Loading...
„Когато бях малък и ходех едвам“ в учебниците пишеше, че столицата на милата ни татковина – София има 394 хиляди жители. Толкова бяха. Павираните улички край Орлов мост, където израснах се миеха всеки ден от мургавели с маркуч на кангал, коли почти нямаше и играехме на воля по „Загоре“ и сред люляците по дворовете.
Сега официално градът наброява около 1 млн. 250 хил. души, но на практика е над 2 млн. в работните дни. И въпреки наплива той е предпочитано място за живеене от повечето хора в страната. Точно тези „столичани в повече“, сочат като основни причини за избора си възможностите за намиране на работа и достъпа до култура. Впоследствие се оказва, че ако изключим чалготеките, по-малко от 10% от новодошлите се възползват от културата.
Пиша тези думи, защото ме вбесяват приказките на разни политици, че София не е България. Помните ли призивите на една Радка Налбантова за комбайни по жълтите павета през 1990-та? Е, кажете ми сега – след като София по ред причини се превръща все повече в истинска европейска столица, което определя и мисленето на софиянци, а по същото време редица райони на страната стават все по-запуснати, кое е по-добро за България – да направим така, че запуснатите райони да заприличат на съвременна София, или София да заприлича на тях?
