Loading...Как готвач получи главна театрална роля
Щом висшистите станаха магазинери, искам чистачка за президент
Може да ви прозвучи смешно, но когато казах на един познат, че от два месеца съм безработна той искрено се зарадва. Според него сега най-сетне ще си почина истински и няма да отказвам явките в кръчмата, заради извънредни задачки. От негова гледна точка съм щяла да стана по-добра компания за бира. Мен ако питате предпочитам водка, но да не влизам в подробности. Може пък да е прав човекът – ако политиците казваха истината ще излезе, че в България няма нищо по-хубаво от това да си безработен. Всички мислят за теб, освен магазинерката, която упорито ти иска пари за киселото мляко.
Разбира се, не пропуснах шоуто с регистрацята в Бюрото по труда. Наистина е забавно някаква жена на средна възраст да търси по един час клавишите на компа, докато аз попълвам за десети път една и съща информация в стотния формуляр. Винаги ми е доставяло удоволствие да ми искат все нови и нови документи, да ме връщат да ги снимам и т.н. И пет висши да имаш и най-щателно да си се подковал с нужните бумаги чиновниците винаги знаят как да те направят по-щастлив…и разноглед. Върхът на човешкото удоволствие е моментът, в който принтерът в НОИ започва да скърца. Връщане назад няма – съдбата ви на безработен екземпляр вече е в могъщите ръце на държавата.
Понеже всичко това ми беше за първи път някак отвътре ми дойде да поискам да се запиша на курс за преквалификация. В моето Бюро по труда в ж.к. Люлин веднага видях бележка за цветарки. Аз нямах нищо против да стана цветарка. И сигурно сега щях да аранжирам гербери на Орлов мост, ако една чиновничка не попари на часа наивните ми фантазии. Обявата е невалидна, в следващите месеци няма да има никакви обучения, а вратата я знам къде е.
От опит знам, че грешат само мъртвият чиновник и бившият социален министър. Емилия Масларова поне го докарваше на бледност В това отношение истински съчувствам на наследника й Тотю Младенов, защото той не може да си сложи пудра, за да изглежда по-нещастно и поне малко недохранено. Затова компенсира с обещания. Цитирам – „Министерството на труда гарантира, че благодарение на средствата от оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ квалификацията ще стане безплатна, а хората ще получават ваучери и сами ще могат да избират в какво да се обучават.“ Добре звучи. „Според първоначалните разчети стойността на ваучерите трябва да е между 600 и 1500 лв. в зависимост от вида и продължителността на обучението. Хората ще могат да кандидатстват за тях в бюрата по труда по местоживеене, където трудовите инспектори ще ги ориентират за предлаганите курсове“. И сега любимият ми пример – „Всеки ще може да се запише за каквото обучение поиска и сам ще реши в кой център да го изкара“, обясни директорът на Агенцията по заетостта Росица Стелиянова. Един готвач може да реши да се преквалифицира във фризьор, графичен дизайнер или фотограф“. Разкошно.
Същата тази дама миналата седмица сподели, че в момента в София под дърво и камък се търсели готвачи. Нагла лъжа на която могат да се хванат само хора, които никога не са си търсили работа в кухня.
Моя позната мина по този път миналата година, когато за криза не се говореше още така истерично. Когато Станишев и сие ни убеждаваха, че единствено България няма да усети нищо, защото сме остров на благоденствието.
Девойката е млада, на 21 години и с тапия от завършен курс в най-солидната школа за готвачи в столицата. Обяви тогава имаше наистина много и момичето скъса доста гуменки от ходене по интервюта. Но ако си мислите, че някой се е трогнал от дипломата й грешите. Всички работодатели искаха единствено опит. Нищо друго. Момичето работи около три месеца и сега отново е безработна. Истината е, че от пролетта насам безчет заведения съкратиха персонал. А останалите работници започнаха да вършат все повече неща – барабар с кълцането на лука да мият чинии, да лъскат пода и да разтоварват картофи. Обявите за работа в тази сфера през последните месеци намаляха драстично. Да не говорим, че иде зима и заведенията веднага ще отрежат ненужния персонал за външните маси.
Друг мой приятел, който само през лятото се вихри в кухнята също си търсеше нова допълнителна работа. Но той излезе късметлия, защото внезапно получи роля в новата постановка на Теди Москов „Красотата спи (или Сънят на сценичния работник)“. Знам, че звучи като приказка, но е истина. Ако сте любопитни можете да поразпитате и лично да се убедите.
В този ред на факти хубаво ще е от Агенцията по заетостта (АЗ) да предлагат на хората курсове, които наистина ще им бъдат полезни. За съжаление, безработни готвачи има достатъчно. Но едва ли някой ще откаже да учи езици, да посети курс за търговски умения, работа с деца, счетоводство или да надгради компютърните си познания.
Това се търси в момента, но в АЗ явно си мечтаят за нация от обслужващ персонал. Крайно време е да се обърнат нещата. Познавам много висшисти, които чистят, готвят и сменят пелени, не си играят на обидени и хранят честно семействата си. Агенцията по заетостта няма какво да се пъне повече в тази посока, целта е постигната. Искам квота за фризьори и продавачи, които след кратко двуседмично обучение директно ще започват работа като министри!!! И чистачка – президент! Мисля, че така е най-честно!
