ. Разбира се има и изключения -например прибалтийските републики, присъединени към СССР през 1939 г. Към тази група ще трябва да се прибави и Украйна, втората по големина държава, след Руската федерация, в Съветския съюз, която след войната е член на ООН, за да има СССР по-голяма представителност в организацията.

Историята на Украйна е изпъстрена със сложни процеси, породени от етнически противоречия, национализъм, както и от причините, посочени по-горе, типични за новосъздадените от Съветския съюз държави.Сериозен проблем е и наличието на значителни колонии от руско етническо население, разселени по естествен или насилствен път – изпитан метод за стабилизиране на присъствието на империята. Сложната международна обстановка в началото на 80-те години изведе като Ген.секретар на КПСС Михаил Горбачов. В Комунистическите партии на СССР и на останалите европейски социалистически страни, създадени под диктовката на Сталин в периода 1945-1949 г. от Ялтенския подарък на Рузвелт и Чърчил, потвърден в Потсдам 1945 г. се формираха две крила – едното консервативно, готово ако се налага да пролее кръвта на собствения си народ под лозунга „С кръв сме я взели,с кръв ще я дадем (властта) !!“ и новото модерно течение „Ще задържим властта с икономически средства“. Изборът на Горбачов показа, че е надделяло модерното крило, но проблемите на икономиката се задълбочаваха, особено в научно-развойната дейност в областта на новите технологии (електроника,бионика и т.н.). В политически аспект проблемите са постоянно на лице, показвайки сериозни различия във вижданията на изпитани кадри в отделните страни, довели до сериозни сътресения през 1953 г.в ГДР,1956 г. в Унгария, 1968 г.в Чехословакия,1981-1983 г. в Полша, където имаше сътресения и по-рано.За голяма изненада на правителството на ГДР, правителствата на Унгария и Чехословакия разрешиха големи групи граждани на ГДР да се отправят през техните територии на Запад през май –август 1989 г. През същата година българските граждани получиха правото да пътуват по света без ограничения, с един единствен проблем – с какви пари? Но все пак чувството,че можеш, означаваше много след 45 години диктатура на пролетариата. Всичко това под лозунга „Гласност, перестройка“, което не означаваше непременно демократизация. Разпадането на СИВ, на СССР, след августовския опит за преврат през 1991г., обединението на Германия бяха онези факти, които дадоха основание да се обяви прекратяване на Студената война. Реално погледнато, след 45 години в условията на пролетарската диктатура, в европейските социалистически страни бяха останали бледи спомени от предвоенната демокрация, а за политическите дейци от това време, в т.ч. не малко и тези от комунистите, които не бяха емигрирали в Съветска Русия, сериозно се погрижи Сталиновата ЧК (ДС) и не малко национални лакеи, каквито за съжаление винаги е имало.Тези, които успяха да оцелеят в първите месеци от завземането на страните от Червената армия намериха смъртта си в

 

безбройните лагери по Сталинов модел

 

създадени за ликвидиране на политически неудобните.Можем да си представим размера на проблемите в една страна, преминала от абсолютна монархия в страна, управлявана над 70 години от диктатура. Но нека се върнем към Конфуций.
През миналото столетие, след няколко години гражданска война в средата на 30-те години, в Испания се настани националистическата, по своята същност диктатура на ФРАНКО, която продължи до средата на 70-те години на миналия век. Отчитайки рисковете от нова гражданска война, диктаторът Франко подготвя дълго стоящия свободен кралски престол за принц Хуан Карлос, който става крал на Испания (1975 г.) – конституционна монархия, където кралят поема ролята на балансьор в многообразието от партии.След войната Испания даде убежище на много нацисти, между които и хърватският националист Анте Павлевич, така, както след обединението на Германия, Руската федерация, поела ролята на наследник на вече бившия СССР, даде убежище на бившия ген.секретар на ГЕСП и Председател на Държавния съвет на ГДР Ерих Хонекер и неговата съпруга. А също така и на съпругата на бившия президент на Югославия и председател на ЮКП – Милошевич. Да се опитаме да анализираме процесите, обхванали Европа в края на миналото столетие и началото на новото хилядолетие, а в по-широки мащаби и целия свят. Какви бяха причините за възникването на проблемите? Историята ни учи,че възникването на диктатура е в следствие на сериозни противоречия, съществуващи между отделните социални слоеве, единоборства и борби за надмощие, често продължаващи години и носещи неизброими беди за обществото. Като червена нишка, пресичаща цялата история на човечеството е борбата за притежаване на повече материални блага, колонии, пазари, научна и културна собственост. Реално погледнато, тези цели не са загубили своето значение и днес, независимо с каква опаковка ни се поднасят, но и сега определящ фактор е въпросът – „Чия е собствеността?“. Така в Испания, където вече съществуващата частна собственост се чувстваше заплашена от примера „Съветска Русия“ изведе на преден план диктатурата на Франко, неукрепналата частна собственост доведе до Февруарската революция от 1917 г., а липсата на собственост предопредели диктатурата на пролетариата през октомври 1917 г. Беше създадена държавата – партия, притежаща и управляваща един национален промишлен конгломерат.Отказът на немският крал от престола 1919 г., Ваймарската република и значителната по своето развитие изцяло частна немска индустрия и икономика, липсата на колонии и пазари, предопредели идването на власт на националсоциализма,на Хитлеристката диктатура.Високомерието, жаждата за власт,чувството за непобедимост и величие,така характерни за диктаторите, доведоха до Втората световна война и пълно фиаско на диктатурата на Хитлер, продължила за щастие само 12 години, но и до неизброимо число милиони човешки жертви.

