Loading...
История на света
Всички проблеми, депресии, войни, бедствия, политически убийства – ВСИЧКИ са планирани, причинени, предизвикани и осъществени от Международните банкстери и от опитите им да създадат централни банки във всички страни на света, което вече са осъществили, благодарение на корумпираните и подкупни политици. Това е всичко, което трябва да знаете за историята на света. Джон Фитцджералд Кенеди, който емитираше сертификати обезпечени със сребро и Ейбръхам Линкълн, който емитираше банкноти (зеленогръбки), бяха единствените, които с делата си се опитаха да ги спрат. И двамата бяха убити от банкстерите. Гарфийлд и Маккинли призоваваха те да бъдат спрени.
И двамата бяха убити от банкстерите.
„Правителството трябва да създава, емитира и пуска в обръщение парите и кредитите необходими за удовлетворяването на потребностите си и покупателната способност на населението. Възприемайки тези принципи данъкоплатците ще си спестят огромните средства от лихвата. Парите ще спрат да бъдат господари и ще станат слуги на човечеството.” – Ейбръхам Линкълн
Международните банкери бяха безмилостни в желанието си да създават централни банки. В продължение на няколко десетилетия САЩ им се противопоставяха, защото системата на създаване на пари без дълг беше успешна. Банкерите знаеха, че ги очакват феноменални печалби, ако чрез заплахи въведат своята собствена банкова система и печатат свои собствени $$$. След това те можеха да ги дават в заем при кожодерски лихви (напр. прогресивен данък – втора точка на Комунистическия манифест). Те настояваха лихвата върху парите дадени в заем на правителството да бъде плащана в злато и след като правителството остана без злато (няма злато във Форт Нокс – златото беше предадено на Банк ъф Инглънд за да се изплатят лихвите по заема), то трябваше да намери друг вид актив, за обезпечаване на заемите, от които уж продължаваше да се нуждае. За какво бяха необходими тези заеми? За функционирането си едно правителството не се нуждае от много средства – издръжка на флотата, подпомагане на международната и междущатска търговия, както и за общото благосъстояние на всички хора. Всичко друго е грабителство.
Какво би могло правителството да използва при липсата на злато? Аха, самите граждани. Но ние сме суверенни същества. Как можем да бъдем използвани като актив за един нереален дълг? Не можем, не е законосъобразно. Ние обаче можем да бъдем излъгани да повярваме, че сме отговорни за дълга като ни превърнат в гостоприемници на една измислица (Сламения човек), създадена от правителството. Чрез една обиколна, но превъзходна и унищожителна схема, ни накараха да повярваме, че ние сме тези, които не сме и че трябва да работим за да изплатим дълг, който не само че не сме натрупали, но също така е и ДЪЛГ, КОЙТО УВЕЛИЧАВАМЕ ЧРЕЗ ТРУДА СИ ПО ИЗПЛАЩАНЕТО МУ. Моля ви, спрете „да работите за преживяването си”. Може би се чудите как всичко това се осъществи. Не е толкова важно и все пак накратко ще ви дам мнението на онези, които са били свидетели. То е различно от това което се преподава в Системата за оглупяване на обществото.
„Капиталът трябва да се самосъхранява по всички възможни начини, чрез комбинации и чрез законодателството. Дълговете трябва да се събират, ипотекираните имоти да се поставят под възбрана колкото се може по-бързо. Когато по законен път хората изгубят имотите си, те ще станат по-покорни и по лесни за управляване, посредством здравата ръка на правителството, направлявана от една централна сила състояща се от водещите финансисти. Тези истини са добре известни на ръководителите ни, които работят за завладяване на света чрез империализъм. Разделяйки гласоподавателите чрез системата на политическите партии, ние ще ги принудим да изразходват енергията си в безсмислени спорове. Така, чрез потайни действия, ние ще си осигурим това, което така внимателно сме планирали и така успешно сме привели в действие.” – 1924 г. списание на Асоциацията на банкерите в САЩ
Когато Ротшилд каза: „Позволете ми да печатам и контролирам парите на една страна и няма да ме интересува кой пише законите и”, беше поставено началото на финансовата, политическата, социалната, търговска и военна надпревара и подмолна дейност. – www.perfecteconomy.com
„Финансовата система беше предоставена в ръцете на борда на Федералния резерв. Бордът прилага система на финансиране контролирана от група интересуваща се единствено от печалби. Системата е частна, създадена единствено да извлича възможно най-големи облаги от използването на чужди пари. Този закон (за Федералния резерв) създаде най-големия тръст на земята. Когато президентът го подпише, невидимата власт на парите ще бъде узаконена. Хората няма да го разберат веднага, но това ще си проличи само след няколко години. Чрез този банков закон се извърши най-голямото законодателно престъпление на нашата ера.” – Чарлз Линдбърг
„В тази страна имаме една от най-корумпираните институции, известни на света. Това е бордът на Федералния резерв. Тази институция разори жителите на САЩ и на практика докара правителството ни до банкрут. Това беше постигнато чрез порочните действия на ненаситните за пари лешояди, които я контролират. Една свръх държава, контролирана от международните банкери и индустриалци обединени в името на поробването на света за своето собствено удоволствие.” Луис Макфадън
„Повечето американци не разбират какво наистина правят международните лихвари. Счетоводните сметки на Системата на федералния резерв никога не са били одитирани. Тя оперира извън контрола на Конгреса и манипулира кредитите на САЩ.” – Бари Голдуотър
„Аз несъзнателно разорих страната си.” – Уудроу Уилсън след прокарването на закона за Федералния резерв от 1913 г.
