БУРКАТА – КАТИНАР ЗА ЖЕНАТА И АВАНГРАД НА ИСЛЯМА

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

БУРКАТА – КАТИНАР ЗА ЖЕНАТА И АВАНГРАД НА ИСЛЯМА„Варна поиска забрана на бурките!”. Вчера, общинският съветник Карбов от НФСБ поиска забрана за носенето на бурки на територията на община Варна. Мотивите за това искане са, да се въведе превенция срещу идеите и мислите на тези, които финансират подобна дейност и да налагат „модната тенденция” бурките да са все по-популярен аксесоар, както се пошегува. Но, за шега ли е това?

 

               Горната снимка направих миналата пролет в Истанбул, където съм бил няколко пъти. Преди 10 години не видях там нито една жена с бурка, с изключение тук-там на забрадени възрастни жени. От тогава насетне забрадените жени и облечените с бурки лавинообразно нарастват. От либерална гледна точка уважението към правата на личността ни повелява да оставим всеки да се облича както пожелае, без държавата да се меси в избора му. Такава е практиката в Обединеното кралство, където в Бирмингам, Ливърпул и крайните лондонски квартали, които съм имал възможност да посещавам бях с усещане, че съм в Ориента. Същото е вече в Париж, Рим и все повече в Германия. Но въпроса с бурките и ислямските забрадки се оказва не така прост, ако се разгледа през погледа на институциите, гаранти на правовата държава, плурализма и свободата.

 

               Първо и неотменимо изискване на демократичното общество е светския характер на държавата и нейната пълна автономия спрямо религиозните институции, доколкото това е единствения начин да гарантира предимството на всеобщия над частните интереси, както и свободата на религиозните вярвания и практики без никакви привилегии и никаква дискриминация. Забулените девойки, изпратени от семействата си, или финансирани от фондации да учат в държавните училища са нещо повече, отколкото изглеждат на пръв поглед. По същество те са преден отряд в похода, започнат от най-активните слоеве на ислямския екстремизъм с цел да завоюват предни позиции не само в образователната система, а във всички институции на обществото ни. В светската държава, заради свободата на гражданите, религиозните практики са отделени от публичната сфера и насочена само в частния живот. Защото слеят ли се религията и държавата, това неизбежно е за сметка на свободата. Когато двете са разделени, религиите постепенно се демокритизират, като се приучават различните конфесии и цели религии да съжителстват заедно. Именно в този процес на секуларизация е станало възможно да се роди демократичната държава. За разлика от християнството, ислямът не е изживял все още този процес. Именно за това културата на свободата се сблъсква с многобройни препятствия в ислямските страни, където държавата се възприема не като противник на вярата, а като неин служител, а чрез законодателството на шериата и като неин праведен меч. А когато обществото се управлява по законите на шериата, личните права и свободи се потъпкват, точно както при Инквизицията през Средновековието.

 

               Имигрантите-мюсулмани, нахлуващи и през нашите граници в Европа се стремят към правото да бъдат различни от нас и да получат право на екстериториалност, съобразена с културна идентичност, вкоренена в религиозните им вярвания и практики. Този процес, прикрит зад благовидни призиви за толерантност и културно многообразие е най-сериозното предизвикателство пред културата на свободата в наши дни. И тази битка започва под повърхността на несериозни и анедоктични спорове и сблъсъци на противници и поддръжници на забрадката и бурката. В своята крайност аргументите им ще ни отведат твърде далеч, ако бъдат допуснати. Ще се превърнат в опасен прецедент за утвърждаване на други особености и практики, уж „присъщи” на традиционната им култура, като религиозна нетърпимост, уредените от родителите бракове, многоженството, и дори ексцесии като обрязването на жените.

 

Това мракобесие се окичва за прикритие с прогресивни либерални лозунги. С такива плуралистични идеи и внушения Средновековието лесно може да възкръсне в Европа и у нас, както в Саудитска Арабия. За да създадат свой анархистичен анклав, човеконенавистен, фанатичен и терористки. Такова недопустимо и демагогско мислене, налагано официално чрез медиите в страните на ЕС трябва високо и ясно да бъде изобличено, като изключително опасно за съвременното просветено и демократично общество. Ако се приемат имигранти, то те трябва да се приспособяват към демократичните институции, а не да изискват от тези институции да се отрекат от себе си, за да възприемат несъвместими с характера ни практики и традиции. В това отношение не може и не бива да се правят никакви отстъпки заради подвеждащите оправдания с някакъв криво разбран мултикултурализъм. Не може да се приеме култура, която се готви за челен сблъсък с човешките права и принципите на толерантност и свобода, които са същина на демокрацията. Именно за това ислямската забрадка и бурката трябва да бъдат забранени в името на свободата.

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.