Форумът

Икономика

Деян произвежда ракия, не само за душата

Деян прави ракия не само за душата Сръбските фермери показват как сговорна дружина, планина повдига

Да си фермер по призвание, да създаваш нещо не само заради субсидии, а от любов, и да знаеш как да печелиш от това. Малцина са хората, успяващи да съчетаят в едно любовта към земята, майсторлъка да произвеждаш качествен продукт и идеята как да печелиш от него.

Деян е един от тези, които определено се вписват отлично в подобно определение, и знае как се произвежда един продукт, и то не какъв и да е, а ракия от местен сорт сливи, който се опитва да възроди и запази вече четвърто поколение. Срещам усмихнатия фермер в близост до манастира Жича, един от най-значимите манастирски комплекси в Сърбия, сравним по значимост с нашата Рилска света обител, и създаден от най-почитания сръбски светец Св. Сава. От пръв поглед впечатлява с оригиналната реклама, която е измислил на своя продукт, наречен „Ракия из Ракие”, и когато едно „парфюмче“ попадне в ръцете на чужденци, често го бъркат с „Пако Рабан”, още повече, че заради силния аромат жените я ползват за парфюм. Отглежда специален сорт сливи, известен в региона на Шумадия като „Цървена ранка” . Този сорт сливи вирее само в региона на Гледичките планини, между градовете Крагуевац, Кралево, Върнячка баня и Тръстеник.

 

Българската група от журналисти и представители на туроператори край манастира Жича„Годишно произвеждаме само около 5 тона, в зависимост от това, колко роди, защото за този сорт не са характерни високи добиви”, казва Деян. Въпреки бутиковите количества, за неговата ракия отдавна не съществуват граници, благодарение и на движението Slow Food, на което са главни представители за Сърбия. Заради създадените контакти и мрежата от организации на Slow Food, ракията му достига до страни като Белгия, Италия, Германия и се представя на различни изложения. „Ракията е специално сертифицирана от Slow Food, които са я подложили на най-различни тестове, за да се докаже, че се произвежда по традиционен начин от местен сорт сливи, и на това се дължи нейният специфичен вкус и аромат”, продължава Деян. Традицията за печена на ракията се съхранява от неговото семейство вече 200 години. Производството е възстановено след края на управлението на Милошевич. Реколтата според Деян зависи от времето - дали не е имало градушки или измръзвания през годината.



От Деян разбирам, че Сърбия все още не следва политика за запазване на дребните производители на традиционна земеделска продукция. „От държавата получаваме много малко, тя все още не иска да ни припознае нас, дребните производители, и подпомага приоритетно големите с по 100 хектара например, докато все още властите не са узрели за това, че запазването на традиционните сортове е свързано с нашата идентичност”, казва фермерът. И дава пример, че когато в Сърбия се каже ракия, се има предвид основно сливова, а не дюлева или гроздова ракия. Сливовите масиви се намират в село Ракия - между Крагуевац и Кралево, оттам идва и марката -„Ракия из Ракие“. Благодарение на закътаното си разположение между планинските хълмове, село Ракия създава отлични условия за отглеждане на сливи точно от сорт „Цървена ранка”, заради постоянния климат, без резки температурни промени или условия за сериозни измръзвания на растенията. Лимитираното производство не позволява на Деян да предлага своята ракия в големите магазини и той се е насочил към специализираните. Представя „Ракия из Ракие” и на редица изложения, като през 2012 година е гостувал на специализирано изложение и в София. Освен това и по линия на Slow Food, ракията намира пътя към 150 страни в света, присъствайки и на специализираното изложение Tera Madre. През септември предстои още една изява по време на световния конгрес на Slow Food в китайския град Гуан джоу, където съпругата му Драгана Величкович ще участва като представител на Сърбия.

 


“Ние сме регистрирани производители и си плащаме на държавата, стремейки се да пазим традицията в производството на ракия такава, каквато е била преди 200 години, въпреки че използваме съвременни средства и технологии”, разказва Деян. Държавата ги подпомага със 6 000 динара на хектар, или 50 евро на хектар, което е нищо. За да защитават местното производство, близо 30 производители на сливи се обединили в специална задруга, която от своя страна организира най-различни фермерски пазари, на които да могат да предлагат продукцията си директно на потребителите. „Всички членове на нашето сдружение сме се съгласили да спазваме установените стандарти за производство на ракия в региона”, споделя той. Не всички производители обаче са успели да издържат на условията, наложени от държавата, която още не иска да признае традиционни сортове като този, който отглеждат.



Като добри съседи Деян не пропусна да похвали и троянската сливова ракия, която също се произвежда от местен сорт сливи и изрази желание за сдружаване на производителите на ракия от подобни сортове плодове, типични за отделните региони. Производителите от района на Гледичките планини традиционно участват в местната Ракияда през септември. Деян организира и специални дегустационни турове в своето стопанство, като по линия на Slow Food група италианци са надникнали зад кулисите, и са се запознали с някои от тайните при производството на ракия из Ракия. Германски и японски туристи също са имали удоволствието да опитат неговата ракия. Като представители на Slow Food Деян и неговата съпруга поддържат и много добри връзки с българската организация.

Мартин Иванов