Loading...
И не само, защото комунистическите терористи лъжат, крадат и убиват, ей тъй, както дишат. Че и се хвалеха с това през цялото време на съветската власт в България. А защото имат наглостта да обвиняват жертвите в собствените си престъпления. Побесняват, когато им се каже истината, дори, когато цитираш собствените им хвалби и признания в печата през 70те години – когато си мислеха, че ще векуват.
Но сега не им изнася тази истина и агресивно нападат човека, който казва фактите. И естествено няма учтиво обръщение на Вие и госпожо Горчева, а просташки, ей тъй, както са си свикнали да си подвикват каруцарската в ОФ клубовете и по партизанските землянки, грубиянски ти подвикват на фамилно име и на ти. Още не може да им се обърне езичето да кажат госпожо/господине, но лесно им се раздвоява отровният червен език в клевети и заплахи.
Довтаса някоя си Раймонда Нешева (страницата й във ФБ е на типичен трол) да ме обвинява, че съм била взела пари, за да изоблича сина на Раймонд Вагенщайн – Анжел. Ангел, ама от черните, както пише д-р Марсел Леви.
Дете в майка разплакват, жертвата на геройския му подвиг е пометнала бебето си, никога не е станала майка след това, но той се хвали с измисления си антифашизъм, а всъщност тероризъм и участие във въоръжени грабежи, завършили с убийства.
И не ги е срам милиони да вземат, за да си правят пропагандните филми, пълни с лъжи, ама видите ли, на нас ни били плащали. Крадецът вика дръжте крадеца.
Да кажат къде плащат за разобличаване на комунистически престъпления и престъпници, че да ида да си взема парите. Хич няма и да откажа, не че ще ми покрият не труда и времето, ами разходите дотук.
Но те само да кажат кой и къде плаща, да ида да си предява претенциите. Наглост комунистическа безподобна.
Щрихи към портрета на „антифашиста“ Вагенщайн, участвал във въоръжени грабежи, завършили с убийства. Дете в майка са разплаквали тия така наречените антифашисти. Четете, четете – жертвата е пометнала нероденото си дете и е останала без деца заради този, който заплашил майка й, че ще разстреля бременната й дъщеря. За Вагенщайн става дума, таз фигура одиозна.
Впрочем, в кн. 9/1974 на Годишник на еврейската организация в НРБ сами са се хвалили какви са ги вършили и как са обирали българи, евреи, арменци. Не са подбирали другарите, ама хич!
„ПАРИТЕ ИЛИ ЖИВОТА“
Д-р МАРСЕЛ ЛЕВИ
Някъде бях срещал мисълта, че всяко нахалство трябва да има граници – дори и комунистическото. Да, ама няма! Как иначе да си обясним, че хора, убивали дете в майка, днес нахално ни учат на демокрация и през стиснати устни мърморят за общочовешки ценности и демократичен социализъм (като че ли демокрацията и социализмът на пребоядисаните комунисти не са антиподи).
Това за детето не е само метафора. Ако прочетем цялата мемоарна литература от т.нар. „антифашистка“ съпротива, т.е. целият идеологически сурогат, с който бяха Възпитавани три поколения, ще срещнем такива случаи на жестокост и насилие, че дори едно човекоядско племе би се срамувало да ги включи във фолклора си. Цялата работа става още по-миризлива, когато самите убийци се опитват да ни трогнат с мрачните перспективи пред внучките им, израсли охолно сред крадено имущество в експроприирани жилища. Като Анжел Вагенщайн например, чието име означава ангел. Но от черните.
В кн. 9 на Годишник на обществената културно-просветна организация на евреите в НРБ. 1974 г., д-р Йосиф Аструков-Херц (познахте ли комунистическата фамилия, известна живковска креатура и дясна ръка на „първия“ в антисемитските акции на БКП) публикува „Страници из революционното минало на българския народ“.
Та там именно. на стр. 269, има един любопитен епизод. От него става ясно за какви точно подвизи е получил смъртната си присъда „братът на циганите“ Анжел Вагенщайн. Казано накратко – за грабеж.
По-точно за вулгарно мародерство по време на война. Нека дадем думата на фактите.
