За „Феодалните старци“ и буржоазната революция!

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Преди много години „бащата на кибернетиката“ Норберт Винер е казал една култова фраза „ Колкото по-възрастен става „кинда“, толкова по-малко остава „вундера“ в него! Те, великите сигурно и за това са велики, защото могат с малко думи да кажат много!
Но да се върнем към „феодалните старци“, както много точно се изрази вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. Защото доста отдавна не бях чувал толкова кратко и точно определение на проблема, който стои пред българската наука и образование. Българската наука наистина е разделена на „феоди“. И начело на всеки „феод“ стои академик или член-кореспондент, най-често на възраст над 60-65 години. И, поправи ме Господи, ако греша, не не можеш да станеш академик или член-кореспондент ако ти Господи, не прибереш при себе си, в по-добрият свят, този, който заема съответното място в момента в БАН. 
Преди много години (в края на седемдесетте на миналия век) бях научен сътрудник. Бях доста млад (влязох в университета на 17 години и завърших реално първото си висше образование – математика, на 20 години. Бях обещаващ и перспективен. На около 30 години се отказах от научната кариера и напуснах „науката“ просто защото прозрях, че единственият начин да правиш такава кариера в България е да слушкаш и да се „слагаш“ на съответното величие в сферата, в която работиш. Най-малкото е всяка твоя публикация да е в съавторство със съответния „корифей“. И то той, „корифеят“ да е на първо място. И колкото по-значима е публикацията, толкова по-сигурно беше, че без „корифея“ тя изобщо няма как да стане публично такава. И всеки трябваше да си „изчака“ реда, да му дойде времето – като започнем от дисертация, и стигнем до професура или дори по-нагоре – за място при богоизбраните в БАН.
Но да приключим с лиричните отклонения и до подходим към въпроса с „научен подход“. Ще се постарая да е кратко, защото, нямам много време да пиша, а и вие едва ли ще искате да четете 20 страници „научна публикация“. Не че не мога да ги сглобя, да вкарам няколко статистически анализа, две -три схеми и диаграми, няколко цитата на мастити имена, три-четири позовавания под черта и накрая, на 21-вия лист, половин страница библиография. Ще изглежда точно толкова научно, колкото и някои от последните доклади написани за Президента от някои научни светила на световната икономика, по стечение на обстоятелствата, случайно работещи в БАН.
Та, на въпроса!
1. В БАН работят около 7 500 човека. От тях по-малко от половината са научните работници, останалите са друг персонал. От тези около 3000 научни работници – доста голяма част, нямат никаква научна продукция години наред. Не говоря за стойностна, смислена, такава, която да има някакъв реален ефект за икономиката, индустрията, обществото. Говоря, че няма нищо, ама съвсем нищо, нула, zero. И тези научни работници получават заплати всеки месец. Не само това – ами толкова са отдадени на творчество, че са набрали по 600 (ШЕСТОТИН) дни неползван ПЛАТЕН отпуск. Което по груби сметки щерече, че при стандарт около 30 дни полагаем платен отпуск на година, те не са си ползвали отпуска последните 20 (ДВАЙСЕТ) години!? Прощавайте за по-грубичкият израз, ама май ги е било страх ако станат от „стола“ да не им истине мястото. Днес, на 19 ноември сутринта, по ДАРИК радио слушах част от дискусията по темата и бях удивен от един изключително важен въпрос, с който се занимавали например в Института по-български език и литература към БАН ( не знам в кой точно, ЩОТО май имало два такива). Та, въпросът бил – да има ли или да няма пълен член в българския език. Нещо като „загадката“, занимавала световната научна общност преди около 900-1000 години – Колко дявола могат да се съберат на върха на една игла?
2. Бюджетът на БАН е равен на сумата от бюджетите на Софийския Университет, Техническия Университет и Икономическия Университет. Тези три университета тематично покриват 100% от БАН. Ако парите, които отиват за издръжка на БАН отидат в тези три най-големи и престижни ДЪРЖАВНИ университета, бюджетите им ще станат двойни. Голяма част от учените от БАН (особено по-младите) би трябвало да се върнат като асистенти, доценти и професори и да бъдат, и научни ръководители на студенти по различни проекти в тези университети. Което освен, че ще подобри качеството на образованието, ще реши и един съществуващ и много голям проблем – откъснатостта на нашето висше образование от реалния свят. Проблем, който в развитите държави е решен по този начин. А част от изследванията в БАН, свързани с индустрията, нека да бъдат финансирани от тези, които имат полза от тях – от самите индустриалци. Ако пък те не искат да ги финансират – значи или изследванията не са читави, или индустриалците. Пак така, както е в света, към който уж искаме да принадлежим.
3. И нека да не ми говорят за това, че у нас нещата били „по-различни“, че такава, видите ли била традицията в България. Традицията в България повелява да се ходи с потури. Да сте видели някой академик с потури? Проблемът наистина е феодален. Всеки от тези академици или член-кореспонденти „води“ определено научно направление, и освен пенсията си (защото болшинството титулувани учени са на над пенсионна възраст) получава и една прилична заплата. БАН има изключително много имоти, останали от времето на соца, и то на апетитни места – както в столицата, така и в страната (спомнете си само Ботаническата градина в Балчик). Това имущество носи доход не на науката или на държавата, а на тези които го управляват. Така че, обявяването на цялата собственост на БАН за ПУБЛИЧНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ, защото тя в същността си е такава, ще гарантира съхранението й. Преструктурирането на БАН (описано схематично по-горе) ще съхрани до голяма степен научния потенциал на нацията, като ще прати доста хора на заслужен отдих, защото те са толкова отдадени на науката, че не са почивали както разбрахме по двайсетина години. И да се надяваме, че най-накрая то ще отпуши хоризонтите за научна кариера, за стотици (а и хиляди) млади хора, които могат и заслужават да получат шанс за реализация.
Та, затова, мисля, че е дошло времето да премахнем „феодалните“ отношения в науката, а и не само в нея.
Време е за буржоазна революция!

P.S.
Между другото има доста „феодални“ обществени структури“, където имам чувството, че председателските места ще се предават по наследство. Не е ли време законът да се занимае с това ? Ще спомена само няколко от тях:
1. Българската Търговско промишлена Палата
2. Българската Стопанска Камара
3. Съюза на Българските автомобилисти
И така нататък, и така нататък…

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.