Loading...
Така ще бъде, докато продължаваме да бодем с карфица по задниците доновете и консилиеретата.
Не че не е точно сравнението, което прави Иван Брегов между българския и румънския модел на съдебната власт. Но, както се казва е излязъл срещу мечката с пушка за врабчета. Не за друго, а защото има три изключително сериозни разлики между нашата и тяхната система, които имат далеч по-голямо значение за това румънските съдии да са независими, а прокуратурата да е подотчетна на обществото.
Ще ги изложа накратко и ще ви посъветвам следното: ако някой заяви публично, че е тръгнал да се бори срещу мафията в светая светих на държавата и поиска доверието ви, попитайте го за тези разлики. Не ви ли отговори, значи работата не е сериозна. Ето ги и тях.
Първата е, че организацията на дейността в съдопроизводството и прокуратурата в Република Румъния (а и не само в нея) се установява с о р г а н и ч е с к и закони. Те се гласуват не обикновено, а с абсолютно мнозинство. При това от двете палати. Отделно от това с органически закони се уреждат Висшия административен съд, Конституционния съд и пр. Пренесено към нашата практика, това е все едно българският парламент да приема и променя законите за Конституционния съд и за съдебната власт при задължителен кворум от 240 народни представители и мнозинство от най-малко 121 депутати, гласували „за“. Но, както знаем ние сме къде-къде по-ларж. За да ви стане още по-ясно за какво става дума.
Представете си, че българският парламент трябва да промени Закона за пчеларството. Примерно да увеличи от 10 на 12 км зоната за изолация при естественото съешаване на елитните пчели-майки (чл. 19, ал. 2, т.1 от закона).Ми кво – събират се примерно 121 човека, пардон – депутата, половината плюс един от тях подкрепят промяната и – готово. Всичко е точно по Конституцията. Нещо да кажете?
А сега си представете, че Цацата и Бацата не са напълно доволни от последните промени в ЗСВ и решат, че трябва още. Примерно – към петте критерия за заемане ръководна длъжност да бъде добавен допълнителен – съответния съдия или прокурор да не членува в съсловна организация. Или пък, че освен инструкция и указания, Цацата вече ще издава и заповеди. И.т.н. Събират се отново споменатият по-горе брой депутати и бац – отново същата процедура. Като при пчелния секс имам предвид. И съответно Цацата сяда да пише заповеди, наместо да дава указания. Да не говорим, че регламента за промени, отнасящо до пчелното съешаване е валиден още и за Изборния кодекс, и за Конституционния съд, и за установяването на нови данъци или промяна в ставките, и за дейността на политическите партии, и за референдумите, и за вероизповеданията, за законите, регламентиращи частната собственост и пр. пр. Все сфери, които и в северната ни съседка са обект на органически закони при далеч по-сериозни изисквания за кворум и необходимо мнозинство за приемането им.
И тъй като не искам да ви отегчавам повече, другите две причини ще изтъкна съвсем накратко.
В т о р а т а е, че румънския главен прокурор и съответно прокурорите, ако и да са в съдебната власт и да независими, все пак са подчинени на министъра на правосъдието. Преведено към нашите условия – все едно Цецка да привика в кабинета си Цацата, а не обратното, както си му е реда.
Т р е т а т а причина се отнася до доста сериозните правомощия (и отговорности) на румънския държавен глава в съдебната власт. Нито един румънски съдия или прокурор покрил изискванията за стаж, не може да стане несменяем без декрет на президента (макар и предложение на техния Висш съвет на магистратурата). Няма да изброявам другите функции на президента в тази област, но с специално ще спомена една от тях – правото му да председателства техния ВСС, когато намери за добре.
Какво значение имат гореизложените разлики, вярвам сами можете да прецените.
Та да повторя: живот си живее у нас мафията, живот! А баламите сме ние, дето се разхождаме с пушки за врабчета.
Ретроградното безхаберие спрямо правосъдието
