Докато в България се съчиняват антикризисни програми…

Оптимизъм за Латвия

 (Изборът е между две злини – или край на фиксирания курс, или обезценка на лева. От двете нашите управници най-вероятно ще изберат първата. Както стана в Латвия. Прибалтика предпочетоха да си запазят борда, но за сметка на това предприеха жестока дефлация на заплатите, орязаха ги от 25 до 50%, както и разходите – държавни, социални, всякакви. Казано на жаргон – „набутаха“ народа да плаща за финансовата криза. http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=141;2009-02-20-09-09-49&catid=45;2008-12-23-17-30-23&Itemid=65)

Нобеловият лауреат икономистът Пол Кругман посочи, че „Латвия е просто другата Аржентина“ и че трябва да девалвира своята валута, за да избегне финансовата криза. По подобен начин руската финансова криза през 1998 г. посочи девалвацията като подходящо условие. Но ситуацията в Латвия е много различна. 
Общото в тези три кризи е задържаният или фиксиран валутен курс, който привлича прекомерни валутни потоци, водещи до прекомерно високо ниво на външния дълг. Но сходствата свършват тук.
• Посетих Рига в разгара на кризата и градът изглежда съвсем нормално. Няма видимост за социални страдания, макар че някои цени в ресторантите са паднали и няколко големи строителни проекта са спрени.

• Латвия страдаше от прегряване, когато инфлацията скочи до 18% през 2008 г. Високото ниво на разходите направи Латвия неконкурентна и нейният внос нарасна повече от износа, довеждайки до дефицит по текущата сметка не по-малък от 23% от БВП през 2006 и 2007 г. Обратно, руската текуща сметка не бе отрицателна дори през 1998 г., когато цените на петрола паднаха с 10 долара на барел.
• Двете страни имаха проблем с външния дълг, но в Латвия той бе много по-голям, в момента на ниво на 136% от БВП и нараства с намаляването на производството. Латвийският дълг е предимно част, защото нейните бюджети бяха почти балансирани, докато руският чуждестранен дълг беше публичен и бе причинен от упорития бюджетен дефицит от 9% от БВП.
• Техният икономически опит не би могъл да е по-различен. През 1998 г. Русия бе минала през много години на спадащ БВП, докато Латвия преживя бум със среден годишен ръст от 9% от 2000 до 2007 г. Латвия е отворена, много гъвкава пазарна икономика, докато пазарната икономика на Русия е задушена от бюрокрация. Международната рамка също се различава. Латвия е член на ЕС от 2004 г. и нейната изходна стратегия от закотвения валутен курс е приемането на еврото, оптимистично през 2012 г.
• Накратко, Русия пострада от извънреден бюджетен дефицит, докато латвийският проблем бе прегряването. Тя се нуждае от намаляване на нивото на разходите и инфлацията докато си осигури достатъчни международни фондове, за да рефинансира частния си външен дълг. Различните проблеми изискват различни решения.
• Русия реши проблема си с въшното финансиране по един характерен начин. Макар че нямаше проблеми с конкурентоспособността, тя девалвира. Тази девалвация, която шокира елита, направи политически възможно съкращаването на на бюджетните разходи с 10% от БВП. Като резултат бюджетът се завъртя към излишък от 2000 г. Вместо да мобилизира международно финансиране, Русия обяви дефолт по вътрешните ДЦК. Тя спести 60 млрд. долара от държавни плащания и успя да се измъкне безнаказано поради лошата правна регулация на на ДЦК. Благодарение на извънредно ниския курс, Русия преживя незабавен бум на износа, независимо че цените на петрола останаха сравнително ниски до 2003 г.
• Латвия вече е мобилизирала огромно международно финансиране от 10 млрд. щ.д., повече от 1/3 от нейния БВП. Тези фондове идват от три източника: МВФ, ЕС и отделни европейски страни, предимно нейните скандинавски съседи. Латвия бе в състояние да мобилизира тези безпрецедентно големи фондове поради звездната си икономическа политика. Следователно тя може да финансира външния си дълг докато се придържа към условията на МВФ.
• Първоначално Латвия се бе надявала да приеме еврото през 2007 г. Тя е изпълнила маастрихтския критерий за бюджетен дефицит от по-малко от 3% от БВП. Нейният държавен дълг е минимален и тя е фиксирала валутния си курс към еврото. Единственият й проблем е инфлацията, която беше постоянно над 6% годишно след 2004 г., когато страната влезе в ЕС, докато трябва да падне под 3% годишно. При фиксиран валутен курс правителството имаше минимални средства да контролира инфлацията преди кризата.
• Ако Латвия не девалвира тя лесно ще може да овладее инфлацията. Тя вече се справи с прекалените разходи. Латвийското правител съкрати публичните заплати с 20% и е на път да ги намали с нови 20%. То също реши да съкрати държавните пенсии с 10%. Частните работодатели последваха примера. Безработицата нарасна до 11%, почти толкова колкото и в Русия.
• Текущата сметка на Латвия се обърна в излишък от януари тази година. Цените вече падат. Приемането на еврото през 2012 г. става реалистично само ако бюджетният дефицит бъде задържан и с еврото Латвия ще има силна застраховка срещу бъдещи валутни кризи.
• Оставащият проблем е бюджетният дефицит, който бе причинен от кризата. При спад на БВП с 18% през първото тримесечие на 2009 г., бюджетните приходи се сринаха. Латвийското правителство вече е предписало лекарството – съкращаване на държавните разходи с умерените 4% от БВП. Това е много по-малко от 10-те процента от БВП, които Русия трябваше да понесе през 1998 и 1999 г., оставяйки страната с държавни разходи колкото те бяха през 2007 г.
• Дори след тези съкращания, МВФ прогнозира, че бюджетният дефицит на Латвия през 2009 г. ще бъде 7% от БВП, но основано на прогнозата, че БВП ще падне с 18% за цялата година. Няма надеждни прогнози по време на остра криза. Възстановяването може да е толкова внезапно, както и спадът. В края на 1998 г., МВФ Предвиди, че руският БВП ще падне с 8.9% през 1999 г.. Всъщност той нарасна с 6.4%. Латвия може да направи подобен обрат, тъй като тя страда само от стандартна криза на платежния баланс.
• Латвия няма причини да девалвира. Оставайки твърдо, правителството може най-накрая да форсира необходимите структурни реформи в постсъветския държавен сектор, който има твърде много учители (един учител на шестима обучавани) и болнични легла. Редица страни – от Дания до Барбадос, се реформираха благодарение на поддържането на твърди валутни курсове.
• Ако Латвия девалвира, обратно, валутният курс на лата ще падне право надолу, като малко плащания са направени в латове. Гражданите и фирмите с доходи в местна валута и ипотеки в евро ще изпаднат в неплатежоспособност и банките ще понесат огромни загуби. Една голяма девалвация ще стимулира инфлацията и перспективите за еврото ще изчезнат. Никой не се нуждае от това. Политическата подкрепа, за строгата политика на правителството е удивително силна. Скорошните съкращения на бюджета и заплатите бяха одобрени с мнозинство от 63% в парламента. Само двама големи бизнесмена подкрепят девалвацията.
• За щастие на Латвия е трудно да се спекулира срещу лата. Финансовите пазари са твърде тънки и латвийските валутни резерви от 3.5 млрд. евро са достатъчни за 5 месеца внос. Ако МВФ и ЕС одобрят втория транш на своята програма, страната вероятно ще се справи със своята финансова криза

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.