„ЗА“ ЛУСТРАЦИЯ!

С формирането на новото правителство на ГЕРБ и избирането за безпортфейлен министър на Б. Димитров отново се разпалиха духовете около т.н. „лустрация“. От Движение „Граждани срещу ДС“ поискаха до края на септември ГЕРБ да внесе закон за лустрация и се обърнаха с призив към българите от чужбина – подопечни на новоизпечения министър – да го бойкотират. Още от първите дни на работата на новото Народно събрание от Синята коалиция обявиха, че един от приоритетните законопроекти на Парламентарната група ще бъде тъкмо Закон за лустрацията.
Нека внесем малко яснота.
В съвременния политически речник под „лустрация“ се разбира забрана за заемане на ръководни позиции в политиката, икономиката, медиите и т.н., на лица, свързани с бившите репресивни служби и подобните им образувания на тоталитарния режим.   В класически смисъл думата произхожда от латински, а на английски „Lustration“ се превежда като „очистване, пречистване, церемония за пречистване“.    
Не е много далеч от мисълта, че и в класическия, и в политическия речник става дума за очистителни процеси, които трябва да съпровождат обществото по пътя му от тоталитаризма към демокрацията.   Друг е въпросът, че тъкмо нашето общество забави неимоверно скоростта на движение по тоя път и това закъснително движение (понякога – и на заден ход) се дължи именно на заинтересованите да не бъдат лустрирани – т.е. обществото да не бъде очистено от тях и те все да си стоят в командни позиции. Както се казва – и в настоящия момент обществото ни се намира „в преход“ – преход от посттоталитаризма към фордемокрацията!
За разлика от нас много други страни прилагат принципа на лустрацията – при това не само от времето на демократизирането на Европа след краха на комунизма, но и още от времето на заклеймяването на фашизма и нацизма след Втората световна война.
Любопитно е да се отбележи, че в Германия се надигна мощна вълна за Berufsverbot – забрана за упражняване на професията! Разбира се, и там заинтересованите яростно се съпротивляваха, както, впрочем, навсякъде, където са им застрашени интересите.
Нека бъдем наясно. В нова, демократична България, никой не си и помисля да лиши когото и да било от хляб, респективно – от професия. (Макар че би трябвало хлябът на някои да бъде изключително горчив поради нагарчащите им професии!).
Тук става дума да се предприемат законодателни мерки да не се допусне заемането на високи позиции на управленци на хората, служили на подобни позиции в тоталитарния режим. По простата причина – тия хора са като секта – до живот в обвързаност със зависимостта от миналото си и от тия, които са го управлявали това минало. И сега отново искат да управляват – чрез миналото си – да управляват и нашето бъдеще, със същата тяхна обвързаност – да се опитат и нас да ни привържат по определен начин и в тяхна угода.
Ще допуснем ли това?!
За някои милозливи същества (с риск други хора да се почувстват обидени от елементаризма) ще приведа пример.
Другарят Петров е инженер, завършил е в Тула образованието си като конструктор на леко стрелково оръжие. Др. Петров вярно е служил в България в завода си по специалността (няма лошо – оръжия са необходими и за нашата защита, пък и са важни доходоносни пера в международната търговия). С течение на вярната си служба др. Петров се издига в йерархията и става директор на завода си. Ако сега др. Петров не е почтен пенсионер, нему се иска пак да бъде директор – ако не на същия завод за оръжия, то поне – на завод за електрически тенджери!
Не! Др. Петров няма и не може да бъде лишен от професията си (нито от пенсията си!), но той не може да заема тая и никоя друга управленска позиция!
Приeмете, че примерът е измислен, но ще продължа с един действителен. Покойният вече мой директор на Института при поредния си избор сам отказа да заеме тоя пост. Човекът беше преценил по достойнство (пък и по тогавашния т.н. Закон „Панев“), че не е редно отново да бъде в управленска позиция. И беше избран друг директор, а предишният – до смъртта му – си остана с академишката титла и с професията на дълбоко уважаван от международен ранг учен.
Така че кадърният професионалист може и трябва да си остане с професията, може и трябва да се примири да заема редови позиции – обществото ни се нуждае от кадърни хора, готови да се отдадат в негова полза и без привилегиите на „управляващи“, а със скромност и със смирение – ако щете по християнскиму, ако щете – по човешкому.
Другите – нескромните, несмирените, оревяващи орталъка с „високостойностните“ си показатели на „управленци“ и „професионалисти“, които цял живот са служили и като „управленци“, и „професионалисти“ на тоталитарната държава – заслужено трябва да отидат на най-долната ниша на обществото. Просто защото не са могли и не са искали да си извлекат необходимите поуки от историята. А историята е не толкова за миналото, колкото – за бъдещето. За да не се повтаря никое кошмарно минало!
И понеже вероятно ще се намерят хора да ми възразят на изказаните съждения – без при това обезателно да са от кръга „заинтересовани“, а ей така – от човеколюбие, ще приведа още някои факти.
Известна е печалната роля на Държавна сигурност в недалечната ни история и тежката сянка, която и сега хвърля на настоящето ни, а вероятно – и за в бъдеще. Ще припомня, че един бивш зам.-началник на ПГУ беше доскорошен депутат, един началник на управление на ДС и днес се подвизава като колекционер-историк и медиен герой. Някои други историци се издигнаха покрай работата си в разузнаването на културно-историческото наследство, част от тях станаха и банкери. Други станаха „фирмаджии“, тъгуващи по „доброто старо време“, когато българската промишленост била „балкански мастодонт“, а сега „трябвало да се задоволяваме, ако произведем някоя и друга тоалетна чиния“ (??!!). Хайде да не продължавам по-нататък – вече има доста решения на Комисията по досиетата, предстоят и бъдещи оповестявания по реда на Закона. Друг е въпросът дали този Закон не се нуждае от усъвършенстване, каквито податки направиха и от управляващата партия ГЕРБ.
Искам да кажа, че във всичките изброени такива случаи никой не е лишил от професии „старите пушки“. Друг е въпросът дали има професия „депутат“, „колекционер“, „началник“, „министър“. И дали „доносник“, „явочник“ и т.н. също са професии?! Който се интересува – да погледне в Единната щатна таблица!
Та нека тия размисли, които са кохерентни в контекста на обществото, да предизвикат дискусии. Нека има обструкции, критики (ще изтърпим, както сме свикнали – не по изказаното, а по личността на автора). От това обществото ще има само полза, защото със сигурност освен злостни нападки ще има и конструктивна подкрепа.
Така че то – нашето общество – се нуждае от ЛУСТРАЦИЯ, т.е. от „церемония за пречистване“. Макар да си мисля, че колкото по-малко „церемониално“ и повече качествено и бързо си свършим работата, толкова по-добре!

(Снимки- Europe Direct)