Паричната драма „Атом, газ, маз“ и незатраялият си герой Трайчо

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Рачо ПетровРачо Петров: Имаме нужда от нова атомна мощност, но не в Белене. Козлодуй трябва да бъде „ъпгрейдван“. Но без руска зависимост

 Продължение 

Г-н Петров, твърдите, че само за първите два месеца на годината продажбите на държавни ценни книжа (ДЦК), са скочили с един и половина пъти повече в сравнение със същия период на 2010-та, през която изтъргуваните общо книжа за над 1.5 млрд. евро. Твърдите още, че с тия машинации се увеличава вътрешният дълг на България, а пък плащанията по него се отлагат за следващи периоди. И това Ви да основание да прогнозирате, че на наследниците на кабинета „Борисов“, образно казано ще им се „спука гьона“. Но пък премиерът Борисов е категоричен – няма да взимам пари от МВФ, „за да загробвам следващите поколения да ги плащат“?

 

– А да не би държавните ценни книжа да са подарък от населението на държавата? Как се разглеждат тези неща? При това имайте предвид, че тука става въпрос за един сложен финансов процес между първични и вторични разпоредители с ДЦК.

Те са упоменати, има ги във всеки търгов документ, и като едни от първостепенните разпоредители много от банките не са български, а са филиали на западни банки,така или иначе. По-важното е обаче, че ние по този начин изпомпваме реален ресурс от банките – пак срещу хартийки. По аналогия на емитираните облигации, и покриваме плащанията си днеска! Защото ние нямаме постъпления! Ако в Япония имаше тези нещастни 5-6 дни, в които вилня зловещото цунами, то в България, поне от 15 години, действа нон стоп извънприродно бедствие, довело ни до положението практически да нямаме в момента икономика.

 

Сещате ли се обаче колко българи в същия „тоя момент“ ще Ви кажат: Майната й на икономиката. Слава на Бога, че за разлика от японците, не ни удря Той. Поне засега бедствията у нас са си „производство“ човешко, нашенско.Тъкмо затова ще попитам – как Ви се „връзва“ енергийната драма „Фокушима“ с тази „Белене“? В нашенския пошъл вариант засега имаме две „актуални“ жертви – уволненият на 5 април шеф на НЕК и подписалият заповедта ресорен министър Трайчо Трайков. Въпреки че премиерът Борисов, явно доста отпреди – и пак заради драма, но парична – „Атом, газ, маз“, бе подготвил за „отсвирване“ незатраялият си Трайчо. Ама точно затова той сега стана герой в очите на електората, а Борисов би отбой…Коментирайте тия любопитни „превъплащения.

 

–      На мен ми се ще да говорим за по-важното, ако трябва в кратко разбира се, по въпроса какво значи енергетиката и как изглежда тя „въобще“, след петъчния 11 март 2011-та. Не мисля, че трябва да се изпада в онази крайност, в която някои страни, в т.ч. Австрия, Германия, изпадат. Едва ли не – ние от днеска няма да пускаме атомна централа, няма да има атомна енергия. Това е несериозно. Като се има предвид, че в момента в Европа има около 200 атомни централи и тези атомни централи се намират в различни държави, на различни територии. В средата на март се проведе спешно съвещание в Европейския съюз, свързано не само с понататъшното действие и контрол върху атомната енергетика, а и с определянето на нови икономически критерии за развитието на ЕС. Предвид, както на световната криза, така и на усложнилият я японския природен катаклизъм. Два ключови момента. На „фона“, на които обаче ние успяхме „произведем“ и гаф „две в едно“. Даже и в „стандартното“ рекламно „три в едно“ .

 

Какво имате предвид?

 

– На 7 март, седмица преди споменатото събиране на евролидерите, българският финансов министър Дянков огласи решението на правителството ни да прави „Пакт за финансова стабилност“. Повече от любопитна идея, изпреварваща на практика онова, взето впоследствие в Брюксел. Тоест – първо, ние за борд за стабилност не би могло да разговаряме, без да се съобразим с новите правила на играта и без да кажем докъде и с какъв именно ритъм можем да достигнем до тях. Второ, в този смисъл не можем да разговаряме и по въпроса за атомните ни централи – пак ще е просто тичане пред правилата. Тъй като – забележете, може би по ирония на съдбата, чак точно месец по-късно – на 7 април, те бяха окончателно, макар и засега уклончиво, очертани с меморандума, гласуван от ЕС за понататъшната съдба на атомната енергетика в рамките на съюза и наложената й временна забрана, до получаването на резултатите от предписаните тестове на действащите АЕЦ в общността.

