КАК СЕ УРЕДИ СИМЕОН

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

КАК СЕ УРЕДИ СИМЕОН•  по повод обявата в руския сайт за продажба на „негов имот”, който се оказва, че вече не е негов

•  и как червени и сини са му плащали скрито-покрито още преди да се завърне в България

Симеон Сакскобурготски и сестра му Мария Луиза продават чифлика си в карловския град Баня, съобщиха преди дни абсолютно всички медии. Цената на имота, обявен в сайта на руската фирма за недвижими имоти „Российский аукционный дом“, е 2.5 милиона евро.

Според тях в обявата е посочено, че се продават общо 9500 кв. м земя със сгради с обща площ 1000 квадрата. Имотът лежи върху лековити минерални извори. Дотук са фактите във всички медии, след които започват коментарите и на тях, и на аудиторията им.

 

А оттук започва спестеното от телевизиите, сайтовете и вестниците

 

Явно медиите не са запознати нито с книгата ми „Най-богатите българи” (излязла 2003 г.), нито с най-новата ми „Политиците. Парите! Мръсните им тайни!”. Иначе нямаше така лековерно да говорят за този имот на Симеон.

За изненада на всички чифликът му в карловското Баня не е негов, а собственост на акционерно дружество. Дори не се стопанисва и от него, а от „Розова долина“ АД.

Дали съм прав в книгите си? Ами ето едно независимо потвърждение от „Руссийский аукционный дом” в същата обява http://auction-house.ru/lot/14216

Цитирам:

Юридический статус (на имота, б.м.): собственность Акционерного общества.

Самото акционерно дружество също е предмет на продажба. Анонсирано е в самата обява за „царския палат”:

Дополнительно возможна покупка Винпрома и 65 000 м2 земли с минеральными источниками для строительства бальнеологических отелей или санаториев, как часть активов Продавца”.

Освен това винпромът е предложен и отделно за продажба в друга обява в същия руски аукционен дом.

Става дума за винарна „Розова долина“, чийто управител и осн. акционер е Бранимир Ботев. Навремето той „издейства“ да поставя на етикетите си царска корона като символ за Доставчик на царския двор.

Да припомням ли, че въпросният Ботев сега е икономически зам.-министър? Според регистрациите в Търговския регистър той продължава да си стои във фирмата – Надзорния й съвет въпреки законовите забрани.

Най-любопитното е, че цялата фирма + др. нейни активи – т.е. всичко, е било заложено пред Първа инвестиционна банка срещу кредит (базов лихвен процент +3.15% пункта надбавка и стойност 4.3 млн. лв.).

Обявата не сочи продавач, макар че според мен именно ПИБ продава имотите.

Основанието се вижда в самата обява за „царския чифлик“ на „Росийский аукционный двор:

……………„Дополнительно возможна покупка Винпрома и 65 000 м2 земли с минеральными источниками для строительства бальнеологических отелей или санаториев, как часть активов Продавца.” ………………….

Забележете израза „като част от активите на продавача”.

 

Е, царят не владее винарната. Тя има други собственици. Така се оказа, че продавачът на „царския имот“ не е Симеон, а друг.

 

Общая характеристика:             Начальная цена: 2 500 000 евро

Юридический статус: собственность Акционерного общества.

Площадь земельного участка: 9 500 кв. м.

Площадь здания (если есть): группа зданий общей площадью 1 000 кв.м

 

Има и бележка:

……………В непосредственной близости к резиденции находится известный винпром „Розовая долина“, известный тем, что во времена СССР поставлял свои вина Политбюро ЦК КПСС и лично Л.И. Брежневу. Дополнительно возможна покупка Винпрома и 65 000 м2 земли с минеральными источниками для строительства бальнеологических отелей или санаториев, как часть активов Продавца.

 

А това е текст от обявата за винпрома:

http://auction-house.ru/lot/14228

Наиболее вероятный вариант использования объекта:

– Поскольку винпром действующий, предполагается продолжать работать как винпром

– Наличие готовой продукции стоимостью – 1 370 500 евро

– Торговые марки – 1 000 000 евро

– Наличие лицензий акцизного склада, охватывающего все складские помещения (на территории предприятия) – для сохранения, переработки, импорта-експорта акцизных продуктов, в соответствии с предметом деятелности – 54 000 бутылок емкостью 0,5 л высокоалькогольных напиток в месяц. С помощью обычного запроса этой лицензии количество можно увеличить многократно. Завод имеет свой собственный сертифицированный таможенный склад, выполненный по всем требованиям Евросоюза. Склад имеет в том числе имеет лицензию на право смены страны происхождения продукции.

