ОНОВА, КОЕТО НЕ МОЖАХ ДА КАЖА, ЗАЩОТО ЗАТВОРИХА УСТАТА МИ

Всички, които посещават тази медия, знаят какво стана с едноименното телевизионно предаване. За мен това е déjà-vu. Случва ми се за десети път в живота и за трети път в непретенциозната ми телевизионна „кариера“. Този път – в „Евроком“ – София.

Свобода на словото ли?

Един от собствениците и административният директор на тази медия ме обвиниха, че съм краен и нападам Системата. А самите те били създадени от същата Система… Излиза, че глобата от 5000 лева е била само повод. Така или иначе са щели да видят сметката на предаването – респективно на моя скромност. Не заради конкретния напълно изфабрикуван повод, а „за цялостно творчество“.

Когато ги запитах какво е отношението им към жертвите на Системата, те не ме разбраха. Припомних им наследниците на избитите без съд и присъда и в резултат на беззаконната разправа чрез т. нар. Народен съд. За милионите национализирани – в града и селото. За обезправените заради собственото си минало и заради биографиите на своите родители. За стотиците хиляди затворници и концлагеристи на комунистическия режим, за множеството изселени, лишени от право да учат, да работят, да се радват на нормален, щастлив и свободен живот – висше Божие благо, дадено на хората.

Нека припомня свидетелството на кинорежисьора Атанас Киряков, който на всичко отгоре е Тяхно момче[1]: „Във втората част на филма за [министър-председателя Иван] Багрянов показах разговори с децата на избитите представители на някогашната интелигенция – ами те бяха полуграмотни и смачкани хора. Синът на Багрянов е бил на 7 години, когато убиват баща му. Единственото, което са му позволявали, е да опложда крави и през цялото време са го подозирали, че може да направи саботаж. И как искате да има интелигенция? Всъщност създаден бе един нов тип интелигенция, по новата система, в щастието на която едни бяха повярвали, а други бяха накарани да повярват. И макар голяма част от тези хора да бяха разочаровани, те вече бяха влезли в капана. Така започна създаването на една продажна класа – новата интелигенция.“[2]

Челюстите на въпросните гаулайтери на телевизия „Евроком“ увиснаха. Ние и те живеем не в различни държави, а в паралелни светове, които никога няма да се съберат в един. След моя въпрос за съдбата на милионите жертви на неразградената система на милиционер-социализЪма двамата изпъшкаха, спогледаха се и решиха съдбата на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“. То се оказа не само най-гледаното в тази медия. Според класация на Dir.bg „Диагноза“ бие както рубрики в кабелни телевизии, така и в ефирни – например „24/7“ с Димитър Цонев и „Факторът Кошлуков“ предавани по ефир, по кабел и чрез спътник – и двете с по 0,23 процента, или „Дискусионно студио“ на Велизар Енчев в далеч по-доре разпространяваната и по-гледаната от „Евроком“ телевизия по СКАТ – 0,46 на сто, а също така почти всички други подобни програми. Разбира се, няма как да се сравнява с „Шоуто на Слави“, което е начело с 4,81 процента; с „Господари на ефира“ – 2,29 на сто или с „bTV Новините“ – 1,37 процента…

В неделя, 19 февруари, рейтингът на „Диагноза“ беше паднал от 0,72 на сто на предния ден до 0,69 процента. Както ми обясниха, заради това, че предаването вече го няма и хората са престанали да гласуват. И въпреки всичко се оказа равно по популярност с излъчваното по богата ефирна телевизия предаване „Насреща с Люба Кулезич“. Ако телевизия „Евроком“ действително е комерсиална медия, тя не би трябвало да заколи кокошката, която й снася златни яйца, образно казано. Стори ли го, както е в случая, ясно показва други цели, различни от печалбата.

Каквито и съмнения да имате в достоверността на тези данни или на методиката за тяхното получаване, се опитвам да илюстрирам, че у нас медиите изобщо не са „комерсиални“, както се опитват да ги изкарат. Те са политически инструмент за промиване на мозъци. Вместо средства за масово осведомяване, те изпълняват ролята на пропагандни центрове, които промиват мозъци и довеждат до всеобщо оглупяване.

