Форумът

Switch to desktop

Икономика

Какво ни носи златодобивът в България и какво губим без него?

Какво ни носи златодобивът в България и какво губим без него?Събитието, което не се превърна в новина тази седмица, е, че Dundee Precious Metals се отказа от правото си да сключи договор с Министерството на енергетиката за проучване на местността "Свети Никола", обхващаща площ от 155 кв. км в Средна гора, Старозагорска област. Отказът на компанията идва на фона на възможността на протести срещу самото проучване.

 

За последните две години цената на тройунция злато нарасна с почти 50% на международните пазари - от почти 1300 долара до 1725,82 долара към момента на написването на анализа, а потенциалът ѝ за растеж е значителен. А вместо България да затвърди позицията си като едно от местата за добив в Европа, местните жители, водени от номенклатурата на ГЕРБ по места, гонят дори възможността за проучване. Да видим до какво води това, като ще се спра основно на ефектите именно върху Стара Загора и региона.

 

Какво печелим от златото

 

За всеки трябва да е ясно, че инвестициите са това, което движи икономиката на България. Именно те, а не правителствените програми, създават заетост и водят до повишаване на стандарта на живот, защото резултатът от тях е производство или услуги - неща, които са търсени от пазарите. Не е изненада, че миналата година, когато преките чуждестранни инвестиции все още се покачваха, икономическият растеж достигна 3,4%.

 

Предвид това, че златодобивът е изключително капиталоемка промишленост, тя инжектира огромни средства в икономиката и създава търсене, респективно работа, на много различни отрасли. Към 2018 г. прогнозната инвестиция на Dundee Precious Metals възлиза на 178 млн. долара в Крумовград, сочат данни на Deutsche Welle. Само през миналата година компанията инвестира 56 млн. лв. в първия нов златодобивен рудник в страната за последните над четири десетилетия, с което спечели наградата за "Инвеститор на годината".

 

Тези дейности на практика елиминираха безработицата в Крумовград и дори доведоха до нуждата от търсене на работна ръка от съседните населени места. Същевременно в интервю от март месец оперативният директор на компанията Любомир Хайнов посочва, че операциите са довели до връщането на над 50 души от чужбина в града, който има под 5 хил. души население. Колко населени места, освен големите градове в страната, могат да се похвалят, че връщат хора от чужбина и им осигуряват възможности за работа?

 

Нещо повече, средната работна заплата в Крумовград, която компанията плаща, е 2 хил. лв., отново по думите на Хайнов. Колко дейности извън София и извън ИТ отрасъла могат да се похвалят със средна заплата, възлизаща на тази сума?

 

Интересното е, че Крумовград дори не е находището с най-голям добив в страната. Лидерът е Челопеч, чиито концесионер също е Dundee Precious Metals, където през 2016 г. компанията е добила 1500 кг. златен концентрат от златодобивна руда и още 3,7 тона златен концентрат, съдържащ се в меден концентрат по данни на US Geological Survey. Това е близо 70% от целия добив на страната, а другите компании, копаещи за благородния метал, са "Горубсо" Кърджали, "Елаците-Мед" и "Асарел-Медет", като още поне три находища - "Милин камък", "Седефче" и "Прохорово" са получили концесии през последните години, но все още не са започнали добив.

 

Говорейки за заетост, трябва да се има предвид, че тя при златодобива тя се създава в региони, в които безработицата по принцип е относително висока, защото находищата се случва да се намират извън големите градове. А компаниите, опериращи в отрасъла, не просто плащат заплати, а подобряват инфраструктурата в населените места, в които оперират, даряват чрез програми за корпоративна социална отговорност и подобряват изобщо облика на градовете.

 

На последно място, въпреки грандиозната неефективност на държавата в разходната политика, нареждам концесионните такси и данъците, които златодобивните компаниите плащат към бюджета. Те възлизат на милиони левове на година.

 

В резюме, инвестициите в златодобив, независимо дали от български или чуждестранни компании, носят добре платена заетост, подобряват средата на живот, без да изискват ръст на събираните данъци, като самите те плащат високи налози и концесионни такси. Да видим какво се случва без тях.

 

Какво губим от прогонването на златодобивните компании?

 

Първият ефект е понижаване на жизнения стандарт под равнището, на което той би бил иначе. Данните на Националния статистически институт показват, че към март тази година средната брутна работна заплата в Стара Загора 1198 лв., т.е. почти двойно по-ниска, отколкото Dundee твърдят, че плащат в Крумовград.

 

Тоест вместо да се създаде тази потенциална заетост (тя е "потенциална", защото в региона дори няма да се извършат проучвания, за да се установи дали има злато), жителите на населените места ще трябва да търсят алтернативи другаде. Най-близката промишленост на златодобива в региона са рудниците и ТЕЦ-овете в Маришкия басейн, но те точно в момента едва ли ще се втурнат да увеличават персонала си, тъй като работят на около 20-25% натоварване на мощностите заради ниското потребление на електроенергия.