“Ако човек разбере, че социализмът не е преразпределяне на богатството, а всъщност метод за контрол и консолидиране на богатството, тогава привидният парадокс супер богатите да пропагандират социализъм придобива друг смисъл. Вместо това, той се очертава като логично и даже идеално оръжие в ръцете на мегаломаниаците търсещи все повече власт. Комунизмът и по-точно казано социализмът не е движение на потъпканите маси, а на икономическия елит.” – Гари Алън
„Тя, (Голямата депресия) не беше случайност; Това беше едно внимателно планирано събитие. Международните банкери искаха да ни доведат до отчаяние за да установят господство над всички нас.“ – Луис Макфадън
„Със сигурност може да се заяви, че Федералният резерв причини депресията, като сви с 1/3 количеството на парите в обръщение през периода 1929-1933 г.” – Милтън Фрийдмън
„Може и да има рецесия в цените на акциите, но не и нещо което да наподобява катастрофа.” – Ървинг Фишер, водещ икономист, вестник Ню Йорк Таймз, 5 септември 1929 г.
„Действията на безскрупулните лихвари са получили присъдата в съда на общественото мнение и в сърцата и душите на хората. Лихварите сами напуснаха високопоставените си места в храма на нашата цивилизация.” ФДР, който си призна, че никога не беше чел закона за изземването на златото от 1933 г.
„Историята е запазила доказателства, че лихварите са използвали всички възможни форми на злоупотреба, интрига, измама и насилие за да поддържат контрола си над правителствата чрез контрол над парите и емитирането им.” – Джеймз Мадисън
„За щастие, хората на тази нация не разбират банковото дело и паричната система, защото ако ги разбираха, ще имаме революция преди настъпването на новия ден.” – Хенри Форд
„Истинската цел на успешната политика е да държи простолюдието в състояние на постоянна тревога (а от там и в желание да бъдат водени към спасение), чрез непрекъснати заплахи от поредица от въображаеми призраци и таласъми.” – Х. Л. Менкен
Това, което трябва да знаем са резултатите: несправедливо облагане, умножаващи се разходи по жилището, увеличаващи се разходи за здравеопазване, контрол над енергията и ресурсите, контрол над изборите и политическите принципи и разрушаване на всеки политически процес чрез умножаване на разходите. Централните банки чрез МВФ / Световната банка, са погълнали света в математически невъзможна система за създаване на дълг и кредит.
Преди около тридесет години, един гимназиален ученик направи груба формулировка на перфектната икономика от математическа гледна точка. През 1979 г. той публикува математическо доказателство, че икономика задвижвана от валута основаваща се на лихва в края на краищата завършва с дълг, който не може да се изплати.
Когато попитали Алберт Айнщайн кое е най-фантастичното нещо, с което се е срещал при научните си изследвания, той отговорил: „Сложната лихва.”
Банката на Федералният резерв днес е във всяка страна на света – в Канада тя е известна под името Банк ъф Канада. Банкстерите са адски създания, неетични, подли, безсъвестни, безчестни и страхливи тирани. Не трябва да прекалявам с определенията, но е крайно необходимо да разберете подлостта на схемата им, и как тя в по-голяма или по-малка степен е разрушила живота на всеки от нас. Те държат всички ни в крепостничество и повечето от нас в нищета. Аз не познавам човек, който да не е до някаква степен обсебен от парите или от липсата им. Основна максима в нашия живот се е превърнал израза „да имаш или да нямаш пари”, което значи, че никога не сме свободни, дори само от мисълта.
