Loading...
Наскоро електронното издание на „Ди Велт“ излезе с интересна публикация, посветена на симбиозата на българските медии и правителството на страната, чиито текст предлагам без съкращения.
Повечето български медии са тясно свързани икономически и политически с властта. Симбиозата им е дотолкова тясна, че съюзът на издателите подаде жалба в Брюксел. Правителствените ръководители в някои страни от Югоизточна Европа нямат нищо против постоянно да са на заглавните страници на повечето големи надрегионални вестници, да се изразяват от първо лице и по този начин да демонстрират близостта си до избирателите.
„Бойко спасява папагали от измиране“, „Бойко изпоти Борис Бекер“- това съобщават българските медии за ангажиментите на премиера Бойко Борисов в ловните райони и на корта.
Все пак причината за наличието на едного, който да развеселява, се крие в извратеността на един нарушен медиен ландшафт, смятат от организацията „Репортери без граници„. „Политиката злоупотребява с пресата. В същото време медиите са в сивия сектор и частично се намират в ръцете на мафията.“ – казва Оливер Базил – директор на организацията в брюксел.
През тази година страната, която е членка на ЕС се смъкна до 80-то място в класацията, показваща какъв е индексът за свободата на медиите, с което се превърна в най-ниско класираната страна от Общността. България и Унгария са в дъното на списъка и на изследователския институт „Фрийдъм хаус„, който наблюдава наличието на дефицит на демокрация в отделните страни.
България не впечатлява с нищо
И ако натискът срещу свободните медии в Унгария, упражнен лично от премиера Виктор Орбан предизвика протести далеч извън границите на Европа, то в България всичко минава без шум. В Брюксел са толкова заети с кризата с еврото, че нямат време да се занимават с останалите места на действията.
Но това може и да се промени. Към момента комисията на ЕС има много ограничено поле на действие, що се касае до свободата на медиите, тъй като контролът върху тях е от компетенцията на отделните страни. По други пътища, както вече стана в случая с Унгария, институциите в Брюксел могат да се намесят.
Така например още през миналия декември комисарят по конкуренцията Йоахим Алмуня отправи запитване към властите в София във връзка с потенциално процедура за установяване на финансово подпомагане от страна на държавата. Касае се за частната „Централна кооперативна банка“ /ЦКБ/, управляваща милиони средства на повечето български министерства. Според съобщения в местните медии тази банка държи повече от половината капитал на страната, включително и средствата на някои от все още неприватизираните държавни компании като енергийният монополист „Булгаргаз“ или държавните железници.
Правителството финансира благосклонните към него вестници
Възможно е от Брюксел да продължат да следят ЦКБ. Според информации на „Welt Online“ българският съюз на издателите е подал оплакване до Брюксел заради тесните връзки на нейния шеф Цветан Василев с една от най-големите медийни групировки в страната, и това, че смятаният за неин основател банкер е налял в създадената през 2007 година според издателите и пари на държавата.
Към „Нова българска медийна група“ /НБМГ/ принадлежат 4 национални вестника, една телевизия, списание и дялово участие и в други издания. Преди всичко доминацията и е изразена най вече на вестникарския пазар и разпространителската мрежа.
„НБМГ контролира от 70 до 80% от пазара и използва господстващото си положение за отстраняване на конкурентните издания от него.“ – заявява председателят на Съюза на издателите Любомир Павлов. Упреците на издателите са свързани с това, че с помощта на ЦКБ българското правителство било финансирало една от приятелски настроените медийни групи, чиито издания конкурират останалите такива с по-ниски цени и с това се нарушава системата на пласмента. Оливер Базил потвърждава, че „банката е използвала инвестиционни фондове, за да създаде тази медийна група“.
Кой зад кои фирми стои?
Голяма част от изданията в България преследват икономически или търговски интереси – смята Базил. „Извънредно трудно е да се открие, кой зад кои фирми стои. И какво наистина правят те със собствените си медии.“
Повечето използват офшорни компании като перачница на пари. В същото време рекламния пазар в страната е изопачен, защото държавните институции са свързани с одобрените от тях вестници. Истински независими според Базил остават единствено отделните блогъри.
Издателският съюз, към който се числят и две от знаковите български издания „Труд“ и „24 часа“ искат да сезират комисията на ЕС и заради това, че с наложената според него система на разпространение на пресата се цели и да се погребе медийната свобода в страната.
Сенчестата икономика е голям проблем
„България е престъпна демокрация“- предупреждава евродепутата от групата на либералите Станимир Илиев. „Една част от хората се грижат за поддържането на един уют и за двете страни в отношенията с правителството „. Явно издателят Павлов не принадлежи към благосклонно настроените към управляващите лица.
Непосредствено след участието му в едно обществено изслушване по темата за медийната свобода, проведено в европейския парламент в началото на месец юни, той е задържан заради пране на пари. Обвиненията са във връзка със закупените от него в края на 2010 година дялове на ВАЦ в изданията „Труд“ и „24 часа“.
Това, че сенчестата икономика е един от големите проблеми на България, беше потвърдено и от публикуван наскоро доклад, основаващ се на данни на еврокомисията. От него става ясно, че нелегалната търговия формира 1/3 от брутния вътрешен продукт на страната, като според данните на българския бизнес, сред най-засегнатите области са строителството, туризма и здравния сектор.
Превод: Мартин Иванов
