Loading...
След като излязоха данните от одита на КТБ, заваляха коментари. Какво следва, след като са факт?
В Закона за кредитните институции е казано, че БНБ трябва да отнеме лиценза на финансово-кредитна институция с отрицателен капитал в срок до 5 работни дни, след като стане ясно, че капиталът на банката е отрицателен. Одиторският доклад е факт, но осчетоводяването на загубата – не, поради което този срок не е започнал да тече.
Управителният съвет на БНБ е дал срок на квесторите до 31 октомври да изпълнят тази задача и да преведат оценките в докладите в пълно съответствие с международните счетоводни стандарти. След това според сегашния закон лицензът на КТБ трябва да бъде отнет. Ако това се случи, 20 дни по-късно Фондът за гарантирането на депозитите ще започне да изплаща гарантираните депозити до 100 000 евро.
В същото време обаче в прессъобщението на БНБ от 22 октомври е загатното достатъчно ясно, че централната банка ще предостави на депутатите информация, която ще им позволи да преценят има ли смисъл да променят закона, така че КТБ да може да се преструктурира по модела „добра – лоша банка“, какъвто съществува в ЕС, или да бъде оздравена чрез рекапитализирането й от частни инвеститори. Такива инвеститори вече са обявили с писмо, че имат такъв интерес. Не е ясно обаче дали предложението им ще бъде валидно при обявените одиторски доклади.
Трябва да се каже, че одиторските доклади представляват счетоводна оценка на базата на информацията в кредитните досиета. Това не означава, че има риск за 4,2 млрд. лв. в КТБ. Рискът е относително понятие и всеки инвеститор сам го преценява. Според мен е напълно възможно инвеститорите около Оманския фонд да не се откажат от намеренията си. Те могат да поискат да направят самостоятелен финансов дю дилиджънс и да преценят дали не искат да рекапитализират банката и да я отворят. Това ще е възможно само след промяна в закона, която е много елементарна. Просто в закона трябва да се запише, че БНБ има право да отнеме лиценз, но не е задължена да го направи при отрицателен капитал.
Според мен подобна промяна е разумна, за да се даде възможност КТБ да бъде спасена, но без да се използват парите на данъкоплатците. Дали пазарното оздравяване на банката е възможно обаче би станало ясно, след като инвеститори направят собствен дю дилиджънс.
Ще ви дам пример. Да речем, че имам фирма, която е изпаднала в затруднения и одиторът ми казва, че според международните счетоводни стандарти компанията ми е с отрицателен капитал. Да си представим обаче, че друг предприемач познава моя бизнес и клиенти и преценява, че може да купи фирмата ми и да започне да оперира с нея. Според мен не би трябвало регулаторът или одиторите да забраняват подобна договорка, която би съживила фалираща компания. Същата логика е приложима и към банка.
Смятам, че ако оценката на потенциалните инвеститори за капиталовата неадекватност на КТБ е близка до посочената от одиторите, те няма да я рекапитализират. Но оценката им може да се различава, защото те няма да правят счетоводна, а бизнес оценка. Всяка банка има пазарен дял. Той струва пари и не може да се остойности със счетоводни операции. Освен това според международните счетоводни стандарти, ако един кредит е с невалидни обезпечения, той се дисконтира. Но инвеститорът има законови възможности да гони връщането му и може да не го отпише.
Спасяването на банката ще даде възможност всички вложители да получат парите си, а не само тези с депозити до 100 000 евро. От това ще се облагодетелстват и фирми, и общини, чиито пари не са гарантирани, т.е. ще има ползи за цялата икономика. Евентуална промяна в закона обаче ще забави отварянето на КТБ. Затова смятам, че ако депутатите преценят, че трябва да се даде шанс за отваряне на банката чрез рекапитализация от частни инвеститори, да има срок от максимум 2 месеца. Ако дотогава не се намери пазарно решение за оздравяването на КТБ, банката трябва да бъде обявена в несъстоятелност.
