Форумът

Икономика

Лозе на края на света

Лозе на края на светаАлбена Симеонова отглежда с любов и енергия иновативни сортове грозде на 290 декара

Китно зеленото село Любеново не е съвсем в края на света, но както Албена Симеонова обича да казва, нейното лозе е точно там - съвсем на края на света. Масивите със стройни редици лози, които се виждат на длъж и шир, се намират в близост до село Любеново, а тя е избрала да развива своя бизнес в регион, в който властва обезлюдяването и където да намериш работа е равносилно на печалба от тотото.

Тя е един от най-големите работодатели, даващи хляб и надежди за хората в един от най-забравените райони на страната около Дунава, където навремето е кипял усилен живот благодарение и на Голямата река, търговска и културна артерия, която днес е полузабравена и всеки един кораб, появил се на хоризонта се среща с надежди и радост.


Албена използва възможностите за финансиране по програмата за конверсия и преструктуриране на лозята, за да разшири лозовите си масиви с нови и високоустойчиви италиански сортове грозде. „Миналата година засадих този лозов масив от 120 декара със здрав посадъчен материал. Сортовете са Каберне Совиньон, Мускат Отонел, Совиньон Блан и Шардоне”, разказва Албена. Развитието на пазара и увеличеното търсене на бели вина е причината да се ориентира към отглеждане на точно такива сортове грозде. Лозите се отглеждат разбира се по биологичен начин, без използване на химикали и изкуствени препарати за растителна защита.

Въпреки обилните валежи в последните два месеца, лозето се държи „перфектно”, заедно с огромен брой работници тя се е опитала да влезе и да работи в масивите, следвайки старта поговорка, че лозето не иска да му се молиш, а да го работиш. „Поражения в момента имам само сред лозичките, които са измръзнали през зимата. Заради използвания качествен посадъчен материал, процентът на измръзване обаче е сведен до минимум”, споделя още Албена, и се надява, че до Петровден времето ще е милостиво и няма да има градушки, защото нейни колеги вече се оплакват от поражения заради паднали градушки в други части на страната.


Мечтите не стигат само до тук.

Албена с нейните синове Симеон и Йордан, с които са свързани и мечтите, и бъдещето и Албена признава, че иска да е биопроизводител и, че мечтите й далеч не са свършили с лозето. „Искам да произвеждам не само биологично вино, но и биологични сокове за деца, биологичен оцет”, признава тя. За сега не може да кандидатства с проект за създаване на преработвателни мощности, защото условията по мярка 4.2 изключват винопроизводителите и зърнопроизводитлите от приоритетните за финансиране сектори, но се надява нещата да се променят, защото сред мечтите й е и тази, да си направи собствена малка винарна.

Добивите са почти двойно по-ниски от конвенционалните производители - около 400-500 кг/дка. „Благодарение на новозакупената техника по мярка 4.1 ми е по-лесно да вляза по-рано в масивите и да извършвам бързо необходимите агротехнически мероприятия”, казва тя и продължава: ”Никога няма да забравя думите на един мой кумир в биологичното производство - Благой Русев, който ме попита дали знам с какво се заемам, когато разбра, че искам да увелича масивите с нови 120 декара”. Освен лозето Албена отглежда грах и пшеница по биологичен път. Гордее се с розетата, които произвежда, както с и биовино Сторгозия по селекция на Института по лозарство и винарство в Плевен.
Бъдещето…

То е свързано с нейните деца Симеон и Йордан, които макар и поели по различни пътища – единият към Америка и космическите технологии, а другият с мечта да се развива в областта на кулинарията и да си направи собствен ресторант, винаги ще се връщат на лозето. То е свързано и с десетките млади студенти и специалисти от катедрата по Аграрна икономика на селскостопанската академия в Свищов, които ще се учат на нейните масиви на практическо и устойчиво биологично земеделие, а лозето ще си е все там…. някъде на края на света.

 

Мартин Иванов