Loading...
България не се бори само за еврозоната и Шенген. Тя иска да влезе и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, най-престижният клуб. По негови данни България не стои зле, но хронични проблеми я дърпат назад: неефективно управление и недостатъци в областта „върховенство на закона“.
„Няма по-голяма заплаха за цивилизацията от управление на некомпетентни, корумпирани или покварени люде.“
Мизес, „Всесилната държава“ (1944 г.)
Освен на зоните на „Шенген“ и на еврото, България се готви да стане член и на Организацията на икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тя получи одобрение, пътна карта какво да направи по този повод през юни м.г., има статут на „кандидат“ от 2007 г., а намерението за участие е поне от средата на 1997 г.
Накратко, за да бъде приета, България трябва да приеме целите на организацията и стандартите на държавно управление и политики. От бившите комунистически страни първа към ОИСР се присъедини Чехия (през 1995 г.), последвана от Унгария и Полша (през 1996 г.).
С целите, както и с тези на НАТО, ЕС и еврозоната, България няма проблем. Но не е такова положението със стандартите.
От 2009 г. по инициатива на ОИСР и Фондация Бертелсман за най-развитите демокрации със свободна пазарна икономика се отчитат Индикатори на устойчиво управление. Това е най-подробният, основан на данни и обективен анализ, преглед на стандартите за добра управленска и политическа среда. Освен страните членки на ОИСР, в него от 2014 г. са включени България, Румъния и Хърватска[*1] . Така страните стават общо 41. Това е най-престижната в света група за сравнение между отделните държави.
Състоянието на страните се наблюдава по пет групи индикатори в областите: „устойчива политика“ (икономическа, социална и опазване на околната среда), „здрава демокрация“ и „добро управление“ (ефективност и отчетност на изпълнителната власт). Във всяка една област има по около пет под-индикатора и преглед на статистика, ако такава е налична.
Оценка 5,27 по десетобалната
Оценките са по десетобалната система. Само една страна има оценка над 9. Швеция води по „здравина на демокрацията“ с 9,3 бала. Тя е първа и по „добро управление“ (8,9 бала), тук в диапазон 0,3 точки след нея са Финландия и Норвегия. За устойчивост на политиките Швеция също има най-висок бал, почти 8.
За разлика от други класации, има страни, включително членки на ОИСР, които са по-назад от България в класацията за устойчивост на управлението.
Средното място на страната е 35, много често в по-незавидно положението са Румъния, Полша, Унгария, Гърция, Мексико, Кипър и Турция.
От 2014 г. България, с бал 5,27 през 2022 г., дори бележи известен напредък от 0,17 точки. Следва да се отчита обаче, че централният среден (медианен) бал е 6,1 и че, независимо от промените в баловете на други страни, страната винаги се оказва не само под този среден бал, но и сред едната четвърт страни в групата, които се представят най-зле.
Надеждност на политиките
В област „устойчиви политики“ България има най-висок бал (5,27)и най-напредничава класация (34-то място). Зад страната са Полша, Унгария, Румъния, Кипър, Турция и Мексико. И тук подробностите са от голямо значение и могат да служат за ориентир какви са достойнствата и недостатъците на страната.
Най-напред е класацията в областта на политиките в опазването на околната среда, където мястото е 26-то, без промяна от 2014 г. насам. По-назад от България са страни като Австрия, Канада, САЩ, Чехия и Южна Корея.
В сектора „социални политики“ България с бал 4,4 се класира на 40-то място, преди Мексико.
Балът е най-висок при „семейната политика“, като при нея грижата за децата от 3 до 5 години е с един от най-добрите балове (9,1) в цялата класация.
В здравеопазването мястото също е 40-то, заедно с Мексико. Без Чехия и Естония, всички бивши комунистически страни са в долния квинтил на класацията. Само по доктори на глава от населението България е на 12-то място, между Швеция и Дания в класацията. Това „постижение“ всъщност е остатък от миналото и е симптом на крайна неефективност.
Макар и лесно за обяснение, най-незавидно е положението с неравенствата (бал 2,4). Коефициентът GINI e на практика същият като в САЩ, близък до стойностите му във Великобритания, Латвия и Литва. Турция, Мексико и Чили са с по-висок коефициент. Непосредствените причини за това положение на нещата са общественото изключване и показателите на PISA на ОИСР. В тях балът на България е 1, какъвто е само за Румъния и Мексико.