За нуждите на бойните групи и партизанските отряди трябват средства. И понеже трезвомислещите хора от опит знаят какво значи комунист да ти влезе в къщата (1923 г., 1925г ), а парите от Москва не достигат, то „у някои младежи спонтанно се роди идеята да се предприемат „грабежи“ на богати хора – реакционери“.
Кратко и ясно.
Не мога само да разбера защо думата грабежи е в кавички.
Авторът патетично продължава: „Нима нашата власт не е по-законна, по-разумна и необходима от онази, против която се борехме? (стр. 264) „
И още как! Да разполагаш с имота и живота на хората, да ползваш (ти, синовете ти, снахите ти, сватът ти и т.н.) привилегии, каквито не са мечтали и феодалните барони; една твоя дума да решава културната съдба на цяла етнорелигиозна група в България – как такава власт да не е „по-необходима“ от друга, интересуваща се от личните качества на индивида, а не от цвета на партийния билет.
На 23 ноември партизаните от Горноджумайския отряд Вагенщайн и Калев извършват грабеж в квартирата на Вартан Нишанян.
Влизат в дома като инспектори по осветлението, а след това „със съвсем друг, строг тон“ Анжел предлага възможност за избор: или ще получи два милиона лева, или ще избие цялото семейство. Трагедията започва. „Бременната дъщеря на хазаина припадна. Анжел веднага се върна назад, защото майката се насочи към кухнята за вода.
С пистолет в ръка той я принуди да се върне (к.м. – М. Л.)“. Милосърдно, няма що…
И когато жената се скрива в другата стая: „Стой, ако не отвориш незабавно, ще застрелям дъщеря ти – заплаши той.“
Както виждате, залог, по-голям от живота!
След „неуспешната акция“ Вагенщайн се измъква, а Калев е убит.
Дъщерята на Вартан Нишанян абортира. Никога през живота си тя не ражда собствено дете. А г-н Вагенщайн днес се радва на внучка.
Само един пример от десетките подобни акции на „народните отмъстители“. Но и той е достатъчен да характеризира морала на правоимащите МИЛИ хора.
Трябва да се чуят злобните думи на Вагенщайн и сие, да се вгледаме в присвитите им за удар очи и ще разберем какво ни готвят.
Впрочем докато разплакваше бабите с внучката, Анжел Вагенщайн не спомена една дребна подробност – същата е в Париж заедно с татко си. Интересно защо не в Москва? Вероятно защото и московското време от младостта на каменния ангел вече не е същото. И там се вижда надписът: „За комунизъм – вход СТРОГО ЗАБРАНЕН!“
*
Бележка на редакцията:
Г-н Вагенщайн бе обвинил автора в антисемитизъм. Еврейската му фамилия естествено изключва подобна възможност.
И една любопитна случка. През януари 1990 г. г-н Вагенщайн покани всеки един циганин на кафе в дома си. Двама млади цигани доверчиво се възползваха от любезната покана и звъннали на вратата на г-н Вагенщайн. Последвало… изгонване, съпроводено с неинтелектуални изрази.
*
Анжелъ Вагенщайнъ
ДРУГАРКАТА
Другарко, видяхъ те презъ морни клепачи
и погледа твой бе въ менъ устременъ.
Съ нежностъ очите що тъй редко плачатъ
поглеждаха меко боеца раненъ.
Ръцете ти стискаха бомба и шмайзеръ
и вятъра носеше лъхъ на барутъ –
не помня – ти нещичко бодро ми каза
и хвърли се въ боя победенъ и лютъ…
Ти селянка беше и съ гръдъ загрубяла
детето кърмеше край селския пъть,
край тебе пасеше, кобила пустала
и тя на жребчето подлагаше гръдъ.
Тебъ чакаше нивата – черна и жадна,
а нея – ръждясал отъ времето плугъ
и тъй си приличахте – слаби и жадни
и тъй си умирахте – нямо без звукъ.
Ти улично – помнишъ ли – беше момиче
край старъ и примигвашъ в мъглата фенеръ
и твоите устни съ зовъ неприличенъ
зовеха въ стария душенъ бордей.
И после трамвая презъ тебе премина
вестника само загатна за туй:
„Момиче безъ адресъ и име почина“
и нищо за тебе вечъ никой не чу.
Стиховете са издадени 1946
*
