Робството!

Не се изисква много – само човек да гледа и да мисли.

Професията ми на фотограф през годините ме е отвеждала в почти всички български градове. Снимал съм голяма част от къщите останали от османския период, някои от тях днес са музеи.

Днес лесно могат да бъдат видени и в интернет. Даскал Ботьовото училище, Априловската гимназия, църквите и читалищата в повечето градове и села, къщите в Стария Пловдив, Копривщица, Трявна, Жеравна, Елена, Троян, Русе, Ловеч…

Гледам резбованите тавани и орнаменти – хич не ми приличат на къщи обитавани от роби. Отварям биографиите на собствениците – Ботев, Каблешков, баба Тонка, Чинтулов, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Раковски – повечето образовани в чужбина, Виена, Париж, Одеса, Букурещ. Добре облечени, с костюми „алафранга“. Издавали свои независими вестници.

Ако това са къщите на робите, то къде са къщите на поробителите? Трябва да са много по-големи и по-разкошни. Пък ги няма. (Джамиите и конаците са религиозни и административни сгради, не са къщи за живеене).

Е?

Защо тогава толкова упорито се насажда идеята за робството, че и до днес. Детето е предучилищна, на 6, а вече учат за лошите турци, които бесели българите.

Идеята за робството е необходима на тая образована, богата капиталистическа класа възрожденски българи, които най-силно желаят собствена държава, собствена администрация и управление. Феодалната Османска държава спъва развитието на зараждащия се бизнес. Българската възрожденска буржоазия е по-богата, по-образована и начетена, по-напредничава и европейска от полуграмотните аги на които е подчинена. „Нека да се учат на господарски нрави“, казва чорбаджи Марко от „Под игото“, когато праща слугинята да донесе на децата му жълтиците от сандъка.

За да се приобщи цялото население към идеята за отхвърляне на османската администрация, за създаване на собствена държава, трябва обединителен мотив. И тоя мотив е робството – ние сме роби, ония са поробители. „Доста робство и тиранство, всички на оръжие!“.

След създаването на Българската държава, идеята за робството продължава да е актуална. Причината е, че земи населени с българи остават извън пределите на държавата. Начинът те да бъдат приобщени е единствено с война със съседите. Да накарат обаче селяните да изоставят домовете си и да идат да мрат на бойното поле в годините когато няма радио и ТВ, начинът да се мотивират е литературата, а мястото където става това мотивиране са училищата и читалищата. Захари Стоянов, Вазов, К. Величков, Стамболов и повечето създаващи тази вдъхновяваща на бой литература са вече управляващият елит на новата държава. Те много добре знаят какво правят и защо го правят. Ето защо с още по-голяма страст се разпалва темата за робството.

Резултатът го знаем – няколко балкански войни и последвалите национални катастрофи.

На комунистите, след 1944 цялата тая патетика им дойде дюшеш. България и Турция са два различни лагера, едната във Варшавския договор, другата в НАТО. Темата за робството продължава традиционно в българските училища, казарми, детски градини, кино, литература. „Време разделно“ става най-любимия роман (филм) на българите, според социологическите допитвания.

В същото време, от създаването на независимата българска държава през 1878 до ден днешен, Турция е единствената ни съседна страна, която не е проявила никаква агресия към България.

Дори когато през т.нар. Възродителен процес, турци бяха покръствани, бити, убивани, а над 300 000 прогонени от домовете им, Турция тогава не нахлу с войските си, за да защити техните хора тук (както Путин днес оправдава нахлуването на руските войски в Украйна), ами отвори границата си и прибра тия хора, построи им домове и им даде работа.

Та, думата ми беше, днес когато с Турция вече сме в една общност, и двете държави са в НАТО, защо в българските училища продължава темата за робството? Днешната българска държава е различна и от Третото българско царство и от Съветския комунистически блок. Държавата ни има различни цели и различни приоритети. Защо днешните българи трябва да трупат омраза към днешните турци? При това с доста измислени аргументи. Защо децата, които са най-податливи на емоции, които нямат познанията за да преценят, защо тях трябва да промием, понякога за цял живот.

Кой има полза от това тук на Балканите да сме разделени и разединени?