Ден след като т. нар. собственици на „Евроком“ спряха „Диагноза“, в програмата на телевизията се появи реклама на… банка! Нещо, което, по сведения на работещи в медията, по-рано не се е случвало. Престъпленията следва да водят до наказания. За мен поредното ликвидиране на телевизионния вариант на „Диагноза с Георги Ифандиев“ е покушение срещу свободата на словото и срещу правото на достъп до информация, гарантирано от наднационалното законодателство – Всемирната Харта за правата на човека на ООН и Хартата на основните права на Европейския съюз. Вместо наказание, последва награда. Бъдете сигурни, че и глобата от 5000 лева, която тоталитарният орган Съвет за електронни медии наложи на „Евроком“, вече е отменена… Сумата не притесняваше ръководството. Когато споменах, че зрителите са готови да съберат парите, двамата споменати шефове побързаха да парират подобна възможност.

Не ангажирам вниманието ви с проблема заради себе си. Всеки от вас сам може да реши липсва ли му предаването „Диагноза“. Както призна пред мен по телефона бивш преподавател в Техническия университет: „Не жаля за вас, а за себе си, за нас – зрителите.“ Ето я моята награда. Както и всички ваши отзиви – тук, по телефона и по електронната поща. Благодаря ви от сърце. Бог да ви възнагради за добротата!

А сега е време да споделя накратко част от онова, което остана неизказано поради спирането на предаването. В петък, на 17 февруари 2012 г., щях да представя кратък епизод от истината за престъпниците, които ни ръководят и „се грижат“ за „националната сигурност“.

Отново за реалността в Номенклатурия

И така, на 8 октомври 2008 г. всекидневникът „Янтра днес“ обявява: „Дългогодишният шеф на звено „Сигурност“ към Областна дирекция на полицията – Велико Търново, Свилен Цонев оглави местното звено на ДАНС, съобщиха от Апелативна прокуратура. Местното звено на ДАНС ще бъдат на подчинение на главната Държавна агенция „Национална сигурност.“[3]

Кой е този „дългогодишен шеф“? И защо новото правителство го е запазило? Навярно е много ценен кадър, рожба на демократичните промени?

Когато на 1 декември 2010 г. Комисията „Евтимов“ вади на светло служителите на Държавната агенция „Национална сигурност“, които са били сътрудници на комунистическата Държавна сигурност, лъсва името на този „експерт“. През 1983 г. двадесет и тригодишният член на БКП Свилен Цонев Иванов е назначен за разузнавач, а по-късно е повишен старши разузнавач. През 1990 г. става инспектор.

Макар Б.Б. като истинска последователка на Тато и Костов да се кълне, че ще прочисти администрацията от старите болшевишки ченгета, тя охотно ги запазва. Как иначе? Ако започне чистката, трябва да уволни първо себе си и Цветанов. Нали и двамата са щатни служители на Държавна сигурност? Затънали са в престъпления до гуша. На съвестта на Борисова тежи най-малко едно убийство чрез власт и то, извършено по терористичен начин – с гранатомет. По заповед на тогавашната главна секретарка на МВР и пред погледа й милиционерите разстреляха човек от хасковско в собствената му вила и пред очите на неговия син!

Да се върнем на другаря Свилен Цонев. Въпреки клетвите Борисови той продължава да оглавява Великотърновската областна структура на ДАНС. Нищо, че се слави с криминално минало още от юношеските си години.[4] И ако в града се говори, че той е контингент на Детска педагогическа стая, ние ще го докажем. През февруари 1975 г. трима юноши правят опит за групово изнасилване на студентка от Търновския университет. Нещастната Мария З. Успява да се измъкне, но е пребита.[5] Заведено е дознание. Познайте срещу кого? Отгатнахте – срещу неизвестен извършител.[6]

Обаче на 9 май 1975 г. подполковник Илия Илиев, оперативен работник от МВР – Велико Търново, приключва случая и изпраща справка до своя началник. В нея са посочени имената на изнасилвачите. На първо място се мъдри нашият герой Свилен Цонев Иванов. Останалите двама са Пламен Георгиев Тушев и Симеон Илиев Симеонов.[7]

Обаче в характеристиката на ученика Свилен Цонев Иванов е посочен неговият много добър произход и заможна домашна обстановка. Освен това е подчертано, че – цитирам: „Включва се редовно в обществено-политическия живот на класа. Участва в политическия кръжок „Младежко революционно движение“. Работата му в последния е задоволителна.“[8]

С други думи – благонадежден, макар и престъпник. Като при повечето комунисти, съчетанието от двете му отваря път за бъдеща кариера. Цитираната характеристика е предназначена за… съда. Но се намира и друга. В нея е записано: „Непълнолетният живее при много добри битови и културни условия, родителите полагат грижи за неговото възпитание.