 

Освен от Бранимир Ботев в надзорния й съвет винарна „Розова долина“ се представлява и от Петър Краев Герджиков, бивш съветник от НДСВ в Пловдив.

 

История Представители

Дата      Представители

21.6.2011 г. 16:06:51     ПЕТЪР КРАЕВ ГЕРДЖИКОВ

СИЙКА ПЕТРОВА АЛЕКСАНДРОВА – Заличено обстоятелство

02.12.2009 г. 14:37:48   ПЕТЪР КРАЕВ ГЕРДЖИКОВ

СИЙКА ПЕТРОВА АЛЕКСАНДРОВА

АГОП АРА КАЗАЗЯН – Заличено обстоятелство

15.5.2008 г. 10:48:45     ПЕТЪР КРАЕВ ГЕРДЖИКОВ

АГОП АРА КАЗАЗЯН

СИЙКА ПЕТРОВА АЛЕКСАНДРОВА

История Управителен съвет

Дата      Управителен съвет

21.6.2011 г. 16:06:51     БОНКА АТАНАСОВА КАРЧЕВА-ГИЧЕВА

СИЙКА ПЕТРОВА АЛЕКСАНДРОВА – Заличено обстоятелство

ПЕТЪР КРАЕВ ГЕРДЖИКОВ

02.12.2009 г. 14:37:48   АГОП АРА КАЗАЗЯН – Заличено обстоятелство

СИЙКА ПЕТРОВА АЛЕКСАНДРОВА

ПЕТЪР КРАЕВ ГЕРДЖИКОВ

ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ПОПОВА – Заличено обстоятелство

БОНКА АТАНАСОВА КАРЧЕВА-ГИЧЕВА

15.5.2008 г. 10:48:45     АГОП АРА КАЗАЗЯН

БОНКА АТАНАСОВА КАРЧЕВА-ГИЧЕВА

ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ПОПОВА

ПЕТЪР КРАЕВ ГЕРДЖИКОВ

СИЙКА ПЕТРОВА АЛЕКСАНДРОВА

История Надзорен съвет

Надзорен съвет

1 „ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ“ ЕООД, ЕИК 121398793

2. БРАНИМИР БОТЕВ БОТЕВ

3. САУТ ДИСТИЛЪРС ЛИМИТЕД, Чуждестранно юридическо лице

Шато Вале де Роз:

7. Управители  ПЕТЪР КРАЕВ ГЕРДЖИКОВ         20110215093549            

История

Документи

23. Едноличен собственик на капитала САУТ ДИСТИЛЪРС ЛИМИТЕД,

Собственикът на капитала на „Шато“-то е чуждестранно юридическо лице от Кипър. Офшорка.

САУТ ДИСТИЛЪРС ЛИМИТЕД

Рег. №106282 от 10.11.1999 Кипър

 

Т.е. отзад – зад бившия винзавод на сегашния зам.-министър и зад чифлика на Симеон стои една кипърска офшорка чрез собственост в българска фирма, както и пряко. Всеки правист и всеки кредитополучател на заем от банка ще ви каже, че няма право да продава своя ипотекирана собственост без разрешение на банката. Така че можем да се досещаме и кой друг стои зад зад офшорката.

 

 


 

Малко отклонение:

 

На времето сегашният заместник-икономически министър Бранимир Ботев движеше интересите на Енгибарова-Шмид, чиито компенсаторни записи се оказаха надценени стотици пъти и подсъдими за това бяха тогавашният промишлен министър (Александър Божков) и неговата заместничка Едит Гетова. Един от най-скандалните примери за далавера е случаят с Анжел Вахан Енгибарова-Шмид. Тя получила за национализираната металообработваща фабрика „Струг“ на баща си във Варна компенсаторни записи на стойност 70 млн. лв. Какъв ли е бил този индустриален гигант? Та той е оценен 35 млн. пъти по-високо от „Кремиковци“ (75%, продадени за $ 1), 233 пъти повече от авиокомпания „Балкан“ (75% бяха оценени за $ 150 000), малко по-евтино от „Девня цимент“ ($ 44,6 млн. за 70%) и горе-долу колкото първокласната Експресбанк ($ 32 млн.)

