Loading...
Драмата с огромната концентрация на обществените поръчки за строителството се решава много лесно. Избирателите заставят политиците да прехвърлят предоставянето на съответните услуги на частния сектор чрез концесии, ПЧП-та или приватизация и от там нататък, частникът си избира кой да му строи обектите и инфраструктурата. Пък да видим тогава дали ще се изливат реки от пари в асфалт, който е по-скъп от злато.
Мотивът на частника, предоставящ съответната услуга, ще е да си осигури изпълнение с максимално добро съотношение цена/качество на строителството, за да увеличи собствената си печалба. Мотивът на политика е да излее максимум държавни пари в един инфраструктурен обект, за да се разпределят в комбина с изпълнителя после по съответните направления, обслужващи собствения му финансов и политически интерес. Разбира се, може да прекараме и още 250 години, надявайки се, че ще дойдат едни алтруистични, бедни и самопожертворателни политици, които няма да крадат и на всеки 4 години да правим фасони, че са ни излъгали, че ще работят вместо нас, а ние ще си клатим краката и лапаме кюфтета, падащи от небето :-)) Но има и далеч по-реалистични решения :-)) При които създаването на олигарси ще е просто невъзможно, а не просто нежелателно.
