Как подкрепих българското

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Снощи тъкмо метках едни  египетските пресни картофи в тигана, когато  сентенцията “ Човек е това, което яде“ – внезапно нахлу в мисловното ми пространство. Огледах се трескаво :

Салатата от турски краставици и македонски домати ми се пулеше, прясно нарязана и подправена с кипърски зехтин. На втория котлон, в австрийско масло, се задушаваше китайска царевица, френският грах отпочиваше в изящна йенска съдинка. Котлетите от щастливо ирландско теле (месарят ме увери, че това било едно супер щастливо теле)чакаха реда си, осолени в израелска нискокалорична сол и поръсени с индийски чер пипер. За десерт бях наредила гръцки ябълки и банани, озовали се на трапезата ми след дълъг път от далечна Африка. Въобще в кухнята ми цареше някаква интернационална атмосфера. 

Леко се притесних, осъзнавайки,че патриотизмът ми не е на нужното ниво и отворих хладилника, с надеждата да съзра нещо българско. След пет минутно съзерцание, при което категорично отхвърлих: датската фета, холандската гауда, швейцарския рокфор и пражката шунка, мернах снопчето магданоз, което миналата неделя собственоръчно  бях набрала от градината на една баба.“Откъсни си баба – прикани ме тя – да видиш оти тая мерудия прави манджата истинска“. Извадих го радостно и смело го нарязах в салата, нищо че милото ненавижда магданоз. Все пак…трябва да подкрепяме българското, нали?

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.