Лидъл и Кауфланд са новото Дънди

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Владимир Каролев Понеже всичко в държавния сектор е „перфектно“ и всичките 650 000 държавни служители работят като добре смазан часовник, политиците периодично си търсят някой зъл външен враг преди избори. В крайна сметка, какво по-хубаво от това да млатиш през медиите някой измислен противник, вместо да поемеш политическата отговорност за всичките зулуми в държавата, които си натворил през изминалите мандати?

 

Първото такова сламено чучело за политически упражнения беше Дънди Прешъс. Т.н. професор Гергелчев и социалисти от няколко партии налетяха като мухи на… мед върху канадската златодобивна компания с безспорно гениалната пропаганда за трилионите долари златни кюлчета, скатани под земята. То не беше изпомпване, то не беше напомпване, то не беше чудо. Цялата схема си беше PR шедьовър отвсякъде – от криейтив до артикулацията, оставяща в подсъзнанието внушение, че едни гадни канадци се упражняват сексуално върху полегналата клета майка България. Както всеки шедьовър, този не се е пръкнал спонтанно – гарантирано е струвал поне 6-цифрена сума, платена към някоя реномирана агенция за политически PR. Разбира се, нищо от тиражираното нямаше общо с истината. Но както Уинстън Чърчил беше казал някога, докато истината си обуе гащите, лъжата е обиколила вече света – в този случай, нарина един бюлюк популисти в парламента. За късмет на канадците, Гергелчев взе та обърка сметките по партийната телевизия и излезе, че в един тон златна българска руда има почти един тон чисто злато. А не 3-6 грама на тон, каквото е фактическото състояние. От тогава „златната“ пропаганда позатихна.

 

След това дойдоха лошите колонизатори от ЧЕЗ, EVN и EON. Макар в трите дружества и всичките им дъщерни компании да остават максимум 10% от сметката ви за ток, като останалите 90% отиват в държавния бюджет, държавни фирми и частни производители на ток (въглищни централи и ВЕИ), трите енергоразпределители опраха пешкира на не една и две предизборни кампании. Конспирацията отново беше дълбока, като се стигна до подозрения, че чехите хранили пенсионерите си с фалшиви поръчки за химикалки. Не стана ясно и какво се предлага като решение – все пак, допреди 10 години именно държавната НЕК доставяше електроенергия и услугата „доставка“ беше над двойно по-скъпа като дял от сметката. Последователите на Че Гевара у нас предложиха да разтуряме демокрацията и да се управляваме от народни съвети – дебилизмът беше обзел до толкоз всички, че това влезе като тема в Референдум по БНТ. Дори предполагаемо-дясната партия ГЕРБ се плъзна по популизма, та комисари, полицаи и барети почнаха да тършуват из офисите на австрийската компания ЕВН. На немците от ЕОН им писна на… шапката, та си я прибраха и избягаха от България. Все пак, това е дружество с приходи по-високи от брутния вътрешен продукт на България за което тв кадри на маскирани булгаристански полицаи млатещи офисите му в България са невъзможен за поемане репутационен риск. В крайна сметка, на мястото на ЕОН дойде по-неопитна и много по-малка чешка компания, но пък още един бюлюк популисти се наринаха в парламента. А междувременно, ЕВН са на път да спечелят арбитража в САЩ и скоро да осъмнем българските данъкоплатци с нова сметка за над 100 милиона долара. ЧЕЗ и те чакат да видят дали ще има вразумяване на политиците в България или и те да ни почват в международен арбитраж.

 

Покрай местните избори в София проблясна за малко и искрата за „лошите френски колонизатори“ от Софийска вода. Тя, обаче, трудно избуява в буен пропагандаторски огън, тъй като винаги идва въпросът – щом тия колонизатори са толкова зли, защо водата в София е най-евтина, с най-ниски загуби и с най-високо качество от цялата страна, където ужким работели съвестни държавни чиновници в прекрасни държавни и общински ВиК-та? Е, тук-там понякога шефовете на държавно-общинските ВиК-та са осъдени и за кражби на тръби, но майната им на кражбите, важното е да сме живи и здрави (макар и с режим на водата).

 

Преди други избори пък се разкънтяха маса законопроекти за ограничаване на лихви по заеми. Всички мразим банките и бързите кредити, та що да не направим по една партийна кампания на техен гръб? Пак отляво яхнаха вълната и взеха да ограничават годишен процент на разходи по бързи кредити, отпускани за период от няколко месеца – доста „умно“, нали? Толкоз умно, че забъркаха уникална манджа с грозде в сектора и накрая за малко да издънят тотално и банковите кредитни карти. Парашутът, обаче, не се отвори, та инициаторите на тоя зулум останаха зад парламентарния борд. Техни „десни“ колеги решиха да завторят зулума в тази кампания, но май ще е със същият незавиден резултат.

 

Покрай колапса на левите партии из цял свят през последните години, в България БСП на тия избори си избраха отново боксова круша от частния сектор, върху която да си избъхтят предизборната кампания – търговските вериги. Този път поводът бе словашко проучване, което показало, че в словашките салами имало повече мазнини и сол, отколкото в същата марка австрийски салами през границата. Скочили върху него едни политици преди избори из цяла Източна Европа, та и наше БСП – барабар Петко с мъжете. Подробности като тези, че цените на храните и неалкохолните напитки в Словакия са доста по-ниски от тези в Австрия или че значима част от източноевропейците си обичат тлъсто, сладко и с много сол, та някои западни меса и десерти са буквално неядими за нас, си остават подробности. Българите и словаците не сме били второ качество хора, искали сме и ние австрийски салами и шоколади. Решението било 50% от всички храни и стоки, ама разбити и по видове, в търговските вериги да били български. Не е далеч от акъла да се сетиш, че самите вериги имат стимул да ползват местни доставчици с оглед на по-ниските цени и по-бързите доставки – проблемът не е в тяхното желание, а в недостатъчното производство в България и факта, че не всички местни фирми могат да работят по строгите графици и изисквания на големите веригите (примерно, когато Лидъл ти поиска 500 касетки вишни всяка сряда в 9 сутринта, да не ги доставиш в четвъртък в 19 вечерта). Но всички тези подробности пак нямат значение за българския социалист –да броим ябълките та да сме сигурни, че точно половината идват от България.

 

И така с обещания за двуцифрен процент ръст на пенсии и заплати всяка година и бой по поредните предизборни боксови круши, някои родни партии обещават светли бъднини след 26-ти март. Но да ви припомня репликата от един култов български филм : „Татко ще ми купи колело…ама друг път“.

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.