За първи път в човешката история виновниците за войната бяха съдени от международен съд и осъдени. Една партия, националсоциалистическата на Германия, беше поставена извън закона.Тази война доведе Съветска Русия и диктатурата на пролетариата до Централна Европа, а завзетите предприятия и научно-технически постижения послужиха за катализатор на съветската промишленост, която като баланс на създадената от САЩ атомна бомба, в годините на

 

започналата Студена война,

 

създаде също атомна бомба. Така на чело на противопоставянето застанаха две държави, притежаващи атомно оръжие. Нуждата от носители за новото оръжие пренесе конкуренцията в космическото пространство, където двете страни имаха променливи успехи. Надпреварата във въоръжаването поглъщаше огромни ресурси. Разликите между създавания брутен национален продукт в страните с пазарна икономика и тези в страните с пролетарска диктатура непрекъснато нарастваха в полза на първата група, което доведе до непреодолими усложнения при удовлетворяване на ежедневните потребности във втората група държави, при стремежа за съхраняване темповете на обновяване и развитие на въоръжаването. Причините са комплексни и едва ли биха могли да се обхванат от настоящия материал, но не може да се отминат без внимание принципите за подбор на кадрите за управление на икономиката. При страните с пазарна икономика и частна собственост, определящото са личните качества и познания, при диктатурата – личната преданост към партията и диктатора. Несъответствията и противоречията в страните с пазарна икономика, макар и познати като свръхпроиздство, липса на пазари с покупателна способност, пораждат също трудно преодолими препятствия и на първо място безработица. В условията на демокрация това води до социално недоволство и политическа нестабилност. При ядрено въоръжение от двете страни едно минимално невнимание, независимо от коя страна , би довело до непоправими последствия, превръщайки земята в пустиня, без подбор на добрите и лошите. Нещастието Чернобил беше достатъчно показателно за възможността да се ограничат щетите от термоядрена катастрофа. Необходимо беше да се намери някакъв начин за намаляване на напрежението по приемлив начин – като обединението на Германия, замяна на диктатурата с многопартийна система при приватизация на държавната собственост -разбира се в полза на „нашите“ хора. Ако се твърди, че някой се е замислил за проблемите, пред които ще се изправят бившите вече европейски социалистически страни и Съветският съюз, ако някой се е замислял сериозно за начина на преход или се заблуждава, или е откровен лъжец. Напротив, без да се познават особеностите на отделните страни се пристъпи към поголовна приватизация. За реализацията на този процес се намериха достатъчно „знаещи“ консултанти и незнаещи познавачи, които ликвидираха националните икономики в полза на „доброжелатели“ от конкуренцията и приватизатори за жълти стотинки, претопили машините на приватизираните предприятия и спечелили милиони!!

ДА ЖИВЕЕ КОЛЕКТИВНАТА БЕЗОТГОВОРНОСТ! Картината беше навсякъде една и съща. В жаждата за богатство няма идеология и националност – важното е да приватизираме с нашите хора, а дали те ще съхранят производството не е наша работа, те са новите собственици. Някои отидоха толкова далеч при разкомплектоването на СССР, че започнаха да си подаряват цели републики на своите доверени хора – Беларусия, Азърбайджан, Казахстан и т.н. Ежегодно се извеждаха и се извеждат милиарди долари, получени от продажбата на суровини като нефт, газ, метали, злато и диаманти, оръжие, атомни технологии и ядрено гориво, дървен материал и т.н. Със тези средства са закупени недвижими имоти, банки, фирми в офшорни зони, спортни клубове. Изобщо собственост и влияние по цяла Европа, в т.ч. финансово подпомагане на политически партии в Европа, предимно националистически – в Унгария, Франция, България и Турция. Някои тактично, но безотговорно забравиха, че става въпрос за една от двете световни ядрени сили и всяко несериозно отношение към проблема би могло да доведе до непоправими беди. Извеждането на Елцин за президент на ядрената държава Руска федерация, беше удобно за приватизацията, но едва ли за ядрената сигурност. Достатъчно

 

натрупалата материални ресурси руска олигархия

 

бързо направи необходимите корекции – постави начело на управлението двойката ПУТИН-МЕДВЕДЕВ. С приемането на националния химн на бившия СССР за химн на Руската федерация,дори и само като мелодия, дава ясна заявка. Последвалите събития пораждат много въпроси!