По този начин всичко, което сме изучавали в часовете по история е без значение; фактите може и да са точни, но както ще разберем по-късно всичко, което е от значение е чест / безчестие, договор, кредит / дебит. Усилията ни са канализирани в една търговска игра, при което ни държат в невежество с цел да ни поробят. Може би е имало няколко века в световната история, при които търговията не е била най-важното нещо, но със сигурност основната цел през последните две хилядолетия е била поробването на масите за осигуряването на печалбите и начина на живот на световния елит. Тази цел е почти напълно осъществена.
Винаги съм подозирала, че банковата система е измамна. Достатъчно е само да разберете, че най-високите и скъпоструващи сгради във всеки град са банките. Не е нужно да сте особено прозорлив, за да видите какво се случва. Когато прочетох книгата на Торен, аз бях въодушевена и обезсърчена от откритието, че бях … права.
„Ние сме напълно зависими от търговските банки. Някой трябва да заеме всеки долар, който е в обръщение под формата на кеш или кредит. Ако банките създават много синтетични пари, ние просперираме; ако не създават, гладуваме. Ние нямаме стабилна парична система. Това е най-важната тема, която интелигентните хора трябва да изследват и върху която да разсъждават. Тя е от такова значение, че ако не бъде разбрана от широките маси и дефектите и поправени съвсем скоро, съвременната цивилизация може да загине.” – Робърт Х. Хампфил, банка на Федералния резерв в Атланта.
Ето какво имаме днес: банкова система контролирана от група частни лица; правителство, което е способно да разори и тероризира продуктивното население чрез контрол над това което отнасят в къщи като заплата или печалба; тайна полицейска организация, която следи, безпокои и понякога убива несъгласните, като в същото време прикрива престъпленията на елита; политика на манипулиране на масите при която федералното правителство активно участва във формирането на общественото мнение.
За нас е жизнено важно да разберем как тези от правителството обърнаха нещата с главата надолу и ни накараха да повярваме, че сме им подчинени, докато всъщност те са ни подчинени. Приблизително същото се случи в и Канада, малко по-късно, което значи, че когато Америка се сгромоляса, краят на провинциите няма да е далеч.
1865 г. – Тринадесетата поправка – хората можеха доброволно да избират робството, като приемат федералните подаяния.
1868 г. – Четиринадесетата поправка създаде нова класа граждани „лицата”, подчинени на федералното правителство.
1871 г. – Федералното правителство се формира като корпорация – САЩ. Не знам датата на инкорпориране на КАНАДА.
1913 г. – Централните банки на Федералния резерв бяха създадени.
1933г. – Президентът Рузвелт приведе в изпълнение „Закон за търговията с врага”. Той се отнася само до гражданите на федерацията.
1933 г. – Президентът Рузвелт иззе златото от хората, които бяха незаконосъобразно задължени да го дадат и които след това нямаха пари да изплатят дълговете си.
Март 1933 г. – Законното право на притежание на цялата собственост преминава в ръцете на щата. За хората остава само правото да я ползват (equitable title). Ползването трябва да отговаря на правилата установени от закона и да се подчинява на нуждите на щата. (Изненада! Прочетете го отново.)
1933 г. – Президентът Рузвелт одобри HJR 192 на 5-ти юни1 1933 г. – тъй като правителството беше иззело златото и хората нямаха пари, правителството щеше да изплати „дълговете” на хората като им даде неограничен кредит. Който държи златото, той плаща сметките. Според този акт, никой не може да изисква определена форма на парите, тъй като който и да е вид и всички видове пари са ваш дълг. В противен случай се нарушава Постановление за обществената политика, PL 73-10. Тази политика на застраховане не само че защитава законодателите от обвинение в измама и предателство, но и предпазва хората от вреди нанесени им от федералните служби.
1938 г. – Делото „Железопътна линия Ери срещу Томпкинс” узакони договорите като правило в практиката на съдилищата. Никой друг закон преди 1938 г. не може да се цитира при съдебни дела.
1946 г. – Чрез „Закон за административните процедури” изгубихме правителството и съдебната система.
