Loading...
По повод вчерашния ден, чета разни разсъждения за Ботев. Някакви хора го сравняват с Вапцаров, други с днешните ислямски терористи.
И се почват едни спорове – герой ли е този, който използва насилие и оръжие или е терорист…
Механичното сравнение и плъзгането по повърхността няма как да дадат отговор на тия въпроси, трябва да се погледне по-дълбоко.
Оправдано ли е заради някаква идея да се посегне на човешкия живот?
Туй е въпросът.
Идея, срещу човешки живот.
Човекът обитава едновременно и двата свята – светът на идеите и биологичния свят.
От една страна идеите тласкат човечеството напред. Тъй че би трябвало да са с приоритет. Но от друга мястото където се раждат и съществуват е именно биологичния екземпляр.
Порочен кръг, от който няма излизане.
За да се отговори на по-горния въпрос, трябва да се разнищи изоснови идеята, заради която човекът е тръгнал да мре и да погубва други хора.
Да се види тя допринася ли за развитието на човечеството като цяло, какви са последствията и развитието и във времето.
Да се познават програмните документи на организацията, към която гравитира съответния човек.
Та оттук иде и некоректното сравнение между Ботев, Вапцаров и ислямските терористи.
За какво се борят ислямистите? За какво се бори Вапцаров?
Ако прочетем Корана и програмните документи на Коминтерна, ще видим че мечтата и на едните и на другите е създаването на пирамидално йерархично, авторитарно общество. Диктатура. В единия случай религиозно ислямистка, в другия – „на пролетариата“.
Ако погледнем географски и исторически – местата на които тия борци са успели да постигнат своите цели са най-отвратителните места, които човечеството познава, тоталитарни режими, в които човешкия живот пет пари не струва, в които се потъпкват всякакви човешки свободи.
Регрес.
И Вапцаров и ислямските терористи работят за изграждането и утвърждаването на диктатури.
Ботев – точно за обратното – за разграждане на една авторитарна структура, каквато е Османската империя и замяната и с демократично общество.
Ако първите искат да създадат социално-политическа система, в която определени слоеве от населението (по религиозен или политически критерий) властват над други, то Ботев и БРЦК искат да разрушат системата в която едни хора властват над други хора и да изградят общество където „българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни в сяко отношение, било в вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички щат спадат под един Общ Закон“.
Тъй че механичните сравнения между Вапцаров и Ботев – как и двамата видиш ли поети, как и двамата дали живота си и т.н…. са целенасочено промиване на мозъци.
Ботев е герой, Вапцаров и ислямските терористи – не са.
