Loading...
• Според приложенията и документацията по делото комисионът щеше да бъде най-малко 648 млн. евро, ако АЕЦ „Белене” беше осъществена.
• Потресително „безхаберие” на българската страна
Потресен съм въпреки информацията, която съм имал досега за проекта АЕЦ „Белене“.
Прочетох един обемист сет документация – почти 900 мегабайта размер!
Прочетох Решението на Арбитражния съд в Женева за АЕЦ „Белене“. Стотици и стотици страници.
Тези документи са забележителни. Срамни за така нар. български елит. И основание за сериозно разследване и даване на съд на лица от няколко правителства.
И сензационни за онова, което не сме знаели.
Ето някои от тези сензации:
1.
През 2010 година руската страна е предложила прекратяване на проекта АЕЦ „Белене“ заради невъзможността да се осигури финансиране за него. Българската страна е отказала! (а защо, ще разберете в т.3).
2.
Общата цена на проекта е оценена от Русия на минимум над 10 млрд. евро (и повече в зависимост от срока за строеж и така нар. ескалационна формула, която ще бъде избрана). Т.е. приказките за евтинията от 4 млрд. за една АЕЦ са били най-постни лъжи, на които стотици хиляди наивници се хващат, понеже еди кой си роден политик и купен експерт го заявил.
В един момент заради просрочени плащания по някои поръчки България жалко и унизително се обяснява като незнаещ ученик пред черната дъска – била дошла световната финансова криза, цените на тока спаднали, а сумата на проекта е 1/3 от Брутния вътрешен продукт на страната ни и напълно невъзможна за родните възможности.
3.
Цитирам един текст:
Точка 996, стр. 250 от Арбитражното решение:
„Арбитражният състав (б.м. – съда) се интересува също и от несъответствието между бюджетирания процент от 1.8% за управление на Проекта, съдържащ се в приложение С-205, и приложения процент от 7.2% за същите дейности за извършената работа съгласно Приложение С-163.“
Съдът в Женева може и да се интересува, ама отговор така и не получава. Ако не сте разбрали за какво става дума, ще поясня – за комисион. Тази скрита разлика от 5.4% от милиардите са онези пари, които са потънали в нечии джобове.
В сета документи сред таблиците има една, в която два реда по искане на страните са задраскани и почернени, за да не си личат – редовете за тези скрити суми, претендирани от Атомстройекспорт (т.е. платени досега) за „управление“ в България от една страна и чрез Русия от друга“ Платени на засега неизвестни лица и фирми. И двете ни интересуват, понеже истинският платец е купувачът на АЕЦ – България. У нас пряко са 58 млн. (т.е. делът в посочения скрит % от 1.07 млрд. евро, изразходвани досега по Белене), чрез Русия – още 33 млн. Общо 91 млн. евро.
При очаквана окончателна цена от към 12 млрд. сумата за комисион – т.е. за подкупи е трябвало да бъде 648 МИЛИОНА ЕВРО!
4.
Смайващ непрофесионализъм от българска страна! Давам стр. 284 с показанията на госпожата от родна страна, която като шеф на Финансов отдел на НЕК е била на преговорите за така наречената ескалация на цената. Тя честно си признава, че нищо не разбира – до такава степен, че дори не разбира и смисъла на въпроса, за който я питат в Арбитражния съд в Женева и по който дава обяснения. Такива примери са бол – соча само един. И единственото обяснение е за такъв непрофесионализъм и безхаберие е политическата поръчка, отправяна от няколко правителства поред. И страхът на всички надолу, че ще им изгорят топлите местенца, ако не я спазят.
5.
Руската „Атомстройекспорт“ признава, че производството на поръчано оборудване от България е било замразено и на стадий заготовки, а друго готово е било консервирано, съхранява се и за това трябва да се плаща (и съответно съдът е признал тези плащания). Да, ама никой от наша страна не е поставил проблема за проверка на място кое е заготовки, кое е готово и съхранено, а кое – реализирано някъде другаде. Скандално е, че при прекратяване на Споразумението руската страна е поканила български експерти (и така си е вързала гащите за евентуален съдебен процес), за да се направят протоколи за онова, което е готово или не, ама нашите отказали да изпратят специалисти.
6.
Въпреки огромните пари, изсипани от социализма за укрепване на площадката за „Белене“, руските специалисти и „Уорли Парсънс“ констатират, че са необходими нови укрепителни работи, иначе съоръженията не могат да се монтират правилно, геометрията им ще бъде нарушена, безопасността също и т.н., и т.н. Но проектът си продължава.
7.
Когато кабинетът само 2 дни преди срока и парламентът 1 ден преди срока на изтичане на Споразумението за АЕЦ „Белене“ го прекратяват, в решението на нашето правителство е записано, че всъщност прекратяването се заменя с нов такъв проект в АЕЦ „Козлодуй“. (Опаа – родни политици не само са си взели онова по т.3 като процент от вече попиляните пари, но и точат зъби да получат и втори път такива суми по втория проект „Козлодуй“.).
8.
Въпреки че Споразумението е прекратено, нито НЕК, нито БЕХ, нито който и да е си прави труда официално да уведоми руската страна за това прекратяване. Защо – за да спре възлагането от „Атомстройекспорт“ на работи и дейности на подизпълнители, както и на производството на поръчаното. Т.е. това безхаберие (а безхаберие ли е или нещо друго?) в крайна сметка ни струва стотици милиони. Струва ни, понеже в Женева Атомстройекспрот претендира, че не е уведомена и е продължила работите. А България опонира, че руснаците е трябвало да предвидят настъпващите негативни последици и сами да си вземат тези решения. Да, ама съдът уважава исканията на руската страна, при това подкрепени и от документация за продължаваща работа от българска страна по проекта. (вкл. с идеята за нови реактори в АЕЦ „Козлодуй“).
И т.н., и т.н., и т.н., и т.н. – от тези стотици и стотици страници могат да се извадят поне сто такива „бележки“. Вкл. и за начините, по които сме пречили (според мен след прочита на документите) на адвокатската фирма да ни защити пълноценно интересите.
Най-сетне ще отбележа, че навремето у нас Агенцията за държавна финансова инспекция, чиято бивша шефка днес ни е енергиен министър, представи един късичък доклад за „АЕЦ „Белене“, който беше внимателно фризиран.
Фризиран, но обявен за цялата истина. Фризиран, за да не попаднат под удар значимите политически и бизнес лица, а само някои по-дребни фигури.
Тук разглеждам отговорността само на българската страна, но не и на руската, която също е била част от „играта“. Ала както казва поговорката, не е луд този, който изяжда зелника, а онзи, който му го дава.
Бел. Опитах се да кача Решението на Арбитражния съд (на български език за по-широк достъп) в сайт за всеобщо споделяне и за да осигуря по-лесен достъп, но не се получи. Може да го изтеглите от платформата на „Уикилийкс“ за Балканите – „Болканлийкс“, но изтеглянето ще бъде бавно.
http://www.balkanleaks.eu/nec-ase-arbitration-belene/
на български
Давам няколко потресителни факсимилета.