Самият той е… буен и често посяга да бие другарите си. Така на 15 февруари [1975 г.], след като нарушава вечерния час, набива безпричинно към 21 часа на улицата ученика Румен Здравков и от нанесените удари му остават отоци и синини под очите. За тази постъпка Румен Цонев [грешка – умишлена или неволна – Свилен Цонев] е извикан в педагогическата стая и е проведен разговор… Уведомен беше и бащата на Свилен, но същият вместо да вземе необходимите мерки отправи обвинения срещу органите на МВР и заплаши, че не си разбират работата и не знаят правата.

По-късно се разкри от органите на МВР, че опита за изнасилване на студентката по пътя за университета е извършен от Свилен Цонев.“[9]

Все пак влюбеният в ремсовите терористични групи Свилен е обикновен криминал – изнасилвач. Което показва и дълбоките комплекси, загнездени в съществото му. В такъв случай защо не попада в затвора?

Убеждавате се как родителите са възпитали своя син – да стане изнасилвач. Кои са те, какво го спасява“ Ами неговата наследствена обремененост. Свилен Цонев Иванов произхожда от ортодоксално болшевишко семейство. Баща му – доктор Цонев, е главен лекар на Окръжната болница във Велико Търново в продължение на години. Ползва се с уважението и протекциите на хората от ЦК на БКП. Сега внимавайте! Кум на Свиленовите родители е зловещият висш комунистически функционер и министър на вътрешните работи при Живков, генерал Димитър Стоянов.[10] Затова макар Свилен да прави бели още от дете, е останал извън контингента на Детска педагогическа стая.

И така, от затвора го спасява именно министър Димитър Стоянов. Случаят е потулен. През 1978 г. Свилен кандидатства във Висшата школа на МВР в София. Приемат го, но и там младият другар Цонев Иванов не мирясва. По време на изпит го хващат да преписва с пищови. Отново го спасява Димитър Стоянов.

Поради показан слаб успех по време на обучението Свилен Цонев е завършил Школата на ДС не през 1983 г., както се е полагало, а година по-късно. През 1984-а Свилен Цонев постъпил на работа в Шести отдел на Държавна сигурност с район на действие Велико Търново и Габрово. През 2002 г. е назначен за Началник на регионално звено „Сигурност“, а през юни 2009 г. – за директор на ДАНС за район Велико Търново и Габрово. „Чистата му заплата е повече от 3500 (три хиляди и петстотин) лева и се равнява на заплатата на петима професори от Софийския университет.“[11]

            В интернет четем, че използвайки служебното си положение, Свилен Цонев е подложил на рекет собствениците на редица заведения, където, освен това, често пъти е водил на безплатни разточителни банкети Георги Петканов (бивш министър на вътрешните работи, бивш министър на правосъдието и настоящ съдия в Конституционния съд), Борис Велчев (бивш съветник на президента и настоящ главен прокурор), Пламен Киров (бивш съветник на президента и настоящ съдия в Конституционния съд).[12]

            Тези неща щях да представя пред вас в неосъщественото телевизионно предаване миналия петък, 17 февруари 2012 г. Е, кажете ми, как алчно червената фашистка мафия ще търпи предаването „Диагноза“ и мен? Да не са луди? Нямаше начин да не ми запушат устата. Ако се наложи – на всяка цена. Засега – подличко, по чекистки, като наказват не моя милост, а телевизията. И то със сума, която отговаря на призив за промяна на конституционния ред в страната!

            Другарите нищо старо не са забравили и нищо свястно, човешко, нормално, не са научили. Пари и насилие и само насилие – това изповядват, в това вярват.

            А каквото и да ви плямпат болшевики като Бойка Борисова, Цветан Цветанов и останалите, знайте – те са подчинени преди всичко на тяхната партия-майка, а след това на Интернационала. За тях ние, българите, нямаме никакво значение – вълци ни яли…

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg