ЕДИН СРЕНОВЕКОВЕН БЪЛГАРИН

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Патриарх Йосиф ІІ (фрагмент от стенописа)Извънбрачен син на цар Иван Шишман, негов брат или син на Михаил ІІІ Асен-Шишман? Това са трите спорни версии за произхода на родения около 1360 г. в България константинополски патриарх Йосиф ІІ. Според авторитетния християнски историк Виталиен Лоран (1896-1973) той е извънбрачен син на Иван-Шишман и жена от старата византийска фамилия Филантропонос. И. Дуйчев приема, че е син на цар Иван-Александър, а И. Божилов смята, че е син на Михаил ІІІ Асен-Шишман.

(Виж преглед и аргументи у П.Павлов, Българско средновековие, В.Т.,2008, с.231-236).

Една многократно дискутирана византийската преписка от анонимен монах за произхода на Йосиф ІІ гласи: „Йосиф беше избран за константинополски патриарх в дните на господин василевса Мануил [ІІ Палеолог] и епископства 23 години. Той беше с красива външност, посивели коси и [висок] ръст, неопитен във външната [светската] мъдрост. Казваха, че е незаконороден син на василевса Шишман. Той възобнови манастира Филантропонос във Византион [Константинопол]”.

Йоан Стойкович – дубровнишки дипломат, посланик в Константинопол, радетел за обединяване на Европа, съвременник и личен познат на Йосиф ІІ, свидетелства: „Bulgaros est natione et de lingua moa”.(По народност и език е българин).

 

 

Изображение на Йосиф ІІ Йосиф ІІ безспорно е роден в България, най-вероятно в Търново, но за ранните му години не се знае почти нищо. Не е известно и светското му име. Има данни, че е прекарал известно време в светогорския манастир „Алипу”. През 1393г. е ръкоположен за митрополит на завладения от османците Ефес. На 21 май 1416 г. с подкрепата на Мануил ІІ Палеолог (1350-1425) е избран за патриарх на Константинопол.

Напълно допустимо е патриарх Йосиф ІІ да е присъствал на църковния събор в Констанц (Германия) след избирането му за патриарх, тоест между 1416-1417г. и да се е срещал там с друг именит българин и негов връстник, също родом от Търново – Григорий Цамблак (1360/1365-1420).

Писмата на патриарха до Московската митрополия с деликатна дипломатическа защита на преследвания Григорий Цамблак, са на старобългарски, но дали са писани първо на гръцки език и след това са превеждани, остава открит въпрос.

 

След „вътрешната” схизма в западната църква на събора в Базел, всяка от враждуващите клики прави предложения на византийците за църковен съюз. През 1437г. папа Евгений ІV (1431-1447) изпраща в Константинопол венецианския финансист Микелето Дзено, за да осигури средства за пътуване на източната делегация и по-специално да се погрижи за разходите на императора и на патриарха. Йоан VІІІ Палеолог (1425-1448) решава да приеме папското предложение за сключване на църковна уния, надявайки се на кръстоносен поход срещу османците. За достоверно се приема сведението, че в Константинопол пристигат две флотилии – на папа Евгений ІV и на базелските отцепници от Апостолическия престол. Папският адмирал е толкова ядосан, че е готов да започне битка с противниковата флота. Източната делегация начело с император Йоан VІІІ, която наброява над 700 души – представители на църковния клир, водени от патриарх Йосиф ІІ, теолози, светски лица, философи, миряни – натоварва на корабите разкошни облекла, брокати, бижута, реликви от стари времена и т.н., за да смае латинците.

На 08.02.1438 г. делегацията пристига във Венеция, където е посрещната с подобаваща тържественост от дожа на могъщата морска република Франческо Фоскари, останал в историята с възстановяването на храма Сан Марко, пищни приеми и процесии, благотворителност и утвърждаване на властта на Венеция на хинтерланда.

 

 

Патриарх Йосиф ІІ и император Йоан VІІІ ПалеологЦърковният историк Ейдриан Фортескю (Adrian Fortescue (1874-1923), The Historу of the Eastern Orthodox Church, p. 210-214), въз основа на документи от Ватикана, пише за византийската делегация и за патриарх Йосиф ІІ. Пътуването и Фераро-Флорентинският събор от 1438-1439 г. са хроникирани и от участник – Силвестър Сиропулос (1400? -1453?), дякон и служител в Св.София в Константинопол. Неговите „Спомени” , явно предназначени за широка аудитория, са написани на лек и близък до разговорния език стил, нетипичен за високия византийски литературен канон. Интересни данни за пътуването, престоя на делегацията в Италия, за събора и подробности за особеностите на характера на патриарх Йосиф ІІ привежда доц. д-р Зарко Ждраков (http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/istoriq/6.pdf).

 

При сравняването на сведенията от съвременници на събора, неминуемо се откриват различия, които се дължат на субективните им оценки за събитието и отношението им към участниците в него. Не е съвсем маловажен и фактът, че само няколко души от византийската делегация владеят латински, докато главните участници в събора от страна на западната църква владеят гръцки.

 

В източниците се отбелязва, че между патриарх Йосиф ІІ и император Йоан VІІІ Палеолог е имало чести пререкания. В писмо на италианския философ – неоплатоник Марсилио Фичино (1433-1499) се споменава, че дразнител за голяма част от духовниците бил неговият кумир – философът Георгиус Гемистос Плетон (1355-1452/1454), осъден на изгнание от „императора-философ” Мануил ІІ Палеолог, към когото обаче синът му Йоан VІІІ има особена слабост и води навсякъде, включително на Фераро-Флорентинския събор.

 

От Венеция византийската делегация заминава за Ферара, където е уговорено да се проведат заседанията на църковния събор за сключване на уния между двете църкви. Леонардо Бруни (1370-1444г.) – „първият модерен историк на Европа”, хуманист, изтъкнат флорентински държавник, посреща източните делегати във Ферара, а по-късно и във Флоренция с една станала прословута приветствена реч на гръцки. Специално с посрещането и настаняването на патриарха е ангажиран представителят на стар римски кардиналски род от ХІІ век – кардинал Просперо Колона.

При пристигането във Ферара император Йоан VІІІ Палеолог натоварва доверения си дипломат Теодор Каристилос да предаде на патриарх Йосиф ІІ, че при срещата с папата трябва да целуне крайчеца на мантията му (или крака му в друга версия, нещо, което са правили и императори на Свещената Римска империя). Според католически хронист, на когото Ейдриан Фортескю се позовава, Йосиф ІІ отговорил, че и насън не би направил подобно нещо, като добавил, че ако папата е по-възрастен от него, той ще се отнася към него като към баща, ако е негов връстник – като към брат, а ако е по-млад от него – като към син. Конфузната ситуация е овладяна и папа Евгений ІV и патриарх Йосиф ІІ си разменят целувки по бузата.

 

 

Централната бронзовата врата (вратата на Филарете) на св. Петър в Рим - срещата във Ферара с папата, патриарх Йосиф ІІ е зад Йоан VІІІ ПалеологСъборът във Ферара е открит официално на 8 април 1438 г., но същинската му работа започва по-късно. Патриарх Йосиф ІІ участва активно в главния дебат във Ферара около добавката Filioque (за произхода на Светия дух не само от Отца, но и от Сина, както приема католическата църква). В някои източници изказванията на патриарха се окачествяват като витиевати и неопределени. Предполага се, че главната му цел е била източната църква да не включва добавката Filioque, но и да не третира заради нея латинците като еретици. Макар малко, в написаното за Йосиф ІІ от съвременниците му се подчертават несъмнените му дипломатически умения и уважението, с което се ползва в католическите, православните и светските среди на събора. Теологът-монах Амброджо Траверсари (1386-1439), по-късно канонизиран за светец, който по време на Фераро-Флорентинския събор е нещо като официален преводач на двете делегации и на когото е възложено да изготви текста на унията (Laetentur Coeli), изрично пише за уважението, което му вдъхва патриарх Йосиф ІІ.

Западни изследователи на Фераро-Флорентинския събор от 1438-1439г., по-конкретно Виталиен Лоран, включват сред най-приближените на патриарха следните няколко души: Търновския архиепископ Игнатий, негов довереник, член на комитета за уточняване на местата, които ще заемат в катедралата на Ферара папата и патриархът и отговарящ за кореспонденцията между патриарха и източните архиепископи; Макариус, архиепископ на Никомедия; Антоний от Хераклея, официален представител на патриарха на Александрия; принц Мануил, когото някои историци идентифицират с бъдещия зет и осиновен син на султан Мехмед ІІ (1432-1481) и други.

Веднага щом главната дискусия във Ферара около добавката Filioque (и от Сина) приключва, съборът се мести във Флоренция по покана на Козимо Медичи (1389-1464). Някои автори твърдят, че папа Евгений ІV, който издържа източната делегация в Италия, е изчерпал средствата си и под претекст, че чумната епидемия е обхванала и областта около Ферара, мести събора във Флоренция. Според уговорката, от началото на 1439 г. семейство Медичи поема разточителните разходи на източните делегати.

