Форумът

Switch to desktop

Икономика

Какво все пак става в икономиката

Красен Станчев„Икономистите са хора, които утре ще обясняват защо онова, което са предрекли вчера, не се е случило днес.“

 

В средата на октомври с колегите Димитър Чобанов, Евгени Райков и Красимир Лаков предвидихме „спад на брутния вътрешен продукт (БВП) към декември тази година от 6.548 млрд. лева, което е 5.17% от прогнозирания му обем в макрорамката на държавния бюджет“. Тогава подобно бе и изчислението на спада от БНБ, Уникредит Булбанк и други, макар и при различни методики и модели. Последната прогноза на Международния валутен фонд (МВФ) за България предвижда 4% спад.

 

За ориентация може да се приеме, че 1% от БВП е приблизително 1.2 млрд. лева.

 

В началото на декември Националният статистически институт (НСИ) отчете за третото тримесечие на миналата година спад от 5.2% на БВП в сравнение със съответното тримесечие на 2019 година и ръст от 4.3% спрямо второто тримесечие на 2020 година.

 

В същото време на 1 януари тази година Министерството на финансите публикува отчет с предварителни оценки за изпълнението на бюджет 2020. От него се вижда, че дефицитът ще се окаже почти точно 3.6 млрд. лева или 3% от прогнозния БВП. Изглежда, че след месец-два статистическата служба на ЕС ще установи, че България е единствената страна в съюза, която за миналата година е спазила този критерий за фискална стабилност.

 

Къде е проблемът

 

Поведението на данъците и на данъкоплатците са един от първите и относително надеждни индикатори за онова, което в действителност правят хората и предприятията. Макар нищо от онова, което правят, да не е мотивирано точно от плащането на данъци. Обикновено нещо друго движи поведението на хората.

 

Този резултат е постигнат при наистина залпови разходи в „12 без 5“ в края на годината – от почти 8 млрд. лева за декември. По-точно, ако през първите единадесет месеца правителството е харчило по 116.6 млн. лева на астрономически ден (4.85 млн. на час), през декември сумата на ден е 2.2 пъти по-голяма и е приблизително равна на 6.4% от прогнозния БВП.

 

Проблемът не е в това, че се изразходват такива големи суми за толкова кратко време. А че това става наистина в момент, когато вниманието към точно тези действия на правителството е по разбираеми причини притъпено.

 

Другият проблем е, че не е съвсем ясно какво се случва в икономиката и с плащането на данъци.

 

Данъкоплатците

 

Обратно на многобройните оплаквания, данъкоплатците в България са доста съвестни.

 

Чуждестранните фирми у нас са единствените в ЕС, които си плащат данъците, изисквани по закон. Това бе доказано преди две години за групата на Зелените в Европейския парламент от колегата Петр Янски, от Карловия университет. (Той е специалист по анализ на неплащането на данъци и е привърженик на данъчната хармонизация в ЕС.)

 

След 1997 година българските данъкоплатци финансират правителствата на страната с достатъчно средства, за да изплатят външния дълг, поддържат ниско ниво на държавен дълг към БВП (то все още е най-ниското в ЕС след това на Естония), финансират дефицитно държавно пенсионно дело, плащат губещи проекти на руски държавни компании и относително скъпи магистрали, пътища и саниране на сгради плюс това, че компенсират опортюнисти, които са си държали парите в КГБ.

 

Поведението през тази година не се е променило. Променили са се доходите.

 

В приходите от облагането на физическите лица няма съществени промени. Всъщност те са малко повече през октомври 2020 година, отколкото през октомври 2019 година. Намалява броят на данъкоплатците с доход над 1 000, но част от тях преминава в по-горна категория доход.

 

Броят на тези без доход, с доход около или под минималната работна заплата се увеличава (донякъде и поради нейното увеличаване). Тези хора са почти 33% от всички данъкоплатци. Най-съществен е ръстът на групата на хората без никакъв доход. Не малка част от тях са завърнали се икономически емигранти, уволнени роми и представители на малцинствата и хора с неформални договори за работа. Но най-голям вероятно е делът на онези, които работят за себе си.

