Първанов се опитва да се измъкне за косите от блатото

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Президентът Георги Първанов очевидно след осем години безметежно съществуване на „Дондуков“ 1 е напълно откъснат от реалностите в страната и мисли повечето българи за идиоти. Няма как иначе да коментираме експертните предложения, изготвени по негова поръчка за справяне с икономическата криза. Макар че самият доклад още не е публикуван, от изтеклите информации е ясно едно – Първанов иска едно дясно правителство да промени едни десни правила за управление на икономиката, въведени от едно уж ляво правителство. Плоският данък, който Станишев , а сега и Дянков толкова харесват, е откровено в полза на хората с високи и дори най-високи доходи. Нагледно той означава, че един учител с 600 лева заплата плаща данък 60 лева и му остават 540 лева / от които трябва да се извадят още осигуровките/ за да изкара месеца.   На човек с 10 000 лева заплата данъкът му е 1000 лева и му остават още 9000.   Ами при 30-40 000 лева, каквито заплати наскоро разбрахме ,че са давани в държавни компании? Въпросът, който веднага изниква е – защо Първанов не постави тези проблеми пред своя политически събрат Станишев преди година или две? Защо не чухме звук от президентството срещу облагането с ДДС от 20% на книгите, лекарствата и туристическите услуги? Нима Първанов наложи вето на закона за бюджета за 2009 година, който бе очевидно недоносче / да си припомним, че предвиди ръст от над 4% за текущата година/ спрямо задаващите се икономически бури на световния хоризонт? Ами това 1000 лева да са необлагаеми – толкова е хубаво за хората с ниски доходи, да не са хиляда, 500 лева да са необлагаеми, това ще подпомогне най-слабо платените в страната да преживеят макар и мизерно. Но не, социалният президент / ако някой е забравил, под това мото се водеше предизборната кампания на Първанов преди години/ не постави пред Станишев и тройната коалиция нищо от сегашните си изисквания към новия кабинет :
• „развитие и модернизация на инфраструктурата;
• енергоспестяване и повишаване на енергийната сигурност;
• развитие на информационни технологии;
• образование, квалификация, изследвания;
• подпомагане на малкия и средния сектор;
• подпомагане на втория и третия стълб на пенсионната система чрез създаване на държавен гаранционен фонд;
• програма за финансова подкрепа на граждани, затруднени с погасяването на ипотечните (жилищни) кредити.“

Какво се промени, освен обитателите на отсрещната на президентството сграда, че Първанов стана толкова социален? Дали разбра, че електоратът на така наречената левица е беден и не се състои само от Гущеров, Кънев, Георги Гергов и други бизнесмени, боядисани в червено?!
Икономическата политика на кабинета Станишев бе толкова дясна, че сега Борисов трябва да мръдне малко наляво, просто защото в дясно вече няма накъде да се ходи. Тогава Първанов забрави за социалната си роля. Сега си я припомня и я изважда от сандъка, поотупана от прахта и с надеждата, че някой ще се хване на исканията му. Не че са лоши, но са твърде, твърде закъснели. Тежестта на данъчното бреме за бедните и богатите не може да е еднаква – поне в социалните държави не е така. Ние обаче, макар и бедни, сме сред най-безмилостните, когато трябва да ограбваме трите си милиона живеещи с пари около социалният минимум. Равенството, въведено от „социализЪма“ остава, но и този път в полза на имащите. Таксите за детска градина са еднакви както за богати, така и за бедни. Данъците, които плащаме на държавата са еднакви. Цената на електричеството и парното е еднаква за всички, независимо от доходите ни. Дори данък „сгради“ се изчислява по различни скали, но е горе-долу еднакъв за панелка в столичното гето „Люлин“ и за петстаен мезонет в тузарската витошка „Бояна“. Още повече ако мезонетът е записан като двустаен с подобрения. Спомнете си, че горди собственици на „Бентлита“ и „Ягуари“ са ги записвали като баничарки, за да платят данък като едноличен търговец, който с баничарката си изкарва хляба. Обаче стане ли дума за даване, нещата се променят. Заплатите на близките до властта са огромни по нашите стандарти, на учителите – мизерни. Едните получават различни бонуси и комисионни, къде законно, къде не, другите разчитат на някоя стачка и ако не се вдигне седенката бързо, на 40-50 лева върху заплатата си за няколко години. Токът, който плащаме прави издръжката на двустаен апартамент с електрическо отопление през зимата повече от средната работна заплата за страната. В същото време строим, или ще строим, електроцентрали, които отсега е ясно че ще дават най-скъпия ток в Европа. Такава ще е „Белене“ – около 10 милиарда евро за 2000 Мвт производство. Такава е ТЕЦ „Марица – Изток“, за която има държавни гаранции за 15 години изкупуване на тока по цени, независещи от пазара. Такава е и ВЕЦ „Цаннков камък“, за която досега са дадени около 400 милиона евро, но пък не е строшен хатъра на ДСП-депутатите. Така че президентът има достатъчно поле за изява като социален баща на нацията, ако обаче иска да се прояви. Макар че за него е вече късно, след като любимата му тройна коалиция слезе от политическата сцена на България завинаги.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.