Loading...
Днес редица световни финансови агенции и медии посветиха статии на България. Ройтерс например цели две, Блумбърг – също две и т.н. За мен беше интересен разказът на някой си Петър Бахчеванов, който отишъл да изтегли 100 лв. от ОББ, за да види дали банката ще му плати (е, днес му платила). И изявлението на гл. изп. директор Стилиян Вътов, че макар да е имало леко усилване на потока от клиенти за теглене, то не е притеснително. Че имаше такива проби (или опасения) се разбра и по гледката на сутрешни струпвания на хора пред клонове на гръцки банки.
Но опасенията за ефекта върху България – на първо място, Румъния и Македония в световните финансови центрове се засилват.
• Royal Bank of Scotland стана първата в задаващата се редица, която даде тон на понижението на дълговите оценки 1. На България 2. На Румъния.
• Курсът на румънската лея спадна, а цените на българските облигации по дълга също полетяха в лоша посока. Вкл. И така нар. служебни оценки на онези борси, където родните дългови книжа въобще не са обект на сделки от доста време насам заради засилващия се техен рисков характер.
• Централните банки на Румъния, България, Албания, Македония и по някои данни Сърбия наложиха някои мерки върху транзакциите с Гърция, макар че те не са обявени официално.
• Стандарт енд Пууърс понижи отново кредитният рейтинг на Гърция и предупреди за вероятността от въвеждане на купонна система там. Вероятно да 15 юли S&P ще е готова и с понижението и на нашия кредитен рейтинг, както предупреди наскоро при възможността за гръцки фалит.
„Нарастващата заплаха от излизане на Гърция от еврозоната хвърля сянка върху перспективите за европейските гранични пазари“, заявяват анализаторите Джон Ашбърн, Гарет Ледър и Джейсън Тувей в доклада на Capital Economics.
Аз ще добавя още нещо:
– Гръцкият капитал със засилени темпове ще напуска България (противно на твърденията на така нар. „експерти“. Като цяло гръцките инвестиции у нас от 1996 до 2014 година възлизат на 3,58 млрд. евро – т.е. 3-то място. В последните две години официалните данни, макар и доста неточни, сочат, че този капитал напуска България, за да подкрепи фирмите-майки (например нетен резултат минус 126 млн. за 2013 – т.е напуснали в повече капитали от влезлите в България). Вероятно през тази година сумата ще достигне към милиард (данни за 2015 засега няма).
– У нас има 14 000 гръцки фирми с 67 000 работещи в тях. До месец над половината и дори повече от заетите в тях ще бъдат безработни, а хазната ще се лиши от около 180 млн. постъпления.
– Гръцките туристи у нас ще изчезнат. Става дума за 1 млн. туристи у нас.според статистиката
– Сегашната стойност на износа ни за Гърция – 1.5 млрд. ще се свие на първо време с една трета – т.е. половин милиард, което ще се отрази на платежния баланс. Най-много ще пострада износът на ток, зърнени култури, олио, текстилни изделия… Ще се свие и преноса на газ през наша територия за Гърция – т.е. ще спаднат приходите от такси. Търговското салдо от положително ще стане отрицателно. Рязко ще се свие трафикът и по най-оживеното ни шосе – онова към Кулата.
– Не мога да прогнозирам доколко катастрофално може да се развие ситуацията с гастарбайтерите и техните преводи. Става дума за близо четвърт милион души и преводи или внос на суми в България от порядъка на 1.2-1,3 млрд.
Въобще моите изчисления сочат последици от гръцкия фалит за България в милиарди – между 2.2 до 3 млрд. според мащабите на катастрофата в южната ни съседка. (без да отчитам възможното изгърмяване на част от банковата ни система).
