Вносните търговци навъртат по над 100 хил. лв. оборот на ден, дребният български бизнес умира

Това, че България е ударена от световната икономическа криза е ясно. Но има едно нещо, което ни тласка назад доста преди нейната поява. Влизайки в голямото европейско семейство, превърнахме свободното движение на хора и капитали в пълна слободия. Не знам точно колко вече станаха например големите търговски вериги, които намериха своя дом за своите стоки и наложиха своите условия за бизнес в нашата бедна държавица. Букетът от фирми като „Баумакс“ ,“Кауфланд“ , „Практикер“, „Лидл“, „Карфур“, „Метро“ и прочие , обещава да става още по-пъстър. Което е хубаво, но аз съм работил две години в две от споменатите вериги и мога да кажа, че ситуация при тях е следната: Всяка една от тези фирми си има фабрики за производство на много евтини стоки, обаче фабриките не се намират в България ами в Китай. Произведените там стоки влизат в нашите магазини, ние ги взимаме всеки ден, всяка седмица, всеки месец и се заформя един кръговрат без край.

А от него в крайна сметка страдат производителите в България, ако въобще ги има вече. Защото във всеки един от тези чуждестранни магазини работят по 60-70 човека, всеки от тях взима по 500-600 лева заплата, като в София и Бургас, тя скача до 600-800 лв. на месец. „Кауфланд“ – Пловдив например прави оборот по 50,000 лева на ден и нагоре – в петъчните и почивните дни. Сметнете сами колко пари се правят на месец и колко отиват за заплати, плюс разходите за ток, вода, наем за земята и т.н. При всички случаи чистите печалби са огромни. Да не говорим, че най-ниските дневни обороти на „Баумакс“ и „Метро“ надхвърлят 100 000 лева. Това са реални неща, повярвайте ми. И в крайна сметка страдаме всички ние в момента, защото предпочитаме евтиното пред българското, което е много малка част от тези магазини  и е на доста недостъпна цена. От всичко това страдат и родните производители, които не знаем дали ги има, дали ги няма. И какво става – складовете на едро и дребно в градовете залязват, малките, както и по-големите квартални магазини, също. И идва един момент, в който сума народ увисва и остава буквално на улицата. В Пловдив примерно е такава съдбата в момента на около 500-600 човека. А колко повече са хората в цялата страна, които се занимават с някакъв дребен бизнес, който е обречен на загиване, хич не ми се мисли.

В резултат на всичкото това безхаберие на тази  Държава имаме само ВНОС а нямаме ПРОИЗВОДСТВО. Но за управниците ни явно има огромна изгода – те разрешават отдаването на терени, осигуряват тапиите за бизнес на големите чужди търговци… А в „белите“ страни от ЕС си имат приоритетни национални политики. У нас никой не мисли за народа, както казва Слави Трифонов – нема такава държава.