Loading...
Данните за добива и вноса на въглища за първото тримесечие на 2023 г. в Китай са красноречиви:
1. Добив от 1.15 милиарда тона, увеличение с 5.5% спрямо 2022 г.
2. Внос от 100 милиона тона, увеличение с 96.1% спрямо 2022 г.
Общо страната използва 1.25 милиарда тона въглища за едно тримесечие, което я поставя в траектория към достигане на 5 милиарда тона през 2023 г.!
Наясно съм, че тези числа не ви говорят нищо. Затова толкова много ми харесва втората снимка, която показва за какви товари става въпрос. Представете си ги как идват от Индонезия, Русия, Австралия и САЩ!
Ето и още няколко сравнения:
Първичната енергия в тези 1.25 милиарда тона въглища възлиза на около 26 EJ (екзаджаула). Това е почти колкото всичката енергия, която слънцето и вятърът произвеждат в целия свят за една година (с приравняване на първична и крайна енергия от различни източници, така че да сравняваме ябълки с ябълки)!
Само въглищата, само в Китай, само за три месеца дават толкова енергия, колкото слънцето и вятърът в целия свят за една година. И това след 20 години и 5 трилиона долара, инвестирани в „енергиен преход“.
Само за март, 2023 г. Китай потребява над 460 милиона тона въглища. Това е малко повече от потреблението на Европейския съюз през цялата 2021 г.!
Европейският съюз е енергийно джудже – колкото и да се мъчим да намаляваме въглищата и оскъпяваме енергията си с въглеродни данъци тук, това няма никакво значение за траекторията на глобалните емисии. Всъщност резултатите са обратни, защото тази политика води до все по-малко енергоемка индустрия в Европа – тя отива там, където енергията е налична и евтина. А после ние купуваме нещата, произведени с енергията на тези въглища – като фотоволтаици, перки, батерии, компютри и телефони – и се блъскаме в гърдите колко сме „зелени“.
Това е енергийната реалност по света. Отричането й не е проява на визионерство, а на невменяемост или просто лъжа…