Преходът у нас по нищо не се различава от описаното до тук, а в някои случаи, като например масовата приватизация, доказа на практика колко далеч от реалността са някои така наречени политици със социална закалка. Без всякакъв анализ, план и проучване „послушните отличници“ в приватизацията, съсипаха националната икономика, връщайки я на нивото 1920 г. Бяха безвъзвратно загубени пазари за български стоки с международно признати качества като – подемно-транспортни машини (кари,телфери), универсални (с програмно у-ние), металорежещи машини, кабели и проводници, трансформатори и силнотоково оборудване, електроника, в т.ч. мощности за насищане на печатни платки – 250 х.кв.м, преработка на суров петрол 12,5 млн.мет.т, хим.комбината „ХИМКО“ (приватизиран от чужда конкуренция и затворен ),нарушил технологичната верига – торови заводи, завода за антибиотици – Разград, бронетанков завод „БЕТА“ (приватизиран от Мирчо Циганина, свързван с Доган, машинният парк на завода, продаден на вторични суровини) и още много безумни решения.Приватизация на стъкларски предприятия от турската държавна ?!! фирма „ШИШЕ – ДЖАМ“, приватизация на енергоразпределително д-во от държавна ?!! чешка фирма и т.н. От над 50 млрд. долара стойност на приватизираните промишлени фондове, в държавната хазна са влезли около 7 млрд. долара, за останалите оставям сами да се досетите къде са? За сравнение – чешкият концерн „ШКОДА“ – общо и транспортно машиностроене, беше закупен от германския автомобилен концерн „Фолксваген“ – в частта леки автомобили, и сега автомобилите „Шкода“ са част от производствената номенклатура на германския концерн. Подобно е положението с румънския автомобилен производител „Дачия“, който обнови производството си на автомобили с помощта на френските производители „Ситроен“ и „Рено“ и се реализира успешно на международния пазар, в т.ч. и в Германия.

У нас – безотговорно изчерпване на минералните ресурси на страната чрез износ на метали като мед, цинк ,олово,чрез отдаване на концесии, без допълнителна преработка при неконтролиран износ на благородни метали, съставна част от изнасяните концентрати от полиметални руди и още много други безобразия. При напълно разрушената национална икономика едри „наши“ зърнопроизводители, ползващи милиони декари земя, поръчващи удобно законодателство с широк достъп до европейските фондове. Критичен размер на животинското стадо, загуба на бубарството, сериозни затруднения при зеленчукопроизводството и отглеждането на плодове, поради некоректната конкуренция от страна на Гърция ,Турция и Полша – разбира се не без наше съдействие. Ежегодно намаляване на потреблението на тютюн в световен мащаб, поставя под въпрос бъдещето на хиляди семейства, произвеждащи по традиция тютюн. Необходима е национална програма със съдействието на фондове от ЕС, за подбор на нови култури в замяна на намаляващото и отпадащо производство.

На фона на изложените факти звучи гротескно широко разпространеният у нас израз „РЕИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ“. Как господа управляващи?Къде виждате пазарните ниши, инвестициите, научно-развойната дейност, подготвените кадри? С 8 млрд. евро управляващите си осигуряват безоблачен „ЖИВОТ НА ЗАЕМ“ до изчерпване на парите, после ще видим. За съжаление няма време „за после“. Крайно време е да се започне широка дискусия на темата – КАК ПО- НАТАТЪК? Крайно време е да започнем да уважаваме себе си, своя народ, преди да мразим или обичаме руското правителство – моля не го бъркайте с руския народ!!! Не е необходимо да стигнем американците, а да заемем своето подобаващо място в Европа.Това повелява хилядолетната ни история и бъдещето на децата ни. Крайно време е да се напише истината за създаването на третата българска държава, за да спрат да говорят митове някои, които смятат ,че без тях политиката не може,но моля ви не им търсете отговорност. Нали така, г-н Чакъров?!!

В заключение един безплатен съвет към българския външен министър (съжалявам ако трябва да си върне американското гражданство, друг е въпросът да ли това е възможно). Г-н Министър, станете инициатор на предложението за формирането на военно необвързаните страни, които могат да кандидатстват за приемането им за асоциирани членове на Европейския съюз и няма да бъдат приемани за членове на какъвто и да е военен съюз. Неприкосновеността на границите на Украйна, Молдавия, Азърбайджан, Грузия и Армения се гарантират от международен договор, подписан от НАТО и Руската федерация със съответните държави.

 

 

 

+ФорумЪт

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.