Loading...
Адвокат Николай Свинаров срещу издателя Тошко Тошев за грубо нарушение на Закона за авторското право
Какви са мотивите на бившият военен министър в кабинета „Сакскобугготски“ Свинаров и настоящ действащ адвокат срещу ползването на името „Вестник Преса“, пише в подписаната от него искова молба до Софийския градски съд. Публикуваме я едно към едно:
ИСКОВА МОЛБА
от Август Димитров Мичев, съдебен адрес: чрез адвокат Николай Свинаров, САК, София, като собственик и представляващ прекратени ДФ «ОНИКС“ София и «ОНИКС ПРЕС“ ООД, против:
«ОБЕДИНЕНИ СВОБОДНИ МЕДИИ“ АД, представлявано от Харалд фон ЗЕЕФРИД и Тошо Тошев, Изпълнителен директор – Валери Запрянов, София, „Мария Луиза“ 2
Правно основание чл. 94а, вр. чл. 94 от Закона за авторското право и сродните му права
цена на иска – чл. 94а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО СЪДИЯ,
На 24.06.1991 г. от Министерския съвет – Главно управление по печата и книгоиздаването, е издадено Удостоверение за регистрация на печатно издание № 0125, в което е определено като вид на изданието – ВЕСТНИК, а като наименование на изданието – ПРЕСА. Цитираното Удостоверение е издадено на ДФ „ОНИКС“ – София.
След получаване на изискуемата от закона легитимност, през същата 1991 г. дружество „ОНИКС ПРЕС“ ООД, собственост на г-н Август Димитров Мичев, започва издаването на вестник „Преса“. За директор и главен редактор е назначен г-н Петко Бочаров. Вестникът е представен като независим всекидневник, видно от текста под главата на изданието, а вложеният от издателите смисъл в името „Преса“ като средство за натиск и като машина за печат- /Гутенберг/ е огласен и получава широк отклик сред читателите. Тази символика на името е в основата и на голяма част от пожеланията на публичните личности, поздравили новото издание, а на първа страница на първия брой, излязъл на 04.11.1991 г., стои поздравление от президента Желю Желев, което гласи: „На в. „Преса“ с пожелание да постави под преса противниците на демокрацията.“
Вестникът прекратява издаването си след няколко месеца.
През м. декември 2011 г. г-н Август Мичев научава от средствата за масова осведомяване, че се готви стартиране на нов вестник, но със същото име – „Преса“.
През целия период след месец декември 2011г. и до днес но никакъв начин като автор/издател/ на вестник с наименованието „ПРЕСА“ не съм давал съгласието си на г-н Тошо Тошев и на „ОБЕДИНЕНИ СВОБОДНИ МЕДИИ“ АД, представлявано от Харалд фон ЗЕЕФРИД и Тошо Тошев, нито на изп. директор на медията г-н Валери Запрянов да използват името „ПРЕСА“ в новия си проект.
Напротив – опитах се да се противопоставя на нарушените ми авторски права.
През м. декември 2011 г. и м. януари 2012 г. разменихме писма по електронна поща с г-жа Валерия Велева – зам.-главен редактор на новия в. „Преса“, като на 31.01.2012г. отправихме и нотариална покана до г-н Тошо Тошев, в която поискахме среща с г-н Тошев в опит да уредим отношенията във връзка с нарушените ни права извънсъдебно.
До днес такава среща не бе проведена.
Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗАПСП, „който наруши авторското право, сродно на него право или право по чл.93в, дължи на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, обезщетение за причинените вреди“. Тази разпоредба трябва да се разглежда като приложение на общия принцип на чл. 45 от ЗЗД в областта на авторското право и сродните му права. Това е т.нар. деликатна отговорност.
Предпоставките за уважение на иска са няколко:
1. Нарушение на авторското или някое от сродните му права. Нарушение има, когато някой упражнява авторски и сродните му права, без съгласието на носителя на правото и без да е било позволено по силата на някой текст от същия закон. Нарушител може да бъде само физическо лице, но когато то извършва нарушението като длъжностно лице в някоя организация, отговорност носи и юридическото лице.
