Loading...
Преследването и заклеймяването на „врага с партиен билет“ е често срещана практика за отърваване от неудобните за тоталитарните режими лица, позволили си да критикуват правилния курс на управление. Сред тези лица в източногерманската комунистическа партия е и Валтер Янка. Следващият текст публикуван в страницата на федералната служба, отговорна за архивите на ЩАЗИ разкрива само част от малко известни за широката общественост Факти около този процес.
Преди 55 години на 26.07.1955 година е произнесена присъдата срещу „вътрешнопартийният критикар“ на режима Валтер Янка. Осъден е на 5 години. Строг затвор заради подкрепа на „сталинистки“ дейности. Присъдата е твърда. Осъждането на издателя и социалист Валтер Янка на 26 юли 1957 година е определено от държавното и партийно ръководство като предупреждение към всички инакомислещи критици на ГДР. Задържането му след това от прокуратурата не би могло да се интерпретира по друг начин.
Биографията на Янка е образцова за всеки един комунист. Преследван от нацистите, през 1933 година той е задържан и е екстерниран. През 1936 година се записва като доброволец и се бие срещу френските войски в испанската гражданска война. След края на войната през 1947 година се завръща в съветската окупационна зона на Германия.
По-късно Янка става ръководител на едно от най-реномираните издателства. Това, че същото издателство публикува и трудовете на Томас Ман е оценено като незначителна негова заслуга. Валтер Янка и получилият малко преди това десетгодишна присъда главен редактор в издателството Волфганг Харихс, принадлежали през 1956 година към вътрешнопартийната опозиция. Заедно с други комунистически интелектуалци, те дискутирали около реформите в ГДР, без да се поставя под въпрос съществуването на социалистическата система в страната.
В тези дискусии ставало дума преди всичко за по-голяма духовна свобода и демократично сътрудничество. Едва по-късно от ЩАЗИ проявяват интерес към вътрешнопартийната опозиция. Подтикнати от шефа на ГЕСП – Валтер Улбрихт, те се опитали след това да разкрият „противодържавните“ акции на издателството и с това да допринесат за събирането на съответните „доказателства“ за процеса.
Краткотрайно стопяване на ледовете и ново замръзване на Източния блок
Дискусиите за реформиране на системата в ГДР сред източногерманската интелигенция се провеждат в контекста на съветското „размразяване“, десталинизацията и свързаната с нея политика на реформи. След смъртта на Сталин, през 1953 година, новият партиен шеф Никита Хрушчов критикува своя предшественик в известната „тайна реч“, произнесена на XX конгрес на КПСС през 1956 година. Той осъдил разрастването на сталинисткия терор, което породило надежди за настъпването на промени сред народите и на останалите страни от Източния блок. Навсякъде господствало неспокойствието. Преди всичко на по-големи възможности за разгръщане и политически реформи се надявали представителите на интелигенцията и заетите в областта на културата. Потушаването на народното въстание в Унгария през 1956 година изведнъж стопирало политическото „размразяване“. Новата ледена епоха в политиката показала, че Москва и политическите бюрократи в нейните сателити, твърдо са решени да изкоренят из основи вътрешнопартийната критика и концепциите за реформи. Те искали да изключат евентуална бъдеща опасност за своята власт. А Валтер Улбрихт си спечелил определението хардлайнер сред лидерите от „братските страни“. Малко след потушаването на унгарските вълнения през декември 1956 година, Янка е задържан от ЩАЗИ и обвинен, че е член на една „противодържавна група“. Почти половин година по-късно започнал и същинският процес срещу него.
Към настоящият текст за пръв път онлайн се публикуват и аудиозаписи на отделни части от процеса срещу Валтер Янка и съучастниците му, направени от Главен отдел XX на ЩАЗИ, известен като „разследващия орган“ на източногерманската тайна полиция. Тези звукови свидетелства хвърлят светлина върху това, как е протекъл самия процес и смелостта с която главният обвиняем Валтер Янка е отстоявал убежденията си.
Обвинението
То, според свидетелствата се основавало на „противодържавната организация“ на Янка. В него се казвало, че „като активен член на тази група той е следвал контрареволюционни интереси“. Целта била „ликвидиране на държавността в Германската Демократична Република“.
Източник: BStU, MfS HA IX Tb 33
Пледоарията
В своята пледоария главният обвинител Ернст Мелсхаймер определил ориентираните към реформи концепции на обвиняемите като – „удари срещу мира и състоянието на държавата“. Той свързал действията им със случилото се в социалистическия лагер.
Източник: BStU MfS HA IX Tb 54
По време на процеса Янка е признат за основен враг, въпреки изграденото от него добро комунистическо реноме. Даже обвинението описва подробно съпричастността му към социалистическите идеи в нацистка Германия и фашистка Испания.
Източник: BStU MfS HA IX Tb 59
Дори и след половингодишния престой в следствения арест на ЩАЗИ в Берлин – Хьоеншьонхаузен, Янка остава непоколебим по отношение на своите възгледи за реформи. Той иска засилване на демократизацията, поощряване на парламентарния живот и дебюрократизация на икономиката.
Янка апелира пред съда за ограничаване на властта на Държавна сигурност и засилване на контрола върху нея от страна на партията. Поощрил дори идеята, контрола на „тайните ченгета“ да се подкрепи и от „парламентарната уредба“ на ГДР.
За обединението на двете Германии
Янка се изказва за разговор с Волфганг Харихс. Нещо повече, той очаквал сред обсъжданите теми да са евентуално обединение на двете Германии и съвместна работа и коопериране със социалдемократите.
Източник: BStU MfS HA IX Tb 39
Присъдата
Тя е издадена след съдебни заседания, продължили няколко дни. С указанието, че подобно на осъдения наскоро Волфганг Харихс извършвал „противодържавна дейност“, Валтер Янка е осъден от четиримата обвинители на този процес и му е вменена „най-тежка вина“.
Източник: BStU MfS HA IX Tb 59
След продължителни международни протести Валтер Янка е освободен през 1960 година, след като прекарва по-голяма част от затворничеството си в изолирана единична килия. Въпреки, че преживява репресиите срещу себе си, Янка остава твърдо убеден в социалистическите идеи. През 1989 година ГДР го удостоява с орден заради постиженията му в социалистическия обществен строй на страната.
Валтер Янка почива през 1994 година в Клайнмахтов – едно малко населено място, недалеч от Берлин.
Превод: Мартин Иванов
Литература:
Brigitte Hoeft (Hrsg.): Der Prozess gegen Walter Janka und andere, Eine Dokumentation, Berlin 1990
Manfred Jäger: Zum Tode von Walter Janka, in: Deutschland Archiv 5, 1994
Walter Janka: Spuren eines Lebens, Berlin 1991
Walter Janka: Schwierigkeiten mit der Wahrheit, Reinbek bei Hamburg, 1990
Източник: Schauprozess gegen Walter Janka