Пристигането на делегацията на 10 януари 1439г. във Флоренция е изобразено в стенописа от 1459г. на Беноцо Гоцоли (1421-1497) в Капела дел Маджи на двореца Медичи – Рикарди във Флоренция. Своенравният характер, независим дух и подчертаното чувство за собствено достойнство на патриарх Йосиф ІІ безспорно са доловени и предадени от италианския художник.

 

 

 Пристигането на византийската делегация във Флоренция, стенопис на Беноцо  Гоцоли  Патриарх Йосиф ІІ влиза на бял кон във Флоренция (фрагмент от стенописа)  Патриарх Йосиф ІІ (фрагмент от стенописа)

За лична резиденция на патриарх Йосиф ІІ е определен палацо Ферантини, който по онова време е нова и изключително престижна сграда.

 

 

Палацо Ферантини днес   Част от запазения таван на палацо Ферантини

Уговорено е заседанията на събора да се провеждат в доминиканската църква Св. Мария Нова (Santa Maria Novella) и манастирския й комплекс.

 

 

Църквата Санта Мария Новела във Флоренция  Съборът във Флоренция - централна бронзова врата на катедралата Св. Петър в Рим 

 

Напредналата възраст, напрежението и умората на патриарха са причина да не участва в първото заседание на събора във Флоренция. Привърженик на умерената линия за приемлив верски компромис и отстъпки пред Рим, патриарх Йосиф ІІ прави възможното за избягване на фарисейщината и интригите, включително в собствения му лагер.

Около смъртта му с късна дата се разнасят слухове, че е бил отровен. В книгата си Силвестър Сиропулос, подписал унията, твърди, че последното писмо на патриарха от 9 юни 1439г., написано ден преди смъртта му и намерено до леглото му, е изфабрикувано от латинците. Факт е обаче, че на 3 юни 1439г. патриарх Йосиф ІІ гласува за православно-католическо единство на вярата. Според западните изследователи на събора, даденото съгласие не е безусловно приемане на добавката Filioque и отстъпление от Никео-Константинополския Символ на вярата. Текстът на последното писмо на патриарха е следният: „Тъй като стигнах до края на живота си и скоро ще трябва да се издължа, както на всеки от нас се полага, с Божията милост аз пиша открито и оставям писмо за моите чеда. Всичко, както от стария Рим следва католическата и апостолическа църква на нашия Господ Исус Христос и разбира и предава, аз разбирам и обявявам, че се подчинявам на всеобщото.” (цитатът е по J. Gill, The Council of Florence, Cambridge: Cambridge Universsity Press, 1950, p.267)

 

С големи почести и изразено прискърбие от двете страни патриарх Йосиф ІІ е погребан в църквата Света Мария Нова във Флоренция. Вечният му дом се намира в дясната част на храма. На фреска със смесен византийско-флорентински стил патриарх Йосиф ІІ е изобразен между две ангелски фигури.

 

 

Част от фреската на гроба на патриарх Йосиф ІІ в Света Мария Нова във ФлоренцияНа надгробната плоча е изписана следната епитафия:

„Ecclesiae antistes fueram qui magus eoae/ hic iaceo magnus religione Joseph/ hoc unum optabam miro inflammatus amore/ unus ut Europae cultus ut una fides/ Italiam petii foedus percussimus unum/ iunctaq. Romanae est me duce graia fides/ nec mora decubui/ nunc me Florentia servat/ qua tunc concilium floruit urbe sacrum/ felix qui tanto donarer munere vivens/ qui morerer voti compos et ipse mei: Ιωσήφ Αρχιεπίσκοπος Κωνσταντινούπολεως Νέας Ρώμης και Οικουμενικός πριρχης ετογς ςϡμξ.“

(Цитатът е по J. Gill, посоченото съч., с. 269. Текстът е на среднолатински и гръцки в характерна канонична стихотворна форма и разказва за озовалия се в Италия, воден от религиозен плам първосвещеник на източната църква, дарен приживе с радостта да участва в свързването на гърци и римляни за една вяра и едно богослужение в Европа, в сключването на свят съюз, донесъл разцвет и на Флоренция, където е починал и положен той, Йосиф, патриарх на Константинопол, Новия Рим, Вселенски патриарх).

 

Всяка година в тържествена служба в църквата Св. Мария Нова във Флоренция се почита паметта на българина патриарх Йосиф ІІ.

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.