1965 г. – среброто беше премахнато като средство за изплащане на дълг. Единният търговски кодекс (UCC) стана върховния закон на сушата, що се отнася до банковата система; съдилищата бяха обединени по силата на адмиралтейското, административното и гражданско (договорно, търговско и корпоративно) право. По този начин беше премахната пледоарията „невинен”, като пледоарията „невинен до доказване на вината” беше променена на „виновен до доказване на невинността”. Ценните книжа замениха веществените гаранции за дълг. Дългови инструменти и поръчители можеха да се използват вместо пари. В зависимост от търговската фикция, съдилищата можеха да одобрят ценни книжа като основа за задължително плащане или изпълнение.
1966 г. – Федерален закон за ипотекиране на имотите на длъжниците: Цялата данъчна и парична система минава под контрола на Единния търговски кодекс (Uniform Commercial Code – UCC).
След обявяването на банкрута, когато нашите тела и труд бяха използвани като залог за изплащането на дълговете, ние бяхме лишени от собственост и права, като те бяха заменени с привилегии и облаги. Сега ние сме роби / движима собственост, тъй като несъзнателно сме влезли в задължаващи ни договори, без дори да сме напълно оповестени
за сроковете и условията, което ги прави невалидни и измамни. Въпреки това сме задължени да спазваме условията, до момента в който решим да поправим щетите, като отхвърлим тази презумпция. Търговските актове – UCC / PPSA и всичко свързано с тях – Закон за полиците, Закон за собствеността и прехвърлянето и, Закон за съдилищата – замениха законите за природните същества с подзаконовите актове предназначени за фиктивни единици. Ние обаче не можем да играем тази фиктивна игра – за това са ни необходими фиктивни единици. Така правителството създаде жетона, който ни замества – Сламения човек – и ни заблуди, като даде на Сламения човек име, което прилича на нашето. По този начин ни кара да мислим, че сме тези за които те казват, че сме ние и ни наричат с думи от рода на „лице”, „жител” и т. н., с тази разлика че ние не сме „лица” или „жители”.
За целите на играта определението „лице” се отнася до измислената, несъществуваща, изкуствена, корпоративна единица създадена от правителството, която няма нищо общо с нас. Единствената връзка с нас е името, което са и дали и което прилича на името ни.
Единицата към която тези подзаконови актове се отнасят и прилагат е „лице” или „лица”. Ние обаче знаем, че това е фикция сътворена от правителството която не съществува. Федералните служители и банкстерите внимателно и без нашето знание са изписали името на тази корпоративна измислица изцяло с главни букви за да се различава от живите същества от плът и душа, както и за да ни заблудят, че това сме ние. Тази разлика е от първостепенно значение. След като знаем, че името ни изцяло с главни букви е корпорацията, че подзаконовите актове се отнасят само до корпорациите, както и че подзаконовите актове винаги използват думата „лице” за да покажат за кого се отнасят, можем да направим заключението, че „лице” е корпорация, а не живо същество. Ние не сме „лица”. Подзаконовите актове не се отнасят до нас. Само „законите” се отнасят до нас; Въпреки това, има само един закон – ние не трябва да нарушаваме правата, живота, свободата и собствеността на друго човешко същество. Ако нарушим този закон, човешкото същество, което е пострадало, може да заведе оплакване с клетвена декларация на свидетел в съда, а съдебните заседатели ще решат дали искът срещу нас е легитимен и ще произнесат съответната присъда. Това, което се случва в съдилищата днес е, че Сламеният човек – създадената от правителството корпорация – се обвинява в престъпление основаващо се на нарушението на подзаконов акт. Това не би било проблем, ако не бяхме поръчители за единицата, която не би могла да извърши нещо нередно, тъй като съществува само в умовете на онези, които желаят да конфискуват свободата ни. Ние не можем да бъдем обвинени от държавата в каквото и да е било престъпление, тъй като всички престъпления са търговски, … а търговията е нереална ситуация, в която не можем да бъдем включени, защото сме реално съществуващи. Фикциите не могат да бъдат свързвани с човешките същества; фикциите не могат да правят нещо, което изисква среща на умовете, да се договорират например, не притежават никое от сетивата ни – не виждат, не чуват, не мислят. Нашето използване на Сламения човек е за да можем да оперираме в търговията. Крайно време е да се научим как да го правим, за да започнем да печелим като „погасяваме дълга” и да „служим” на себе си. Ние не сме създадени да живеем по търговските закони.
