10% от населението у нас живее под прага на бедността

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

10% от населението у нас живее под прага на бедносттаНай-голям риск от обедняване има във Видин и Сливен най-малък в София

10% от населението у нас попада под най-ниския праг на бедността, и се намира далеч от доходите на средната класа, заяви по време на конференция Петър Ганев, старши икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според него е притеснително, че нивото на бедност сред децата е по-висока отколкото при възрастните.

Най-рискови групи за попадане под прага за бедност са безработните и хората, които не търсят работа. И по време на кризата според него заетостта сред висшистите остава висока и около 950 хил. от тях са работещи. Обратно, заетостта при хората с по-ниско образование е само около 30%, което е и причина за това тези хора да са във висока степен на риск да попаднат под дълбока бедност. Прави впечатление голямата разлика в дела на бедните възрастни жени и мъже над 65-70 години, където голям превес имат жените. Проблемът е заради пенсионната система, която е със солидарен характер, поясни Ганев. Около 15% е ефектът на пенсионните трансфери по отношение намаляване на бедността. Най-нисък риск от бедност има в София – под 10%, а най-висок във Видин и Сливен – 40%. По-високи нива на бедност има в районите с по-възрастно население и такова от малцинствата, а по-малки в районите с университетски центрове.

В момента се наблюдава ръст на хората, които работят на повече от едно място.

 

Експертите от Световната банка са изследвали индикатора на споделеното богатство. Те не отрекоха наличието на демографска криза у нас и препоръчаха мерки за институционални промени с цел по-голяма ефективност и гъвкавост на пазара на труда. Сред най-големите бариери пред пазара на труда са: отглеждането на деца, половата дискриминация и наличието на увреждания. Най-голямата група с висок риск на бедност – 23%, са безработните на средна възраст. 15% от самотните майки с деца също попадат под риск от бедност. Експертите отчетоха недостатъчно финансиране на активните мерки и политики на пазара на труда. Така например само 0,5 % от ромското население попада в активните мерки за обучение.

 

1/3 от хората, търсещи работа са склонни да потърсят допълнително обучение, ако имат достъп до ваучъри. От Световната банка препоръчаха по-краткосрочни мерки, подобряване на законовата база, наличие на данни на местни нива с цел създаване на профили на безработните и др. В Австрия например има различни портали с игри за учениците, търсещи работа.

Друга от препоръките е свързана с умното подпомагане на търсещите работа, като интелигентността трябва да се съотнася към доставчика на работа. Сега бюрата по труда работят с най-лесно намиращите работа, а не с тези, които подлежат на трудно намиране на работа. И при земеделските производители има риск от бедност, което зависи от различните програми за подпомагане, като най-застрашени са животновъди и тютюнопроизводители. Интересен е фактът, че подобен риск съществува и сред заетите в селското стопанство, а не само сред производителите на аграрна продукция, особено след приключване на трудовата им дейност и тяхното пенсиониране. Една от мерките, които предстои да бъдат изпитани е въведената възможност за еднодневни договори, с която да се улесни сезонната работа на полето. И ако тя е успешна може да обхване по-широк кръг от области.

 

 

 

+ФорумЪт

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.