ЩЕ СЪСИПЯТ ЛИ И ОГРАБЯТ БАНКИТЕ?

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

ЩЕ СЪСИПЯТ ЛИ И ОГРАБЯТ БАНКИТЕ?•             Форсираха промени в Закона за кредитните институции.

•             Въвежда се узаконен банков произвол. Хората с кредити дори нямат право на информация!

На 20 ноември правителството прие промени в Закона за кредитните институции и ги внесе в парламента за гласуване.

Връх на наглостта е следното, записано в мотивите на кабинета на Орешарски:

„В случая на България процесът води до либерализиране на някои пруденциални разпоредби спрямо установеното досега по-консервативно местно надзорно третиране на банките от страна на БНБ”.

Накратко – контролът върху банковата система, гаранциите срещу риск и ликвидни кризи, срещу фалит и т.н. вместо да бъдат запазени – ще бъдат намалени или елиминирани.

Наглостта е, че европейското законодателство въобще не изисква подобни мерки, както твърди правителството. Родните управници се аргументират чрез Директива 2013/36/ЕС на Брюксел. Който се интересува, може да я прочете оттук – от официалния вестник на Европейския съюз:

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ%3AL%3A2013%3A176%3A0338%3A0436%3ABG%3APDF

В резюме аз ще анализирам специфичния й „прочит” у нас. Ето казва се казва например в директивата:

„Настоящата директива следва да се чете заедно с Регламент (ЕС) № 575/2013 и заедно с него следва да образуват правната рамка, уреждаща банковите дейности, надзорната рамка и пруденциалните правила за кредитните институции и инвестиционните посредници”.

Но в решението на родния кабинет обаче го няма регламент ЕС 575/2013, с който задължително и съвместно директивата се прилага + измененията в регламент 648/2012/ЕС за капиталовите изисквания. Тук-там само се споменава регламент 575 и то като рядко изключение – например при придобиване на наша банка от чужда и при процедури за надзор или отнемане на лиценз.

Липсват и др. атрибути на европейското законодателство, с което по същество „траспонирането” (въвеждането) на европейското законодателство у нас е опорочено и изкривено до неузнаваемост.

Какво се променя:

    1.           Хората, взели пари като кредит от банките, остават без всякаква защита, а банките ще могат да си правят с тях каквото си искат (далеч повече, отколкото го правят сега).

Със законопроекта на правителството отпадат членове, които задължаваха финансовите институции да предоставят предварителна и последваща информация за условията по кредитите, за общо дължимата сума за целия им период, за начина на формиране на лихвите, кога се променят и т.н. Давам пример – отпада чл. 58, където те са формирани, а в алинеите на чл. 59, където се казва, че банките публично обявяват условията по депозитите и кредитите, правят го ясно и разбрано и при поискване дават допълнителна информация, навсякъде отпада израза «и за кредитите». И т.н., и т.н.

    2.           Отваря са пролука за нахлуване на всякакви «калинки» в управлението на банките: например чрез новия член 10а, алинея 5: «в състава на Управителния съвет (Съвета на Директорите) и на Надзорния съвет се включват лица с РАЗНООБРАЗНА квалификация и професионален опит, съответстващи на спецификата на осъществяваните дейности и основните рискове…».

Например се включва поредния Ицо Салфетката (келнерът Христо Александров от фалиралата навремето Агробизнесбанк), понеже банката е кредитирала заведения за хранене или пък има ведомствен стол за персонала си.

    3.           Либерализират се правилата за собствен капитал и капиталови буфери. Отпадат понятия като кредитен, позиционен, валутен риск, риск по сетълмента, операционен и т.н. Отпада изискването да поддържат поне 10 млн. лв. акционерен или собствен капитал.

Накратко – сегашните нормативи, на които трябва да отговарят финансовите институции, значително се либерализират или премахват въобще

    4.           Отпада изискването в чл. 43 (той се отменя изцяло) за формиране на провизии по обезценките и лошите кредити.

Официално това се обяснява с различни буфери, но те съществуваха и досега, при това в по-голям обем, отколкото ще бъдат в бъдеще. Т.е при лошо развитие банката ще има по-малки възможности да се спаси и да запази парите на клиентите си.

    5.           Досегашните забрани или разрешителни режими за голяма експозиция (отпускане на даден кредит, който надвишава например 10 или 15% от капитала на банката) изчезват или просто се размиват

Т.е. ръководството на банката с единодушие може да гласува и кредит в размер на 100% от капитала й за лицето Х, което им е приближено.

    6.           Маха се забраната банката да влага повече от 10% от капитала си в някое дъщерно дружество или общо до 50% от капитала в няколко такива фирми.

Това е пряка и прекрасна възможност при нашите условия за източване на финансовите институции и преливането на парите им във фирми на „свои хора”.

    7.           Когато банка е част от група или финансов холдинг, тя дава информация за настъпилите в тях промени в срок до 30 дни след края на календарната година.

По този начин може да се укрият промени върху собствеността на банката (настъпили например в началото на годината, които ще се обявят чак следващата година), които влияят на нейната надеждност. Кому е нужна старата информация, когато би било и вече късно за реакция??!!! Това крие риск и за депозантите, сложили там парите си на влог. Отпадането/влизането на нов ключов за групата и структурата акционер е глобална смяна в структурата на собствеността и крие голям риск.

А това е самият проектозакон:

http://parliament.bg/bills/42/302-01-44.pdf

 

 

 

+ФорумЪт

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.