Защо проблемите на малките не винаги съвпадат с тези на големите?

Ако сте от тези, които смятат че Холандия е малка страна, замисляли ли сте се какво най-много й липсва? На една доста добре уредена страна, в която просто няма излишно място дори за едно чимче тревица, а дори проливните дъждове, които не са много типични за края на май, не са в състояние да нанесат поне видими пораженията, и водата сякаш се оттича в невидима за очите природна дренажна система, оставяйки незначителни следи в почвата. Уникално нали?

И аз така си мислех, докато пътувах за Амстердам днес. Та на холандците най-много им липсва това, което на нас например ни е дадено с шепи, но ние не го ползваме – земята. И не само на тях…

„Ние сме малка страна и фермерите ни са принудени да спазват най-различни ограничения, за да опазим земята чиста“, ми казва моят датски колега, като допълва, че България е голяма.

Събрана, площта и на двете страни е 84 267 кв.км, което е с малко над 26 хил. км по-малко от територията на страната ни, която не може да се нареди сред най-големите в Европа. Представете си какво биха направили Дания и Холандия, ако имаха по още 26 хил. кв. км земя. Именно недостигът на земя е причината страни като Холандия да налагат най-различни ограничения върху експлоатацията й, за да може тя хем да се използва ефективно, хем да остане чиста. Подобни ограничения непознати за Европа, като продажбата на фосфатни емисии, допълнително влошават и без това лошото положение на млекопроизводителите. В условията на свит пазар на млякото, продажбата на тези емисии е била глътка въздух за тях. Заради завишени нива на фосватите в подпочвените води, холандското правителство забранява използването на фосватни торове. Това още повече натоварва фермерите с разходи и ги тласка към неизбежното дъно. Но те работят, инвестирайки във все повече иновации, било то в производството на мляко или зърнопроизводството, за да пазят най-ценното което имат – земята. И въпреки че например млякото се продава на мандрите доста под себестойността му, те продължават да работят. Заради тези ограничения върху продажбата на въпросните емисии, млади фермери излязоха на протест пред всички министри от ЕС, въпреки проливния дъжд.

А проблемите на „големите“ са до болка познати – пустеещи земи, обезлюдени села и разчитане почти и само на европейски пари. Основното при нас е, не кой как по-ефективно да експлоатира земята си, така че да произвежда по-качествена продукция, и да я запази чиста от отрови, а кой какви субсидии ще получи. А един дори среден фермер в Холандия сподели, че субсидиите от европейския бюджет са едва 4% от оборота му. За да прави стопанството си по-ефективно обаче, освен, че използва модерна система за анализ на състоянието на почвата, далеч не отглежда само зърно, ами картофи, цвекло. Не съм чул български производител да отглежда подобен микс от култури, както и да има среден слой от фермери у нас.

Амстердам – за него каквото и да се напише, все ще е малко. Няма как човек да не изпитва тиха еуфория и малко сантимент, когато след девет години види отново каналите на холандската столица, и усети как всичко тук върви не само по вода, но и по часовник. Дори велосипедите вече използват велоалеи, живописно виещи се над водата. И до утре да пиша за велотранспорта в Холандия, все няма да ми омръзне. Иначе представителството на холандското председателство на ЕС впечатлява не само с размерите си, но и с нивото на организация, просторните зони и щъкащите безброй сътрудници, които само те подпитват дали нямате нужда от нещо. Подочу се за протести, и мерките в зоната на конгресния център бяха драконовски, но всичко мина перфектно. Холандците се славят с практичността си и в железопътния транспорт, тъй като почти всичките им влакове са двуетажни. Ако бяха измислени и вагони на три етажа, сигурен съм, че те щяха да са първите, които да ги внедрят.

Явно всичко е съдено да приключи оттам, откъдето започна – Айндховен, и малкия хостел с необичайните му обитатели, като най-много ми се зарадваха освен на рецепцията, тъй като явно им станах лоялен клиент по неволя, и малкото самотно костенурче, сякаш усетило, че някой му обръща внимание, и така се разшава, че ако можеше, щеше да излезе от аквариума. 🙂 Папагалът, явно оцелял след футболната вакханалия на хуните: от преди дни, също кряскаше необезпокоявано, за да засили карибската атмосфера и колорит.

Мартин Иванов
Айндховен – Амстердам и обратно 🙂

Защо проблемите на малките не винаги съвпадат с тези на големите?