Loading...
Една от най-трогателните коледни истории чух в Музея на Първата световна война в Ипър, Белгия.
Тя е визуално разказана (със звук и образ) чрез писмата и дневниците на един британски, един белгийски, един немски и един френски войник.
Тези момчета са се намирали в коледната нощ на 1914 година на фронтовата линия покрай реката Айзър, недалече от Ипър.
Това е първата коледна нощ на започналата едва от няколко месеца война, която ще продължи цели четири години и ще се превърна в кървава касапница за цяла Европа, а за жалост несправедливият мир, сключен след края й, ще стане причина и за Втората световна война.
В своите дневници и писма до вкъщи, войниците, заседнали с месеци в калните окопи на фронта край Ипър описват една и съща случка.
В коледната нощ на 1914 година британският войник Greg Nottle пише как отсреща германските войници запяват „Тиха нощ, свята нощ.“
Запяват и британските…
Окопите са няколко метра един от друг и британците виждат как отсреща им махат. В отговор махат за поздрав и те.
И чуват:
„Честита Коледа, Томи!“
„Честита Коледа, Джери!“ отговарят им от страната на противника.
И едните, и другите напускат окопите си и се срещат на парчето замръзнала кал между двата фронта.
Поздравяват се, прегръщат се, британците черпят враговете си с цигари, а германците ги черпят с ябълки и портокали. Черпят се взаимно с уиски и шнапс. Показват си снимки, снимки на децата, на жените, на любимите. Всички тъгуват за дома.
Накрая се снимат за спомен. Снимките са направени от фронтовите фотографи.
„И аз бях на снимката“, хвали се Грег, който ще бъде убит само няколко месеца по-късно , през 1915 година. Едва на 24 години…
Същата история е описана в дневника на фламандския войник Карел Лауверс ( Karel Lauwers), който ще загине през 1918 година, малко преди края на войната. Едва 26 годишен… (За Карел ще допълня по-късно, защото в краткия си живот е оставил ярка следа.)
За тази чудна коледна нощ разказват и доживелият до 1945 година германски офицер Kurt Zehmish (1890-1946) и французинът Maurice Laurentin (1885-1959).
Та така…
По това време България още не е влязла във войната и нашите момчета не празнуват в окопите, а край домашните огнища. Последната Коледа вкъщи, защото от октомври 1915 вече са по бойните полета.
PS
Точно там е пуснат за първи път този газ, който изтравя десетки хиляди хора и животни – … музеят в Ипър показва тези страшни картини на изтровени трупове на хора и животни, на добитък, на диви животни, на зайци, на котки, кучета, коне, крави… ужасно.
По-късно и българските войници стават жертва на такъв отровен газ.
Цар Борис, който е бил съвсем млад, изпратен на фронта от властния си баща, е видял тази зловеща картина и това стои в основата на решението му да не допусне нито един български войник да гине през Втората световна война по бойните полета.
