Извънбрачен син на цар Иван Шишман, негов брат или син на Михаил ІІІ Асен-Шишман? Това са трите спорни версии за произхода на родения около
(Виж преглед и аргументи у П.Павлов, Българско средновековие, В.Т.,2008, с.231-236).
Една многократно дискутирана византийската преписка от анонимен монах за произхода на Йосиф ІІ гласи: „Йосиф беше избран за константинополски патриарх в дните на господин василевса Мануил [ІІ Палеолог] и епископства 23 години. Той беше с красива външност, посивели коси и [висок] ръст, неопитен във външната [светската] мъдрост. Казваха, че е незаконороден син на василевса Шишман. Той възобнови манастира Филантропонос във Византион [Константинопол]”.
Йоан Стойкович – дубровнишки дипломат, посланик в Константинопол, радетел за обединяване на Европа, съвременник и личен познат на Йосиф ІІ, свидетелства: „Bulgaros est natione et de lingua moa”.(По народност и език е българин).
Йосиф ІІ безспорно е роден в България, най-вероятно в Търново, но за ранните му години не се знае почти нищо. Не е известно и светското му име. Има данни, че е прекарал известно време в светогорския манастир „Алипу”. През 1393г. е ръкоположен за митрополит на завладения от османците Ефес. На 21 май
Напълно допустимо е патриарх Йосиф ІІ да е присъствал на църковния събор в Констанц (Германия) след избирането му за патриарх, тоест между 1416-1417г. и да се е срещал там с друг именит българин и негов връстник, също родом от Търново – Григорий Цамблак (1360/1365-1420).
Писмата на патриарха до Московската митрополия с деликатна дипломатическа защита на преследвания Григорий Цамблак, са на старобългарски, но дали са писани първо на гръцки език и след това са превеждани, остава открит въпрос.
След „вътрешната” схизма в западната църква на събора в Базел, всяка от враждуващите клики прави предложения на византийците за църковен съюз. През 1437г. папа Евгений ІV (1431-1447) изпраща в Константинопол венецианския финансист Микелето Дзено, за да осигури средства за пътуване на източната делегация и по-специално да се погрижи за разходите на императора и на патриарха. Йоан VІІІ Палеолог (1425-1448) решава да приеме папското предложение за сключване на църковна уния, надявайки се на кръстоносен поход срещу османците. За достоверно се приема сведението, че в Константинопол пристигат две флотилии – на папа Евгений ІV и на базелските отцепници от Апостолическия престол. Папският адмирал е толкова ядосан, че е готов да започне битка с противниковата флота. Източната делегация начело с император Йоан VІІІ, която наброява над 700 души – представители на църковния клир, водени от патриарх Йосиф ІІ, теолози, светски лица, философи, миряни – натоварва на корабите разкошни облекла, брокати, бижута, реликви от стари времена и т.н., за да смае латинците.
На 08.02.1438 г. делегацията пристига във Венеция, където е посрещната с подобаваща тържественост от дожа на могъщата морска република Франческо Фоскари, останал в историята с възстановяването на храма Сан Марко, пищни приеми и процесии, благотворителност и утвърждаване на властта на Венеция на хинтерланда.
Църковният историк Ейдриан Фортескю (Adrian Fortescue (1874-1923), The Historу of the Eastern Orthodox Church, p. 210-214), въз основа на документи от Ватикана, пише за византийската делегация и за патриарх Йосиф ІІ. Пътуването и Фераро-Флорентинският събор от 1438-
При сравняването на сведенията от съвременници на събора, неминуемо се откриват различия, които се дължат на субективните им оценки за събитието и отношението им към участниците в него. Не е съвсем маловажен и фактът, че само няколко души от византийската делегация владеят латински, докато главните участници в събора от страна на западната църква владеят гръцки.
В източниците се отбелязва, че между патриарх Йосиф ІІ и император Йоан VІІІ Палеолог е имало чести пререкания. В писмо на италианския философ – неоплатоник Марсилио Фичино (1433-1499) се споменава, че дразнител за голяма част от духовниците бил неговият кумир – философът Георгиус Гемистос Плетон (1355-1452/1454), осъден на изгнание от „императора-философ” Мануил ІІ Палеолог, към когото обаче синът му Йоан VІІІ има особена слабост и води навсякъде, включително на Фераро-Флорентинския събор.
От Венеция византийската делегация заминава за Ферара, където е уговорено да се проведат заседанията на църковния събор за сключване на уния между двете църкви. Леонардо Бруни (1370-1444г.) – „първият модерен историк на Европа”, хуманист, изтъкнат флорентински държавник, посреща източните делегати във Ферара, а по-късно и във Флоренция с една станала прословута приветствена реч на гръцки. Специално с посрещането и настаняването на патриарха е ангажиран представителят на стар римски кардиналски род от ХІІ век – кардинал Просперо Колона.