„Струг“ според очевидци е била разрушена малко след 9 септември. Днес мястото, на което е била бившата фабрика – 3,1 дка, е в границите на варненския машиностроителен завод ВАМО. Сега зад високата ограда се вижда малка производствена сграда, леярски цех на завода за дизелови двигатели.

Според баланса на „Струг“ към 1947 г. стойността на капитала, за който се иска обезщетение, е тогавашни 14 269 954 лв. (после има две деноминации – обезценка на лева от 1951 и 1962 г.)

Но Енгибарова-Шмид получава записи на стойност 70 млн. лв. Сигурно по абсолютно случайно съвпадение сегашният червен зам.-министър Бранимир Ботев по онова време е съветник на върлосиния министър на държавната администрация Марио Тагарински. А Тагарински „случайно“ бе отговорен за общия регистър на издадените компенсаторни записи, който липсва и до ден-днешен.

*************************************************

И едно пояснение от „Политиците. Парите. Мръсните им тайни“ (давом цитат):

„Друг тъмносин политик Марио Тагарински е от подобна разноцветна боя. Той беше сред най-активните седесари и поддръжници на Иван Костов, ръководеше сините фондации „Победа” и „Втора победа”, координираше националния им предизборен щаб. По време на кабинета на Командира стана министър на специално създаденото за него ключово Министерство на държавната администрация. Като прелетна птичка, преминала покрай СДС след мандата им посети като член още няколко партии – Нова СДП, Демократическата партия, РЗС, беше независим и накрая започна да гласува за ГЕРБ и се сдуши с тях. На 27 юни 2009 г. беше избран за заместник Велик масон в България. Ала не майсторите-зидари не са стояли зад него при тази разноцветна кариера.

Защото Марио Тагарински е бившият щатен комсомолски секретар на Техническия университет по времето на тоталитаризма, номенклатура на ЦК на ДКМС и брат на първия секретар на БКП в същия университет. Иван Костов не може да не е знаел това обстоятелство – все пак той преподаваше политикономия точно в това учебно заведение, водеше се там на щат и там е бил одобрен за кандидат-член на БКП.“……..

****************************************************

Енгибарова-Шмид продава записите си. При това твърде изгодно, тъй като „случайно“ се оказва, че нейните книжа са единствените на пазара, което ги прави почти безценни. Около половината от записите й са изкупени на 45% от номинала при приватизацията на „Софийските мелници“ от братя Джанкови (близки на Иван Костов). От тази сделка Шмид получава 5 400 000 долара.

никой не беше осъден. Дори и за това,1 което е елементарен казус. Гетова предостави копие на заповед на РД-16-861 от 16 ноември 1998 г., с която Вельо Велчев на длъжност главен експерт в отдел „Реституция“ в Министерството на промишлеността е упълномощен да води регистъра и да подписва като длъжностно лице издадените временни удостоверения и да съхранява печата, полаган върху временните удостоверения и регистъра. На заповедта от името на министъра се е подписала Гетова. Т. е. 20 дни преди Закона за администрацията да позволи това, тя вече е била упълномощена незаконно от вицепремиера Александър Божков и на свой ред пък упълномощила незаконно своя подчинен, който да носи отговорността.

Днес бившият мелничен завод – най-големия у нас под търговското название „Софиямел“ е на фирма „Гудмилс ЕАД, която пък е собственост на GoodMilsGroup GmbH (дружество с ограничена отговорност), регистрирано във Виена (№ 126833W) като в последната фирма кръгът се затваря с офшорка… Досетихте ли се каква? Естествено отново се появи Кипър!

Толкова за сложните врътки, с които едно синьо правителство с ред подставени лица, обявявани навремето за мултимилионери (братя Джанкови) са прехвърлили една от най-апетитните промишлени собствености в ръцете на червени олигарси. Симеон пък чрез същите ръце (Бранимир Ботев) и червената олигархична банка е получил платата си за имота, който сега фигурира в руския аукционен двор.

 


 

 

Да довърша историята с „царския имот” и винарната, с която се оказа част от едно цяло.

