Хаосът в сметките на топлофикациите – „недомислен закон“ или „пара в свирката на локомотива“?

Когато Законът се разминава с действителността, се създава истински хаос, но законен хаос, хаос, за който не е виновен никой.

Това е ситуацията с изравнителните сметки на Топлофикациите, следствие на комуникацията между Омбудсмана на Републиката Диана Ковачева и Министерството на финансите. Новината естествено излезе в петък, защото от незапомнени времена важните за страната ни събития се случват именно в петък, а фактът, че сме в сезона на отпуските е просто бонус за отговорните за случващото се.

Хаосът бе създаден от въпроса на омбудсмана Диана Ковачева, отправен към Министерството на финансите, за това каква трябва да бъде стойността на Данък Добавена Стойност/ДДС/ на фактурите, издавани от Топлофикациите, след датата на намаляване на тази ставка от 20% на 9%.

Анализирайки Закона, Министерството на финансите отговаря: „Ако данъчното събитие по доставката (датата, на която плащането е станало дължимо), е възникнало до 08.07.2022 г. включително, ще е приложима стандартната ставка от 20 на сто за доставката, съответно ако е възникнало на 09.07.2022 г. и след тази дата, за доставката е приложима намалената ставка от 9 на сто“.

И ето го проблемът: Част от потребителите на топлоенергия от топлофикациите получават своите изравнителни сметки с дата на фактурата след 8 юли 2022г. В нея е отразено, че съответния потребител доплаща на топлофикационното дружество определена сума, или обратното – топлофикация му дължи определена сума. Именно това е спорната сума, която топлофикациите по подразбиране приемат, че е с 20% и така я фактурират. Това е реалността така да се каже. Според отговора на Министерството на финансите обаче получените след 8 юли фактури трябва да са с намален ДДС.

Истинският проблем се състои в това, че периодът, за който се отнася изравнителните фактури за всички потребители е 1 май 2021г. – 30 април 2022г. Оказва се, че частта от потребителите, които са получили изравнителните си сметки след 8 юли, ще видят във фактурите си по-ниско ДДС, независимо дали ще доплащат или ще им връщат, само защото са получили своята изравнителна сметка след тази дата. По същество не всички ще заплащат топлоенергията за един и същ отчетен период по една и съща цена. Това поражда редица спорни въпроси, които водят до така наречения хаос в сметките на топлофикациите. Ето и някои от тях:

1. Кои потребители са ощетени?

Съществуват две логични основания за определяне на времето/датата/, към която са изравнителните фактури. Едното е реалното, а другото е законовото.

Реалното: Реално съществува група потребители, които са били отчетени още през месец май 2022г. и реално изравнителните им фактури са били изготвени още през месец юни от топлинните счетоводители. Веднага след изготвянето им е било възможно те да бъдат платени, тоест преди датата 9 юли, тъй като информацията за тези фактури е била налична в Топлофикация още преди тази дата. Тогава съществуват 4 основни вида потребители (Таблица 1). Всъщност вариантите на видовете потребители са повече, но няма да ги разглеждам в момента.

От таблицата се вижда, че по същество потребителите едно и две, получили и заплатили изравнителни сметки преди 9 юли 2022г. ще заплащат 20% ДДС за потребената топлоенергия в изравнителните им фактури, независимо, дали доплащат или им връщат парите за тази топлоенергия. Те са „прецакани“ по простата причина, че цялата заплатена от тях топлоенергия е с ДДС от 20%.

В случая, онези потребители, които са получили изравнителните си сметки след 8 юли и доплащат също са ощетени, защото на тях ще им върнат парите за надплатената топлоенергия с ДДС от 9%, а те са заплатили предварително тази топлоенергия с ДДС от 20%.

Единственият печеливш потребител е три защото той ще доплаща количество топлоенергия с намалена ставка ДДС, която ще е в размер на 9%. Степента на „прецакване“/“печалба“ зависи също и от големината на сумата в изравнителната сметка. Едно е изравнителната сметка (доплащане или връщане) да ти е 5 лв. и съвсем друго е тя да ти е 500 лв.

Да разгледаме и второто „законовото“ логично основание. Ще визирам изцяло потребителите на Топлофикация София, тъй като разглежданите от мен изравнителни сметки са на такива потребители. Изхождам от факта, че всички разгледани от мен изравнителни фактури, издадени от Топлофикация София официално са обявени с дата на данъчно събитие 31.07.2022г., независимо дали са получени и платени преди граничната дата 9 юли 2022г. (Таблица 2).

От Таблица 2 е видно, че на всички потребители ще бъдат издадени фактури с намалено на 9% ДДС.

В този случай – потребителите, на които ТС има да връща суми ще са прецакани, защото те са заплатили надвнесената топлоенергия с ДДС от 20%, а върнатите им суми ще бъдат с по-ниска ставка на ДДС. Обратното ще е в случаите, когато потребителите трябва да додават. Те ще доплащат количество топлоенерги с 9% ДДС, вместо с 20% ДДС.

Като генерален извод на всичко казано дотук можем да отбележим, че потребителите, които са надплатили (плащали повече от необходимото) реално изразходваното количество топлоенергия при всички случаи са „прецакани“.

Ще добавя и още един частен случай (от собствената си фактура). За първи път от 11 години насам „прогнозното“/авансово начисленото/ количество топлоенергия в абонатната ми станция надвишава значително отчетеното от Топлофикация София (Фигура 1).

Вместо още към месец април топлинният ми счетоводител да изравни стойностите на своята прогнозна енергия и реално разходваната ни от блока, той оставя това да се случи в изравнителните фактури. Той го прави, като по същество обявява, че извършва изравняване и ни връща надплатеното количество топлоенергия. Така измамно всеки потребител получава или „по-висока сума, която му дължи ТС“, или „по-малка сума“ която той дължи на Топлофикация София.