 

Три четвърти от преходите от този данък са от данъкоплатци с месечни доходи над средния за страната. Намалява и броят - а съответно и приносът в бюджета – на хората с доход над 5 000 лева на месец. Те са малко над 2% от всички данъкоплатци, но плащат 20.5% от всички бюджетни приходи по това перо. Приносът на тези 2% от данъкоплатците по линия на подоходния данък е с 18% повече от приноса на 4 пъти по-голямата група на данъкоплатците с доход между минималната работна заплата и 1 000 лева.

 

Всяка промяна на данъчното законодателство, независимо дали по посока на някакво прогресивно облагане или като семейно облагане, както предлага част от управляващото мнозинство, в момента би била крайно опасна за приходите в бюджета през следващите години.

 

Интересно е, че към ноември разходите на правителството са по-ниски от приходите средно с около 10% - съответно средно 82 срещу 93% от годишните разчети. С декемврийските разходи планът за година ще бъде изпълнен. Не е ясно дали приходните пера от ноември ще достигнат годишния разчет.

 

Изпълнението на приходите от преки данъци към края на ноември е 86%. Ръст от 14 на сто за един месец е малко вероятен. Същото е положението и с приходите в НОИ и НЗОК – и те няма да стигнат планираното равнище.

 

Но е почти сигурно, че бюджетните приходи от ДДС и други косвени данъци ще са близо до предполагаемите равнища.

 

Икономиката

 

Най-важен принос към относителната стабилност на икономиката, както по всичко изглежда, имат три фактора:

 

• Правилна данъчна политика и поддържане на фискалната дисциплина; фискалният резерв от началото на годината позволи много голяма свобода на преразпределение, сетне запълним с нови заеми;


• Ограничен обем на стопански неизгодни проекти на правителството, които не надминават разходи от 2-3% от БВП на година;


• 8.3% от БВП разполагаем ресурс за граждани и фирми, оставен на разположение от кредитори по занятие, каквито са банките, както и трудно изчислими без специално изследване отложени вземания на НАП от частни фирми и граждани.

 

Хората не плащат на банки и кредитори, на доставчици на услуги, но внасят данъци в бюджета. Нарастват и броят и обемите на спестяванията.

 

За периода от края на октомври до първата седмица на декември 2020 година сключените дългосрочни трудови договори намаляват с около 20%. За времето след това едва ли нещо ще се промени, поне до пролетта.

 

Спрямо третото тримесечие на 2019 година, положението е следното.

 

• Поради трудности в международната логистика и изместването на част от потреблението в предградията, малките населени места и провинцията, произведено в България съдържание в диетата на гражданите на страната (засега) се увеличава, според НСИ. Това обяснява и ръста на дела на селското стопанство в БВП. Индустрията също увеличава своя дял в БВП, с малко над 2 млрд. лева. Вносът намалява с около 7 млрд. лева. Нови инвестиции всъщност няма, само обемът им се запазва. Има обаче промяна в отраслите. Изглежда, че тя е насочена към по-софистицираните отрасли, но засега е трудно да се установи някаква тенденция.


• „Колективното" потребление (т.е. това на държани и общински учреждения) се увеличава с 1.2 млрд. лева.


• През третото тримесечие на 2020 година спрямо същото тримесечие на 2019 година е регистрирано намаление в търговията, в ремонта на автомобили и мотоциклети, в транспорта на пощенски и куриерски услуги, както и в промишлеността на гостоприемството – средно почти 13% (а вероятно повече), и в износа – 20%.

 

Нещо като изводи

 

Картината не е с ясни контури.

 

В отделните отрасли има големи разлики. Те не са по критерий малки и големи фирми. По-скоро зависят от многобройни стечения на външни обстоятелства, които не подлежат на контрол.

 

Изглежда, че е рано за оптимизъм до края на годината, пък и след това.

 

Текстът е написан специално за Свободна Европа.