 

И пак за царските имоти. Трудно ще се разбере къде е истината при цялата политизираност на ситуацията. Но ето някои факти от минало време, които вероятно са достоверни:

Три правителства от началото на ХХ век до 1946 г. по различни причини са описвали имотите на двамата монарси от Сакскобургготската династия. Общото и в трите документа, отразяващи виждането на три правителства с различно отношение към Двореца и царската институция, е, че те разграничават личните имоти на царя от държавните.

 

1. През 1920 г. Александър Стамболийски разпорежда да се опишат имотите на монарха с цел да бъдат поставени под възбрана заради извънредния закон на земеделското правителство за съдене на виновниците за националната катастрофа. Дванайсет имота са споменати в този списък с дата 9 февруари 1920 г., озаглавен „Опис на документите за правовладение на собствените на Негово величество царя имения“. В него, както и във всички останали документи за царските имоти, не фигурират дворецът в центъра на София и Евксиноград.

2. Следващият списък е изготвен през 1933 г. и съдържа 13 имота под името „Опис на сградите, собствени на Н.В.Царя и държавни, предадени за ползване от Дворцовото интендантство – към 1 януари 1933 г.“ Прави впечатление, че в графата „чия собственост е сградата и мястото“ е посочено „Интендантството на цивилната листа“. Имотите са с един повече, защото през 1929 г. цар Борис ІІІ е купил земя в с. Баня, Карловско, и построява къща.

3. Третият опис е направен две години след Девети септември.

 

В изпълнение на Заповед № 57 от 3 август 1946 г. на министър-председателя Кимон Георгиев е изготвен списък, подписан от интенданта на цивилната листа, озаглавен “Списък на имотите, управлявани от Интендантството на двореца”, депозиран в дирекция “Държавни имоти” на 10 септември 1946 г., където недвижимите имоти са описани по следния начин:

А. Държавни имоти:

– Софийски дворец; автомобилен парк и конюшня; зоологическа градина; ботаническа градина; детска градина; електрическа централа ул. Московска; Дворец Евксиноград; Естествено-исторически музей.

Б. Смесени имоти – постройките, лични на Царя, а мястото, държавно или общинско:

– дворец Кричим; дворец Ситняково; дворец Саръ-гьол; хижа Овчарско; хижа Среден нос. В този раздел липсва имотът Царска Бистрица.

В. Лични имоти на Царя:

– дворец Врана; дворец Баня; Интендантство на двореца; далян Христос – Созопол; о. Св. Тома – р. Ропотамо;

Г. Личен имот на Царицата – празно място в гр.Самоков до казармите.

Д. Личен имот на княгиня Евдокия – къща Слатинска община.

 

След приключване на референдума, в изпълнение на член 1 от ЗДН, в писмо от 25.09.1946 г. на министър-председателя Кимон Георгиев (Председателството на Народната република) до Министерството на земеделието и Дирекцията на държавните имоти са описани “всички бивши царски имоти покрити и непокрити в цялата страна”: „В отговор на /…/ Ви изпращаме списък на всички бивши царски имоти, покрити и непокрити, в цялата страна. За държавните имоти, които бяха дадени за ползване от бившия държавен глава, имате списък при Вас.“

 

Приложеният към писмото опис придобил гражданственост като “Опис на Кимон Георгиев”, включва следните имоти:

“1. Дворец Кричим; 2. Дворец Ситняково; 3. Дворец Саръ-гъол; 4. Хижа Овнарско; 5. Хижа Среден нос; 6. Остров Свети Тома; 7. Далян Христос; 8. Царска Бистрица; 9. Гора с ливади – 22 дка, местност “Соколец” – община Самоков; 10. Лозе в местност Евксиноград – 6,5 дка; 11. Лозе в местност Евксиноград -10 дка; 12. Дворец Врана – 2 основни сгради и 10 стопански постройки. Земя 2650 дка; 13. Сграда на ул. Московска и ул. Париж – Интендантство; 14. Дворец Баня – постройка от 355 кв. м, земя 10 дка и гараж 90 кв.м; 15. 8 броя парцели в гр. Самоков с обща площ 6 дка; 16. 10 бр. имоти, закупени от частни лица с продавателни договори и сметко–разписки през периода 1929-1935 г.; 17. Горски масиви в Чам кория и землището на с. Бели Искър от 4500 дка; 18. Сграда на княгиня Евдокия – София – кв. Изток – къща 175 кв.м и дворно място от 6 дка; 19. 363 дка земи около гр. Пловдив – съгласно 39 бр. Нотариални актове – понастоящем в регулационния план на гр. Пловдив”.