При пристигането във Ферара император Йоан VІІІ Палеолог натоварва доверения си дипломат Теодор Каристилос да предаде на патриарх Йосиф ІІ, че при срещата с папата трябва да целуне крайчеца на мантията му (или крака му в друга версия, нещо, което са правили и императори на Свещената Римска империя). Според католически хронист, на когото Ейдриан Фортескю се позовава, Йосиф ІІ отговорил, че и насън не би направил подобно нещо, като добавил, че ако папата е по-възрастен от него, той ще се отнася към него като към баща, ако е негов връстник – като към брат, а ако е по-млад от него – като към син. Конфузната ситуация е овладяна и папа Евгений ІV и патриарх Йосиф ІІ си разменят целувки по бузата.
Съборът във Ферара е открит официално на 8 април
Западни изследователи на Фераро-Флорентинския събор от 1438-1439г., по-конкретно Виталиен Лоран, включват сред най-приближените на патриарха следните няколко души: Търновския архиепископ Игнатий, негов довереник, член на комитета за уточняване на местата, които ще заемат в катедралата на Ферара папата и патриархът и отговарящ за кореспонденцията между патриарха и източните архиепископи; Макариус, архиепископ на Никомедия; Антоний от Хераклея, официален представител на патриарха на Александрия; принц Мануил, когото някои историци идентифицират с бъдещия зет и осиновен син на султан Мехмед ІІ (1432-1481) и други.
Веднага щом главната дискусия във Ферара около добавката Filioque (и от Сина) приключва, съборът се мести във Флоренция по покана на Козимо Медичи (1389-1464). Някои автори твърдят, че папа Евгений ІV, който издържа източната делегация в Италия, е изчерпал средствата си и под претекст, че чумната епидемия е обхванала и областта около Ферара, мести събора във Флоренция. Според уговорката, от началото на
Пристигането на делегацията на 10 януари 1439г. във Флоренция е изобразено в стенописа от 1459г. на Беноцо Гоцоли (1421-1497) в Капела дел Маджи на двореца Медичи – Рикарди във Флоренция. Своенравният характер, независим дух и подчертаното чувство за собствено достойнство на патриарх Йосиф ІІ безспорно са доловени и предадени от италианския художник.
За лична резиденция на патриарх Йосиф ІІ е определен палацо Ферантини, който по онова време е нова и изключително престижна сграда.
Уговорено е заседанията на събора да се провеждат в доминиканската църква Св. Мария Нова (Santa Maria Novella) и манастирския й комплекс.
Напредналата възраст, напрежението и умората на патриарха са причина да не участва в първото заседание на събора във Флоренция. Привърженик на умерената линия за приемлив верски компромис и отстъпки пред Рим, патриарх Йосиф ІІ прави възможното за избягване на фарисейщината и интригите, включително в собствения му лагер.
Около смъртта му с късна дата се разнасят слухове, че е бил отровен. В книгата си Силвестър Сиропулос, подписал унията, твърди, че последното писмо на патриарха от 9 юни 1439г., написано ден преди смъртта му и намерено до леглото му, е изфабрикувано от латинците. Факт е обаче, че на 3 юни 1439г. патриарх Йосиф ІІ гласува за православно-католическо единство на вярата. Според западните изследователи на събора, даденото съгласие не е безусловно приемане на добавката Filioque и отстъпление от Никео-Константинополския Символ на вярата. Текстът на последното писмо на патриарха е следният: „Тъй като стигнах до края на живота си и скоро ще трябва да се издължа, както на всеки от нас се полага, с Божията милост аз пиша открито и оставям писмо за моите чеда. Всичко, както от стария Рим следва католическата и апостолическа църква на нашия Господ Исус Христос и разбира и предава, аз разбирам и обявявам, че се подчинявам на всеобщото.” (цитатът е по J. Gill, The Council of Florence, Cambridge: Cambridge Universsity Press, 1950, p.267)
С големи почести и изразено прискърбие от двете страни патриарх Йосиф ІІ е погребан в църквата Света Мария Нова във Флоренция. Вечният му дом се намира в дясната част на храма. На фреска със смесен византийско-флорентински стил патриарх Йосиф ІІ е изобразен между две ангелски фигури.
На надгробната плоча е изписана следната епитафия:
„Ecclesiae antistes fueram qui magus eoae/ hic iaceo magnus religione Joseph/ hoc unum optabam miro inflammatus amore/ unus ut Europae cultus ut una fides/ Italiam petii foedus percussimus unum/ iunctaq. Romanae est me duce graia fides/ nec mora decubui/ nunc me Florentia servat/ qua tunc concilium floruit urbe sacrum/ felix qui tanto donarer munere vivens/ qui morerer voti compos et ipse mei: Ιωσήφ Αρχιεπίσκοπος Κωνσταντινούπολεως Νέας Ρώμης και Οικουμενικός πριρχης ετογς ςϡμξ.“
(Цитатът е по J. Gill, посоченото съч., с. 269. Текстът е на среднолатински и гръцки в характерна канонична стихотворна форма и разказва за озовалия се в Италия, воден от религиозен плам първосвещеник на източната църква, дарен приживе с радостта да участва в свързването на гърци и римляни за една вяра и едно богослужение в Европа, в сключването на свят съюз, донесъл разцвет и на Флоренция, където е починал и положен той, Йосиф, патриарх на Константинопол, Новия Рим, Вселенски патриарх).
Всяка година в тържествена служба в църквата Св. Мария Нова във Флоренция се почита паметта на българина патриарх Йосиф ІІ.