В под-областта „сигурност на живота“ само рейтингът на убийствата на 100 хиляди души отрежда на България относително престижното 20-то място. Другите три показателя (политика на „вътрешна сигурност“, „лична сигурност“ и „доверие в полицията“ са със стойности след последните три най-тревожни рангове в класацията.
Икономическата политика е с бал 5,6.
Изключително добър е показателят „държавен дълг на едно дете“, с бал 9. Той показва тежестта на публичното управление, която вероятно ще се стовари върху плещите на следващото поколение. Това засега е и единственият показател, по който България е на първо място в цялата класация. Въпреки относително ниския дял на подрастващото поколение в демографската структура на населението. Причината е в ниския дял на държавния дълг в БВП. Тук България е втора в класацията след Естония.
Като под-област с най-висок ранг на България е бюджетната политика, тя е 6-та в класацията, заедно с Естония, Нова Зеландия и Норвегия. И близо до Швейцария, Швеция и Дания, които заемат първите три места.
Данъчната политика поставя България (с общ ранг 20) в първата половина на класацията. Балът е практически същият като този на Австралия, Испания, Малта, Нидерландия, Словения и Чехия.
И България е на първо място по достойнства на облагането на личните и корпоративните доходи. Общият бал на България тук е нисък поради това, че данъчната система се смята за относително сложна (което е само донякъде вярно).
Що ще отнася до „здрава демокрация и добро управление“, тук средният бал за всички страни е по-висок от останалите области – 6,61. За България той е 5,37, като страната е на 36-то място.
При под-критерия „достъп до информация“ (най-вече за финансиране на политическия процес и участници) мястото е 37,-мо а за върховенство на закона – 38 (след нея са Румъния с близък бал, Полша, Унгария и Турция). Тук има допълнителни четири индикатора. От тях най-зле са правната несигурност и съдебният контрол върху изпълнителната власт. А най-добре, 31-во място от 41 страни – назначаването на съдиите. „Превенция на корупцията“ също поставя страната в последната група, но в „горния“ й край.
„Доброто управление“ в сравнение с периода преди изборната 2021 г. бележи през 2022 г. незначителен напредък от 0,2. (Но обзорът е приключен през май м.г.). Мястото е 35-то. След България са Словакия, Хърватска, Румъния, Кипър, Унгария и Турция.
Конкретните индикатори за ефективност на изпълнителната власт са много. Единственият близък до медианния бал са обществените консултации (6). Но организацията, стратегирането, обосноваването, координацията са близки по плачевното състояние. Съответно прилагането и обясненията пред обществото по повод политиките също са слаби.
„Отчетността на правителството“ е с подобна диагноза: висок неправителствен капацитет за оценка на политиките и независимост на органите за наблюдение и контрол дават на България относително висок бал – 6,1. Но партиите, групите по-интереси и медиите развалят пейзажа.
Някои изводи
Ако тръгне по дадените връзки в интернет, всеки сам може да провери следните няколко извода.
По всички показатели, освен държавен дълг, но особено според критериите и оценките за „добро управление“ страните от Еврозоната дават по-добри резултати спрямо останалите държави.
Изключение са споменатите Швеция и Норвегия. Тук единствените две бивши комунистически страни в по-добрата група са Естония и Литва. В другите области упадъкът на тези страни е относително рязък през последните пет години. Това поддържа баловете на България над най-незадоволителните стойности.
В икономическата политика и бюджета последните развития у нас не са взети предвид. Посочените малко по-горе дефекти в областите „добро управление“, „отчетност“ и „върховенство на закона“ са хронични.
Те неутрализират постиженията в стопанската и бюджетната политика откак България е включена в сравненията. Тези постижения също не са задени завинаги.
[*1] Докладите за отделните страни се подготвят от експерт, проверяват се от двама несвързани с него специалисти за страната, а данните се преглеждат допълнително от сто души, всеки от които отговаря за някоя от сферите и специфичните й индикатори.
Текстът е написан специално за Свободна Европа.