Вина у нарушителя. Член 94, ал.1 от ЗАПСП не говори за вина, но изисквания в този смисъл се съдържат в чл. 45 от ЗЗД, който също е неделима част от основанието на иска. Деликтна отговорност може да възникне само при виновно поведение на нарушителя. Не успее ли нарушителят да докаже, че е невинен, счита се, че вината е налице.
Вреда, причинена от нарушението. За разлика от вината, вредите не се предполагат, а трябва да бъдат доказани от носителя на правото. Обезщетение може да се търси както за имуществени, така и неимуществени вреди. Освен това, вредите могат да обхващат както преките загуби, така и пропуснатите печалби.
Причинна връзка между нарушението и вредата. Във всички случаи обаче те трябва да са пряка и непосредствена последица от нарушението, т.е. трябва да е налице причинна връзка между деянието и вредите (чл. 52 от ЗЗД).
Ищец по иск за обезщетение може да бъде първичният носител на нарушеното право, т.е. авторът; вторичният носител на нарушеното право, т.е. лицата, на които носителят на авторското право е прехвърлил изключителното право за използване, в т.ч. и наследниците му; организациите за колективно управление на авторските и сродните на тях права в рамките на представителната власт получена от своите членове.
Ответник по иска е нарушителят.
Предмет на иска е обезщетение. Неговият размер се определя от съда. При определянето му съдът изхожда от реално претърпените вреди. В чл. 94а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП се указва, че когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, увреденият носител на права може да поиска обезщетение от 500 до 100 000лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда.
Ето защо Ви молим да ни призовете на съд с ответника и след установяване на твърдялото от нас да постановите решение, с което да осъдите същия да ни заплати обезщетение при условията на цитирания чл. 94а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП.
Доказателства. Моля да бъдат приети по делото: 1. Извлечение от TP за регистрация на ДФ „ОНИКС“ София и „ОНИКС ПРЕС“ ООД.
Извлечение от TP за регистрация на „ОБЕДИНЕНИ СВОБОДНИ МЕДИИ“ АД.
Удостоверение за регистрация на печатно издание № 0125 от 24.06.1991г.
Нотариална покана, връчена на Тошо Тошев на 01.02.2012г.
Имейл кореспонденция между Август Мичев и Валерия Велева.
Копие от стр. 1 отв.“Преса“от04.11.1991г.
Решение № 901 от 09.10.2008г. на ВКС по гр.д. № 4027/2007г„ Ш г.о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова.
Решение № 368 от 27.04.2009г. на САС по гр.д. № 324/2009г., ГК, 1-ви състав, докладчик съдията Бонка Йонкова.
Решение № 583 от 07.04.2011г. на САС по т.д. № 186/2010 г., ТО, 6-ти състав, докладчик съдията Анелия Цанова.
Приложения:
Цитираните доказателства, преписи за ответника и адвокатско пълномощно.
Толкоз по исковата молба, а ето и копието от споменатата в нея нотариална покана от 2012 г. за евентуално извънсъдебно уреждане на съдебния спор за пиратството:
ЧРЕЗ
НОТАРИУС АЛЕКСАНДЪР ДИМОВ
вписан в регистъра на Нотариалната камара под per. №- 404 с район на действие СРС с адрес на нотариалната кантора: гр. София, бул. „Македония“ № 6, ет. 1 /надпартерен/, ап. 8
НОТАРИАЛНА ПОКАНА ОТ
адв. Владимир Пенков – Управляващ съдружник
Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“
ДО
г-н Тошко Тошев, Председател на Съвета на директорите на Обединени свободни медии АД Гр. София, бул. „Васил Левски“ № 83
Относно: Вестник „Преса“
Уважаеми г-н Тошев,
Упълномощени сме да представляваме г-н Август Мичев във връзка с правата му върху името на вестник „Преса“.
След като проучихме възложения ни случай, установихме следното:
През 1991 г, дружеството Оникс Прес ООД, създадено от нашия доверител, започва издаването на вестник „Преса“, за директор и главен редактор на който е назначен г-н Петко Бочаров. Вестникът е представен като независим всекидневник, а вложеният от издателите смисъл на името – „преса“, като средство за натиск, „преса“ като машина за печат и „преса“ като събирателно наименование на печатните средства за масова информация, е огласен и получава широк отклик сред читателите. Тази символика на името е в основата на голяма част от пожеланията на публичните личности, поздравили новото издание, а на първа страница на първия брой, излязъл на 04.11.1991 г. стои поздравление от президента Желю Желев, което гласи „На в. „Преса“ с пожелание да постави под преса противниците на демокрацията!“. През декември 2011 г. нашият доверител научава от средствата за масова информация, че се готви старт на нов вестник под Ваше ръководство, който обаче се предвижда да носи името на издавания преди години от него вестник.