 

Южният централен регион, където попада и Старозагорска област, има едно от най-ниските равнища на безработица - 3,3%, отново според данните на НСИ. Тук има едно голямо "но" - информацията на националната статистика е от първото тримесечие на годината, т.е. преди икономиката да бъде затворена чрез мерките срещу коронавируса.

 

И докато тепърва ще разберем колко е бил коефициентът на безработните през второто тримесечие, икономически едно е ясно - блокирането на инвестиции ще остави безработица по-висока, отколкото тя би била иначе.

 

Говорейки конкретно за Стара Загора, през 2018 г.н преките чуждестранни инвестиции са възлизали на 929,2 млн. евро, което поставя областта след София (град и област), Пловдив, Варна и Бургас. Тук също има "но" - последните две години вложения идваха и икономиката растеше. Спирането на бъдещи такива, особено в условията на криза, която ще продължи по-дълго, отколкото се допуска, ще задълбочи допълнително негативните ефекти на рецесията. Този феномен ще се наблюдава във всеки регион на страната и за всички видове инвестиции.

 

Но да се върнем в областта. Данните на НСИ показват, че за последните 10 години населението на областта се е стопило с 5,3% до 226 997 души, като негативна тенденция се наблюдава дори в областния град. Обезлюдяването на значителни части от страната е сериозен проблем, който не се подпомага от негативния естествен прираст на населението.

 

Същевременно въпросът, който стои пред всеки човек, е: "Какво ще правя в съответното населено място?" Тоест от стратегическо значение е наличието на устойчива работа като фактор за привличането на жители, а блокирането на нейното създаване, макар че в случая говорим само за един вид промишленост, влошава отрицателните тенденции.

 

Същевременно в Раднево, град на 30 км. южно от Стара Загора се обучават млади специалисти именно в отрасли, свързани с добива на полезни изкопаеми и обслужването на машините в отрасъла. А тяхното професионално бъдеще и оставане в областта вече и без това е застрашено, защото на въгледобивът, техният основен потенциален работодател в старозагорско, е изправен пред сериозната заплаха от спиране на дейността от очакваните бъдещи политики на европейско равнище.

 

Връщайки се към примера с Крумовград, именно златодобивът е сред факторите, които подпомагат положителния прираст на местното население за последното десетилетие от 4861 души през 2010 г. до 4903 души към края на миналата година.

 

Негативните ефекти обаче не свършват дотук. Потенциални протести срещу инвеститори могат да влошат бизнес средата в конкретен регион изобщо, което допълнително понижава стандарта на живот в него. "Защо да си заложа парите в място, чието население е известно с недоброжетелността си към някои видове вложения?", ще се запита всеки потенциален инвеститор в отрасъла, преди да се спре на друг регион.

 

Как частниците ограбват българското злато

 

Само по себе си, хипотетичното злато, намиращо се в планините около Павел баня, не обогатява региона - то просто си стои там, а може изобщо да го няма. Това, което би го обогатило, са инвестициите в добиването, преработването и продажбата му.

 

Някои би казал: "Защо държавата не го добие?" Простият отговор е, че държавата не е рудодобивна компания. Тя няма нито капацитет за подобна дейност, нито необходимия ресурс за стартирането ѝ, а, както стана ясно по-горе, процесът е силно капиталоемък.

 

Но да приемем, че хипотетично държавно предприятие, което може би ще успее да убеди населението, че процесът не носи рискове за природата, започне да добива златото. Да не би очакванията да са, че в този случай то просто ще бъде раздадено на старозагорци? Разбира се, че не. То отново ще бъде обработено и продадено на този, който е склонен да плати най-много за него. Да, възможно е това да включва някои жители на региона или местни компании, но дори и в този сценарий потенциалното злато няма просто да остане в областта.

 

Същевременно когато държавата е добивала златото, тя се е показала като значително по-неефективна от частните компании. През 80-те добивът е възлизал на около 2 тона годишно, голяма част от които са използвани за погасяване на задълженията на страната, най-вече към СССР. А през 90-те индустрията е в колапс. Тя излиза от него едва след като започват да навлизат частни компании, благодарение на които добивът се изстрелва до почти 9 тона за миналата година.

 

Рудодобив се случва по целия свят, през цялата история на човечеството. Ако логиката беше: "Компаниите идват, за да ни вземат богатствата", нямаше да видим индустриална революция, нямаше да видим и технологична такава (защото в нея се използват и много метали). Хората просто щяха да си стоят върху купища неизкопана и неизвестна руда и сигурно щяха да се чувстват изключително богати, докато са принудени да водят тежък, но за сметка на това кратък, живот, да работят с ненапредничави оръдия на труда и да зависят от природните сили.

 

Бедността не изисква икономическо обяснение. Тя е състоянието на човечеството по презумпция. Това, което трябва да се обясни, е пътят към богатството.

 

Едни от основните двигатели на икономиката са инвестициите и производството и услугите. Това се вижда прекрасно в ИТ сектора, който изстреля стандарта на живот на хиляди българи през последните години и им позволи охолство, съпоставимо с това на колегите им в чужбина. Това е прекрасно. Блокирането на инвестициите в рудодобива, който е надежда за много по-малки населени места, постига точно обратния ефект.

 

Даниел Василев - money.bg