Което ще рече, че реално погледнато, в настоящия момент, в цяла Европа – независимо кой иска или не иска, започва преглед по стабилността на централите, респективно на тяхната безопасност. В тази насока може би едни от най-засегнатите се явяват Франция и Белгия, тъй като във Франция електроенергията от атомните централи е 85%…

 

И както казва г-н Борисов, за разлика от френските централи, нашата е най-проверяваната…

 

– Не е вярно, това е несериозно. Проверките на централите по същество се осъществяват от един международен орган, който има определен график, определен начин за проверка и т.н. Още по-несериозни са отдавна разпространяваните приказки – тези реактори не са добри, онези са добри. Обяснимо у нас сега е актуално да атакуваме руските. Трябва да кажа – без това да се да се тълкува по какъвто и да е друг превратен, необективен начин, че руските реактори, които се произвеждат в момента, новото им – „трето поколение“, се отчитат в света като едни от добрите. Тука не може да има някакви коментарии, възражения…

 

Явно обаче имате едно „но“, преди да стигнем до българското „Белене“?

 

–      Да, има някои други неща, които трябва да се вземат предвид. В момента едни от най-добрите реактори, които се произвеждат в света са френските на „Арева“. Подобни произвеждат да кажем „Дженерал електрик“, „Уестингхаус“, правят ги и канадците, руснаците с тяхната „трета генерация“, която вече споменах. А Япония бе смятана за една от производителките на нови, адаптирани към сеизмичните условия на страната, реактори. Те са по американски лиценз и допълнително „ъпгрейдвъни“ с японска технология.

 

Въпреки това „Фокушима“ не издържа.

 

–      Случилото се в Япония не трябва да се прехвърля изключително и само на това, че природната обстановка там стана изключително сложна и изправи атомната им централа пред страхотно изпитание. Определени потребители в страната на „изгряващото слънце“ вече открито говорят за безотговорно отношение на производителя на електроенергия, ползващ атомните централи във „Фокушима“.

 

Какво по-точно означава това?

 

– От две години във „Фокушима“ има редица дефекти, които са били скривани от местното общество. Разбира се, сигурно и с участие на правителството в именно тази игра на криеница, която между впрочем и в настоящия момент – не само в Япония, е една от най-големите критики по темата за атомната енергетика въобще. Защото все още – независимо от горчивия опит в Чернобил, въпросът с информацията за състоянието на реакторите – навсякъде по света, където ги има, е некоректна.

 

А за бъдещата АЕЦ „Белене“ каква е?

 

–      В тази насока ще се върна към случая на „Белене“ специално. В този смисъл, че на нас АЕЦ там не ние е необходима. Защо? На нас по принцип наистина ни е нужна още една атомна мощност. И аз няма да скрия, че според мен това е задължително. Само че – първо – Белене се намира в малко по-рискова обстановка отколкото Козлодуй. Той е с една степен по-сеизмологично стабилен. При което значи е разумно около Козлодуй – на мястото на двата затворени реактора и на още двата следващи, които ще излязат от строя вероятно след около десетина години – това са 5-ти и 6-ти, да се сложи един нов реактор. Един, който обаче да не е произведен в Русия. Аз в момента не искам да говоря дали той ще бъде с марка „Уестингхаус“, „Арева“ или канадски. За разлика от другите Канада работи с т.нар. „тежка вода“, такъв е реакторът в Румъния. А при реакторите с „тежка вода“ горивото е значително по-евтино предвид на това, че на ниска степен е обогатяването на урана. Значително по-ниска – ако в единия случай ви е необходима степен от 500, в канадския вариант скалата на обогатяването на суровината пада от 70 до 50-сета степен на обогатяване. Тоест разликата в разходите е повече от чувствителна, а оттам и на крайната цена на „стоката“. Не само поради тези обстоятелства обаче, според мен, се налага въпросният реактор в Козлодуй – ако въобще бъде решено такъв там да се появи, да не е…

 

Руски – значи какъвто и да е, ама само да не е „братски“?

 

–      Да – да не е руски. И то не заради друго – аз казвам, че с удоволствие бих взел и руски ако става въпрос, но тогава бих станал изцяло зависим от монопола на руснаците. Най-напред по отношение на доставката на горивото. Защото, обикновено този, който доставя реактора, доставя и горивото,и което хич не е за подценяване – поема грижата и за съдбата на отработеното, а така сумарната сметка става особено дебела, да не говорим за разтегливото понятие“национална сигурност“…

 

Е, то във всички случаи ще зависим от някой?

 

–      Ние ще зависим. Но в единия случай ще зависим от руснаците – по тези реактори, които в момента работят в Козлодуй, а във втория – ще имаме резерв от нов реактор – някакъв, дали френски, американски и т.н., без значение, който ще работи с гориво на производителя си. Обратното означава още един път, и още по-желязно да се вържем с Русия – в качеството й и на производител на техниката, и като доставчик на суровината за нейното функциониране. А мърдане и последващи договорки в такава ситуация естествено няма – можеш, не можеш – плащаш. Нямаш насреща вариант за друг контрагент, който да търсиш за по-изгодна оферта. И ако „случайно“ вземеш нещо да се дърпаш на руснаците – те просто ти удрят шалтера. Вън и независимо от това какви изгодни договорки ти междувременно си сключил да продаваш някому в чужбина енергията от уж „твоя“ си произведен атом „за мирни цели“.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.