 

Накратко: различните описи сочат различни версии за собственост и аз лично не се наемам да твърдя кое е собственост на фамилията и кое – на държавата.

 

Засега е прието, че държавна собственост са Евсиновград, двореца в София (днешната национална художествена галерия), което и самото царско семейство не оспорва, както и двореца в Кричим, който наскоро с решение на Върховния съд окончателно стана държавен. Според моята версия в следващите години ще бъде приватизиран на безценица и превърнат в частно ловно стопанство. Изглежда това беше идеята на „национализацията“, понеже не върви един цар да продава имота си в Кричим, при това на висока цена вместо на безценица, (макар и обект на сложни, други „врътки“), на един прочул се със скандална слава олигарх.

Но има и много сензационни „детайли” (за мръсните тайни на Симеон, а и политиците ни отново се ще позова на книгата ми „Политиците. Парите. Мръсните им тайни”.):

На този фон има едно Постановление на Министерския съвет № 151 от 5.08.1992 г. за приемане на Правилник за устройството и дейността на Националната служба за охрана при Президента на Република България.

Интересна е заключителната му уредба

Параграф единствен. Отменя следните нормативни актове на Министерския съвет:

…………………

7. Решение № 200 от 1991 г. за ползването на резиденция „Евксиноград“ срещу заплащане (необнародвано).

Т.е. държавата – комунистическа и демократическа, вкл и СДС-арска (1992 г. управлява СДС, а финансов министър е Иван Костов) си е плащала като поп и верноподанически за резиденция „Евсиновград” (иначе държавна) на нейните царски „собственици”. И за други обекти, вкл. и нац.худ.галерия. И е спряла да плаща едва тогава, когато НСО (на подчинение на президента Желев) е отказала плащането – през същия август, когато са и онези Боянски ливади, които публично оповестиха разрива между тогавашния син президент и тогавашното СДС. Т.е. евентуалният „компромат” срещу управлението е бил неутрализиран веднага с министерско постановление, щом се е наложило).

И освен това: да се учудваме ли на фона на тези плащания защо Симеон се съюзи с червената прослойка – вече открито години по-късно, когато я назначи масово като министри в правителството си и защо стана коалиционен партньор на БСП в кабинета на Станишев?

И продължава си стои зад Партията – с главна буква, понеже се вижда, че тя е единствената у нас, макар че различните кланове в нея воюват помежду си (вкл. и чрез създадените от тях други партии)

Но защо помествам този коментар, взел повод от „царския имот” в Баня. Според информацията от кредитния или имотния регистър, с която разполагам, почти всички царски имоти са били обект на редица сделки. Или пък са заложени срещу кредити в банка или прехвърлени на различни фирми.

Накратко: Симеон овреме е осребрил по различни начини придобитото у нас и сега, ще се изразя грубо, му дреме кое и какво ще се национализира. Следователно героичната борба за БСП за връщането на обществото на така нар. царски имоти си е жив мит, понеже е глупаво да се мисли, че те не знаят действителната ситуация. Разиграва ни се спектакъл, който да удовлетвори левия електорат – на принципа и вълкът сит, и агнето – цяло.

 

Ето например какво мисли (през тези дни, а не вчера) сегашният министър на културата в лявото социалистическо правителство Петър Стоянович:

05.01.2014

ЗА КОБУРГИТЕ, БЪЛГАРИТЕ И ОЩЕ НЕЩО.

АВТОР Д-Р ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ, СП. ONE WORLD

http://www.kingsimeon.bg/news/show/id/481

„Новоосвободена България има историческият шанс да се обвърже с Кобургския дом в лицето на принц Фердинанд… „

Забележете, че статията на министъра в лявото социалистическо правителство е препубликувана и на личния сайт на Симеон.

Толкова за още един факт от съвременната българска политика, за разноцветните партийни пристрастия на хората (вервайте си, вервайки им, ама за какво) и за ловките манипулации, които умело ги водят за носа.

 

 

 

+ФорумЪт

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.