Loading...
The Economist, 30.03.2023 г.: „Медта е липсващата съставка на енергийния преход“
Най-сетне виждаме признаци на пробуждане за някои реалности и сред западния „елит“. Първо, Европейската комисия включи медта в списъка на Стратегическите суровини за ЕС. Сега и The Economist излиза със заглавие, което ясно си казва колко голямо ще бъде значението на метала.
Разбира се, за обикновения българин това отдавна е ясно… Например, през ноември 2020 г. – насред най-бруталния икономически срив и ниски цени на всякакви суровини – всеки можеше да го прочете на страниците на „24 часа“!
От горе-долу една петилетка активно пиша, коментирам и предупреждавам по всички медии, до които имам достъп, че мечтаният енергиен преход неизбежно ще се сблъска с множество ограничения и най-значимото от тях е медта.
Мисля, че вече за всеки стана ясно, че потреблението расте много бързо и този ръст трябва значително да се ускори, ако искаме да постигнем климатичните утопии. Според различните проучвания говорим за 4-5% средно годишно до 2040 г.
Това реално се случва – например през 2022 г. дори енергийно-бедна Европа е увеличила потреблението си на мед с 4%, Китай на нулевия ковид с 5%, а Индия – с почти 30%! Представете си нуждите в нормални години…
Тук споделям само най-интересните факти за доставките, които ми хрумват в момента:
1. Държавната чилийска Codelco, най-голямата медодобивна компания в света, публикува вчера отчета си за 2022 г. Резултатът е срив на добива с 10.6% в сравнение с 2021 г. Codelco прогнозира допълнителен спад с още 7% през 2023 г.
2. Чили, една единствена страна, е нещо като ОПЕК при медта. Там се добиват средно 26-28% от медните руди в света – всички големи играчи имат мини там. За февруари, 2023 г. чилийската статистика е отчела спад на добива с 12% спрямо януари – до най-ниското месечно ниво от 2017 г. насам.
3. Перу е втората най-важна страна с около 12% от добива. Протестите там доведоха до срив на производството през първото тримесечие на 2023 г. Изобщо не е ясно как ще се развият нещата в бъдеще.
4. През януари правителството на Панама спря работата на огромната мина Cobre Panama, докато не докопа малко по-голям от печалбите на компанията, която я оперира. Май вече се разбраха.
5. Американското правителство уж прави всичко възможно да стимулира местния добив на мед, но всъщност непрекъснато спира развитието на големите проекти там – Pebble Creek, Resolution, Twin Metals тънат в нищоправене вече десетилетия. Административната тежест в традиционните минни страни Канада и Австралия също става все по-голяма пречка пред компаниите.
6. За Европа няма нужда изобщо да коментираме. Тук от десетилетие искаме ре-индустриализация, но при всеки конкретен проект се оказва, че точно за този нямаме желание.
7. Малкото региони, където има значим ръст на добива като Конго, Замбия, Монголия, Русия не се отличават със значително по-добра политическа среда. Та не може да си сигурен, че утре някой вожд няма да се събуди с брилянтната идея да национализира всичко. Не е ясно колко може да се разчита на тях да заместят Латинска Америка.
И накрая ще си позволя за цитирам по спомен Richard Adkerson, изпълнителен директор на Freeport-McMoRan, вече най-голямата медодобивна компания в света през първото тримесечие на 2023 г.:
„ – Дори ако утре цената на медта се удвои, ние няма да можем да извадим на пазара значими допълнителни количества в следващите 5 години!„