Думите в юридическата практика имат съвсем различно значение от думите в нормалния английски език, като най-добрата илюстрация на това правило е когато бившият президент Бил Клинтън каза: „Това зависи от значението на думата „е” (is).” Беше ни смешно, но речника на юридическите термини „Блак” дава 18 различни значения на думата „е”*. Проверете някой от документите, които смятате че ви идентифицират – акта за раждане, шофьорската книжка, паспорта, регистрацията ви като гласоподавател, сметка за ток и вода и т.н. Името, което ви представлява не е изписано на нито един от тях.
Тъй като измислените единици не могат да влизат в договор с човешки същества, за да се осъществи тази връзка е необходим посредник. Сламеният човек осъществява ролята на посредник. Следователно всички договори между обществената институция и Сламения човек не са договори между живото човешко същество и обществената институция.
„Дотолкова, доколкото всяко правителство е изкуствена единица, абстракция и единствено рожба на човешкия ум, правителството може да взаимодейства само с други изкуствени творения. Тъй като въображаемото не съществува реално, нито пък е веществено, то не може да се оприличава с това което е веществено. Юридическото следствие от това е, че което и да е правителство, закон, институция, гледна точка, съд и т.н. може да взаимодейства единствено с корпорации и изкуствени личности, както и с договорите между тях.” – Анонимно изказване във връзка с делото „Пенхалоу срещу данъчни изпълнители Доунз” (Penhallow vs Doanes Administrators) – 1795 г.
Чрез системата за оглупяване на обществото, медиите и други „авторитети” в нашия живот, на нас ни е втълпено, че името на Сламения човек (измислено име, което е изписано изцяло с главни букви) е нашето собствено име. То не е . Целта на това име е да ни измами, за да станем поръчители на всяко задължение и договор, отнасящи се до Сламения човек. Тъй като правителствените чиновници са създали Сламения човек, те го контролират и подчиняват на кодекси, правила, наредби, подзаконови актове, декрети, допълнителни закони и законодателства. Независимите хора / суверените не са длъжни да им се подчиняват. Ако не знаем това, можем да бъдем измамени да станем гаранти по дълговете, финансовите и други задължения на Сламения човек.
Ако „заловим” нашия Сламен човек, като напишем името му на Заявление за финансиране – единствения договор в света, който не може да бъде нарушен (UCC-1 / PPSA – отидете на уебсайта на вашия щатски секретар / ppsa.ca) – в щата / провинцията в която сме родени и в щата / провинцията в която живем, ние ще го направим наш длъжник. Той вече не ще бъде подвластен на федералните служители, той ще бъде под наш контрол. Ние също така можем да си изискаме и акта за раждане, който е оригиналният документ за собственост над Сламения човек, като по този начин освободим себе си от всякакви дълговете, финансовите и други задължения на Сламения човек.
Всички тези дългове съществуват на хартия, под формата на цифри в компютри, в един фиктивен свят на търговски взаимоотношения. Те не са истински, въпреки че банкстерите искат да мислим че са. Сега собствеността на живите същества е освободена от плащането на данъци и налози.
Погледнете акта си за раждане и ще установите, че датата на „регистриране”, тоест раждането на Сламения човек е около две седмици след вашата предполагаема рождена дата. Вие не можете да сте сигурни в своята рождена дата, защото не притежавате информация от първа ръка, освен ако сам не сте документирали деня на раждането си, което е малко вероятно. Ако майка ви каже, че сте роден /а на някоя си дата, това вече е информация от втора ръка. Аз казах на по-малкия си син, че той няма представа на коя дата е роден – най-вече защото аз излъгах училищните власти и за да подкрепя измамата, празнувам рождения му ден в деня в който аз твърдя, че е роден. Бедното момче няма представа за истинската си рождена дата и поради това е в безопасност от посегателствата на федералните служители.
- Ето няколко прелюбопитни дефиниции от Black’s Law Dictionary:
- 1. person (лице) – corporate fiction (корпоративна фикция);
- 2. human (човек, човешко същество) – sea monster (морско чудовище); monster –one that cannot own (който не може да притежава);
- 3. job (работа) – public business for private dishonest gain (обществена служба за лично и непочтено облагодетелстване);
- 4. employ (наемам, давам работа) – em (за), ploy (измама), employ – за измама;
- 5. understand (разбирам) – stand under (стоя под някого, подчинен съм). Когато съдията ви попита, “Do you understand me?” („Разбирате ли ме?” ), той всъщност ви пита, “Do you stand under me?” („Вие подчинявате ли ми се?”).
Автор: Mary Elizabeth: Croft
Превод: Петър Коритаров
Следва продължение