Какво ще се случи ако ДДС-то бъде намалено? Това означава, че тази надплатена топлоенергия, която ние сме платили с 20% ДДС ще ни бъде върната, но ДДС-то ще бъде 9% – тоест ще получим по-малко пари. Иначе казано, за това количество от над 9 MWh ние вече сме „прецакани“, независимо дали ще доплащаме, или ще ни връщат суми.

2. Кой е виновен за този хаос?

Бомбата е хвърлена официално от Омбудсмана на Републиката, макар че се съмнявам, че тя е истинският първоизточник на идеята. Тя единствено е счела за необходимо и за свой  дълг „да защити“ потребителите с възможността, дадена от Закона. Само дето не е помислила, че ще има друга част от потребителите, които ще бъдат ощетени. Ако е била подведена от някой друг първоизточник, то остава горчивото съмнение за липсата на експертиза в структурата на институцията.

В случая Топлофикация София също има вина, неспазвайки Закона, но тя лесно би могла да се оправдае, че ако приложи Закона, то част от потребителите ще бъдат ощетени, което видиш ли, тя като „социално отговорна компания“ не би искала да се случи. До известна степен вина в ощетяването на потребителите, ако се вземе решение да бъдат коригирани сметките, ще имат онези фирми за дялово разпределение, които не са изравнили още в края на месец април своите прогнозни стойности с тези на Топлофикация София.

Като че ли недомислието идва от страна на управляващите, които в желанието си да облекчат сметките на потребителите чрез намаляване на ДДС-то въвеждат намалението като текст, без да помислят за последствията от така взетото решение. От Министерството на финансите също не са помислили че ще предизвикат невиждан до сега хаос в сметките, издавани от топлофикациите. Като „коне с капаци“ те просто са разтълкували Закона и на принципа „лош закон, но закон“ те излизат с това свое решение. Основна е вината на управляващите, че допуснаха абсурдното увеличение на топлоенергията, вместо да го компенсират. Сякаш не съзнават, че потребителите на топлинна енергия, са нищо повече от енергийни роби, които нямат никакви права при определянето както на количеството продавана им топлоенергия, така и при определянето на цената на тази топлоенергия.

3. Има ли решение на проблема?

Решение има и мисля, че то е единствено. Министерски съвет, или компетентният правоприлагащ орган трябва да вземе решение от обхвата на закона, с който се сваля стойността на ДДС-то за топлоенергията от 20% на 9% да отпаднат изравнителните сметки за отчетния период 2021-2022г.

4. Кой печели от всичко това?

От целия този хаос печелят единствено топлофикациите и в най-голяма степен Топлофикация София, като най-голямото топлофикационно дружество в страната. Ако й наредят да приложи закона, тя ще си измие ръцете от факта, че част от потребителите ще бъдат ощетени.

Най-голямата полза за нея обаче е отклоняване на общественото внимание от все повече набиващите се на очи високи сметки за топлоенергия. В казуса със сега създадения хаос и хилядите оплаквания на потребителите от високите сметки, прозира единствено истината за невъзможността на потребителите да заплащат високите цени на топлоенергията.

Уважаеми столичани – прави сте да възнегодувате от тези високи сметки. В момента вие усещате увеличението на цена от 98.508лв. за 1 MWh, на 118.18лв. за 1 MWh, виждайки ги в изравнителните сметки за отчетния период 2021г.-2022г. – период, в който цената на топлоенергията е вече невъзможна. По-лошото в случая е, че от началото на юли 2022г. цената на топлоенергията е увеличена от 118.18лв. за 1 MWh, на 150.267лв. за 1 MWh с ДДС, като в това увеличение влиза и намаленото ДДС на 9%.В този смисъл цената на топлоенергията от невъзможна прераства в абсурдна.

Винаги, когато се създаде негативно обществено отношение към Топлофикация София, Столична община хвърля на електората залъгалки от сорта на „създаване на работни групи за извършване на анализ и създаване на доклад за подобряване финансовото състояние на дружеството“, като резултатите от тези действия ще дойдат…някога, може би в едно по-светло, но неопределено бъдеще. В момента обаче, дори и тези залъгалки са толкова изтъркани и неефективни, че Столична община е готова да се отърве от това дружество, предоставяйки го на Държавата, тъй като вече не иска да носи отговорност за него. Това според мен е стъпка в правилната посока, тъй като изграждането на инфраструктурата в миналото е била решение на Държавата и в този аспект е нейна отговорността за робското положение на потребителите.

Текущият истински проблем е високата цена на топлоенергията. Проблем, чийто източник изначално се състои в лошото управление на Топлофикация София от много години. От корупционните схеми в нея, от липсата на контрол както от страна на собственика на дружеството – Столична община, така и на Комисията за енергийно и водно регулиране. От бездействието но дружеството по отношение на остаряващата топлопреносна мрежа, та чак до факта, че с това управление оборудването на дружеството е практически извън експлотационния си срок на годност, а парите от амортизационните отчисления са потънали незнайно къде.

Колкото и да не съм фен на конспиративните теории, в мен се е загнездила мисълта дали целия този хаос в сметките на топлофикациите не е създаден умишлено за отклоняване на общественото мнение от истинския проблем?

Създаваш проблем, предизвикваш хаос, след което намираш решение на този проблем – и се очаква хората да спрат да недоволстват. Ако не съм прав, това означава създаването на „недомислен закон“. Ако обаче съм прав, това не е нищо друго освен „пара в свирката на локомотива“.

Текстът е публикуван в Икономически живот