Форумът

Switch to desktop

Икономика

Мястото на ДЗУ в Силиконовата долина целенасочено бе загубено. Виновните съзнателно не бяха наказани

Рачо ПетровРачо Петров, бивш заместник-министър на промишлеността, пред в. "ФорумЪт"

Г-н Петров, защо когато днес осветлявате тъмните процеси в икономическия „преход" на България и връзката им със сегашната й криза, някои хора явно много ви се ядосват? Обвиняват ви за съсипването на някогашния електронен ас ДЗУ, митовете около секретния социалистически проект "Нева" изглежда отново излизат на мода. Как си обяснявате това?

 

- Тази история продължи безкрайно много. Хората, съзнателно създали около нея митове и легенди, явно си имат причина да ги поддържат и досега. Операцията "Нева" е започнала през 1987 г. по един договор, подписан между българската и съветската държава. Целта му е била да се осигурят възможности за производство на дискови запаметяващи устройства в тогавашния Съветски съюз. Практически цялото оборудване, цялата технология е разработена от български специалисти, които са доставили и оборудването в съветския завод. 

 

Но старозагорският комбинат ДЗУ  през годините периодически бе обвиняван в пиратска дейност, и то тъкмо заради участието си в реализацията на този стар проект?

 

- Нека най-напред да напомня една общоизвестна истина - ако в целия свят не се крадеше хай тек, нямаше да има нужда от патентни бюра. Те са най-яркото доказателство, че някой търси начин да защити интелектуалната си собственост. За разлика обаче от много страни, които сториха това, основният пункт, по който заслужават обвинение всички български правителства от 1990 г. насам, е, че българската интелектуална собственост, намираща се в приватизираните заводи, беше просто подарена.

 

Какви приходи трябваше да влязат у нас от проекта "Нева"?

 

- Проектът е донесъл на България около 120 млн. щ. долара. От тях половината са били насочени за възстановяване на взетите от ДЗУ кредити, а останалата част от средствата са използвани за развитие на нов проект, известен под името "Кейлок". Неговата цел е чрез поделения на комбината в Израел и Калифорния да му се осигурят възможности за високотехнологични производства.

 

Съдбата не бе благосклонна към този замисъл. Защо?

 

- За съжаление тя е такава, каквато е на цялата българска икономика. Показателно е какво се случи след 1990 г. с парите от проекта "Нева". Няма да издам кой знае каква тайна, като поясня, че за неговото изпълнение нашето научно-техническото разузнаване е разполагало с резервни фондове,които са се намирали в чуждестранни банки.

Една от тях, обслужваща проекта, бе в Австрия...

 

Имате предвид фалиралата преди десет години "Централ Вексел унд кредит банк"?

 

- Да, това е банка, която фактически се поддържаше от Централната банка на Унгария. Средствата, които имаше там по проекта българската държава, надхвърляха 2.5 млн. щ. долара. Поради, меко казано, некоректната позиция на хора от "Инсист" - някогашната външнотърговска централа на ДЗУ, тези пари щяха да бъдат прехвърлени в офшорната зона на остров Ман. В личните сметки на лица, които нямаха нищо общо с проекта "Нева". Тези хора бяха регистрирали на острова своя частна офшорна компания. Практически с личната ми заповед посланикът ни във Виена забрани прехвърлянето на средствата...

 

Ще споменете ли поне някои имена?

 

- Няма, защото в България отдавна трябваше съответните служби да са направили своите заключения и да са подвели под отговорност виновните. Това за съжаление не се случи.

 

Доколко са основателни твърденията, че ръководството на проекта е било под прякото наблюдение на съветското разузнаване, чиито представители са били базирани в Унгария, а сегашният собственик и купувач на ДЗУ - "Видеотон холдинг", е част от тази структура?

 

- През времето на социализма е имало постоянен представител на съветските специални служби както в България и Унгария, така и във всички други социалистически страни. За прякото управление на проекта обаче е създадено специално звено, извън бившия източен лагер - екип на една адвокатска кантора, действащ на принципите на офшорните фирми, с поделения в Швейцария и Лихтенщайн.

Колкото до "Видеотон", той заедно с ДЗУ е бил съизпълнител по отделни части на технологичния проект за изграждането на електронния завод в Съветския съюз. Сиреч, бил е сред участниците в проекта "Нева". А впоследствие, във втората част от него, свързана с развитието на високите технологии, за ДЗУ отново са търсени възможности за съвместна работа между комбината и "Видеотон". Така че "Видеотон" познава доста добре задачите, по които е работил ДЗУ. И някогашното им сътрудничество дава съвсем реален отговор защо унгарският холдинг стана приватизатор на старозагорския комбинат.

 

Как да си обясним тогава, че въпреки доброто познаване на идеите за развитие на високи технологии в ДЗУ  неговият собственик не ги реализира?

 

- Съдбата на ДЗУ, според мен, е отдавна предрешена. И то окончателно - по времето на управлението на Жан Виденов. Защото определени хора от БСП си позволиха да съсипят целия завод и да го докарат до положение да произвежда в момента сешоари, електрически лампи и заключващи устройства...

 

Искате да кажете, че в електронния бранш предприятието вече няма бъдеще?

 

- Няма бъдеще. Защото го няма и онова, което създаваше бъдещето и по принцип го създава във всяка една съвременна индустрия. То се нарича научно-технически развой. Такова нещо практически, макар и за кратко, навремето изпълняваше споменатата фирма "Кейлок". Една българска фирма за производство на технологично оборудване за тренинг и проверка на харддискове, част от което абсолютно уникално по своя характер. Първоначално тя бе базирана на територията на Израел, в Тел Авив. Беше създадена и функционираше с български капитали. Разработеният от нейните специалисти твърд диск даде основание през 1993 г. да започне реконструкция в ДЗУ за внедряването на това изделие в производството на комбината. Междувременно обаче поради изкуствено създадени условия за фалит на "Кейлок" през 1994 г. тя бе преобразувана и преименувана на "Понт Периферълс" и с наше съгласие регистрирана в САЩ. В края на същата година тя беше в състояние съвместно със старозагорския завод да произвежда някъде около 6 хил. от новите 540-мегабайтови дискове. Като през 1995 г. комбинатът може да увеличи двойно това производство.

За съжаление хората, които тогава поеха управлението на промишленото министерство и на ДЗУ, провалиха изпълнението на тази програма.

 

Как?

 

- Фактически от страна на тогавашните шефове на ДЗУ бе разигран един фарс. Според тях, създадените в "Понт Периферълс" технологични разработки представлявали опит за приватизацията им и те трябвало да бъдат получени от държавата. От този момент до ден днешен никой не разбра какво се случи с документацията на "Понт Периферълс". А в тази фирма с разрешение на американското правителство на ротационен принцип за определени периоди от време работеха около 15 български специалисти. Така че обвиненията за пиратството на ДЗУ са свързани с въпроса какво се случи с резултатите, постигнати от неговата задгранична фирма "Понт Периферълс"? Аз съм убеден, че ние никога вече няма да се върнем към това производство. Защото унищожихме това, което го създава - научно-техническият развой. А хората, които работеха в този сектор, бяха приети с отворени обятия от други фирми в калифорнийската Силиконова долина - Меката на световната електроника. Мястото на ДЗУ там е загубено. Явно завинаги.