Предвид на изминалите близо 20 години г-н Мичев допуска, че при подготовката на новата медия, създателите й са пропуснали факта на по-ранното съществуване на вестник „Преса“, независимо от това, че изданието е получило широк отглас по време на активното си съществуване и че е достъпно за широката публика в Народната библиотека Св.св. Кирил и Методий. Затова, на 18.12.2011 той изпраща на г-жа Валерия Велева, за която разбира от медиите, че се предвижда да бъде заместник-главен редактор на новия вестник, имейл към който прилага копие от първия брой на вестник „Преса“ и разяснява вложения от създателите му смисъл и послание на името на вестника, а именно: „преса“, като машина за натиск, като „преса“ за отпечатване, и „преса“ като обобщено понятие за хартиените издания, за вестниците като цяло…“. Затова нашият доверител остава изключително изненадан, когато два дни по-късно – на 20.12.2011 във Вашето интервю със Слави Трифонов, чува разяснение за публиката на смисъла на името на Вашия нов вестник „Преса“, което не се различава по никакъв начин от смисъла, вложен от създателите на първия вестник „Преса“ в името на вестника и съобщен от г-н Мичев на г-жа Велева в имейла му от 18.01.2011.
Няма да коментираме протеклата впоследствие кореспонденция между нашия доверител и г-жа Велева, като само ще отбележим, че от нея не личи по никакъв начин зачитане на правата на създателите на първия вестник „Преса“ или стремеж за уреждане на отношенията, свързани с използването на име, създадено и използвано по-рано от друг издател, както и с присвояването на посланието на това име.
Графичното представяне на името на Вашия нов вестник почти не се различава от графиката на оригиналния вестник „Преса“ – малко по-различен шрифт, допълнителен декоративен елемент във вид на птиче перо и т.н. Трябва обаче все пак да се има предвид, че името на един вестник не е само една идея, но бидейки обвързано с планираното от издателя съдържание, добива едни допълнителни измерения и послание към читателите, което е продукт на творческата мисъл на неговите създатели. Това личи и от поздравителните послания на видни по онова време личности, като тогавашния премиер Филип Димитров и тогавашния президент д-р Желю Желев, чиито пожелания също насочват към символиката на думата „преса“, „пресата на Гутенберг“, „преса-средство за натиск“, „преса-медия“ и т.н.
Като се има предвид, че авторските права възникват от момента на обективирането на произведението, без да е необходимо да бъдат регистрирани или по друг начин формализирани и че срокът, през който действат е седемдесет години и далеч не е
изтекъл към настоящия момент.
Поради това очевидно сме изправени пред правен спор, който е препоръчително да бъде разрешен от двете страни по най-добрия начин за да бъдат избегнати задълбочаването му и свързани с това усложнения и възможни негативни последици.
Уважаеми г-н Тошев
Ние в никакъв случай не бихме искали да създаваме затруднения и пречки пред едва стартиралия Ваш нов проект. Предвид очевидното противоречие и засегнатите интереси на нашия клиент като създател и пръв ползувател на името „Преса“ за всекидневно издание – вестник, считаме, че за да се избегнат ненужни и неконструктивни действия и правни мерки, е необходимо въпросът да бъде обсъден между двете засегнати страни и да се намери подходящо решение, което да отстрани противоречията и да позволи безпрепятственото развитие на новия вестник. Затова предлагаме да бъде проведена среща в удобно за двете страни време, на която въпросът да бъде обсъден и да бъде намерено подходящо приемливо и за двете страни решение.
Разбира се, съм на разположение за всякакви допълнителни уточнявания и разяснения по случая.
В очакване на Вашия отговор и предложение за ден и час за среща, междувременно оставам
Владимир Пенков
И още една подробност по темата:
Простото щамповане в медийната „Преса“ – срам за майстора
