Loading...
Алекс Нестор, директор „Корпоративни и външни отношения“ в българското поделение на канадската компания „Дънди Прешъс Металс“, която вече седма година чака зелена светлина пред златодобивните си проекти за находищата в Челопеч и Крумовград:
„В условията на бушуващата световна финансово-икономическа криза и драстичен спад на чуждестранните инвестиции, българското правителство трябва да види какво виси в безтегловност на тезгяха.“
Г-н Нестор, ние българите – за зло или за добро, очакваме Новата година да ни донесе нов късмет. Донесе ли обаче нов късмет новото ни правителство на канадската компания „Дънди Прешъс Металс“, в чието управление участвате, за разрешаването на проблемните й златодобивни инвестиции у нас?
– Това, което мога да кажа по отношение на българското правителство е, че виждам много положителни сигнали от негова страна. Преди всичко през последните четири месеца на 2009 г. тръгна един значително подобрен диалог между управляващите и бизнеса. Което е предпоставка за намиране на конструктивни решения за преодоляването на неговите сериозни проблеми.
Вероятно включвате и вашите, свързани с получаването на необходимите разрешения от екологичното министерство за реализацията на проектите ви за находищата край Челопеч и Крумовград?
– Да, специално за нашата компания бих казал, че в момента ние имаме свободен достъп до експертите и мениджмънта на Министерството на околната среда и водите. Тъкмо това е пример за една от много добрите предпоставки, които имах предвид. Фактите говорят от само себе си. В краткия период от смяната на властта през лятото на 2009 г. до декември, получихме три много важни разрешения. Едното е сертификат за търговско откритие за проекта „Крумовград“. То ни потвърди правата върху експлоатацията на находището и ни дава възможност да подадем заявления за концесия, което ние вече направихме, и да реализираме инвестиционния си проект за находището. А за това в Челопеч получихме комплексно разрешително и разрешително за работа с опасни химически вещества…
Чакайте сега – ето, че влязохме в „окото на бурята“ – цианидите. Точно заради използването им във вашата технология при добива на злато от атрактивните ни находища – в мината „Челопеч“, и в района на Ада Тепе край Крумовград – от 2004 г. насам, стъпилата тогава у нас канадска компания „ Дънди“ е атакувана от многобройните ни граждански екологични сдружения. Населението в тия региони основателно се тревожи. Как ще го успокоите, още повече, че и сега при кабинета „Борисов“, споменатата атака на природозащитниците срещу вас продължава?
– Така е – продължава. Но моят коментар е, че ние правим абсолютно всичко, съгласно българското и европейското законодателства и нашите два проекта, двете ни инвестиционни предложения – за Крумовград и Челопеч – са екологично съобразени с тях.
О кей, но – ако е така, защо тогава вашата компания дипломатично спазваше „омертата“ и не каза има ли причина – тоест нечии други чуждоземски, комшийски, интереси към българското злато, и заради това по време на тройната коалиция екологичното министерство, в лицето на ДПС-човека Джевдет Чакъров, да ви удря „теслата“? И, което е по-важно – какво прави сегашното ръководство на ведомството за постигането на някакъв приемлив консенсус за изход от тоя „любовен триъгълник“, в който се вписвате вие, еколозите и изпълнителната власт?
– Дано изходът да е „съспенс с хепиенд“, а не гръцка трагедия. Шегувам се…
Ама няма да е шега, ако министерството на Нона Караджова заради „казуса Дънди“, се окаже притиснато от природозащитните граждански организации, друга тема е доколко на всички от тях грижите им настина са „народосъобразни“?
– Сега, сериозно – аз мисля, че правилният подход е – не искам да говоря от името на министерството, но то със сигурност трябва да се съобразява и да отговаря на притесненията на екологичните организации, което аз дълбоко вярвам, че прави. Така, както и ние правим – нашите врати винаги са били отворени за природозащитниците. Винаги сме били готови да дискутираме инвестиционните си предложения с тях и разбира се екологичния им аспект.
А конкретно колко от исканията на еколозите изпълнихте през всичките тези спорни години, има ли действително неща, с които сте се съобразили?
– Каквото са ни попитали, ние сме отговорили. Но исканията на много от тези екологични организации са крайни, те просто искат да няма инвестиция, да не се използва нашата технология. А ние нямаме основания да се откажем нито от инвестицията си, нито от технологията, тъй като, както вече казах, тя е абсолютно екологично съобразена и отговаря на българските и на европейските стандарти.
И все пак – би ли могло още нещо да се направи? Да внесете корекции в тази технология, за да успокоите не толкова въпросните граждански организации, а населението не само край Челопеч и Крумовград – всички жители на страната, които се опасяват от последствията при използването й?
– Разбира се, че могат да се направят и допълнителни неща. Ние нямаме нищо против да изслушаме еколозите и да стигнем до някакъв консенсус, ако това ще разреши проблема. Така както например за Крумовград ние сме предложили един пакет – нещо, което по закон не сме задължени да правим, с допълнителни мерки, които да дадат още по-големи гаранции на населението, че ще работим природосъобразно и, че нашата дейност няма да представлява заплаха за здравето на хората.
Казахте „хората“, колко от тях обаче работят за вас, колко са нашенците и чужденците – канадците, в тая компания и как ги „храните“ всички в условията на криза?
– Много малко са чужденците – експертите са една шепа хора, а иначе в цялата система са заети около 1000 души. Това са преди всичко работниците, след това има специалисти – геолози, технолози, инженери, след това разбира се се нарежда мениджмънтът на компанията. В Крумовград преди всичко са геолози и администрация…
А в Челопеч предполагам най-много са добивниците в златната мина. За разлика от Челопеч обаче в подобни населени места няма много възможности за работа, още повече в сегашната повсеместна икономическа стагнация. Как се усеща тя при вас, има ли съкратени?
– За съжаление, отдавна не е новина, че в момента бушува икономическа криза в света, а и в България. Лично аз мисля, че тук още не сме видели дъното й. Нещата ще бъдат доста тежки – има не само икономическа, но и финансова криза, от която все още никой не е изплувал напълно. Още в края на 2008 г. компанията ни, както и много други, също се оказа в много трудна ситуация. Защото ние не очаквахме подобна финансова криза – чак такъв срив. Но взехме своевременно много бързи мерки, преразгледахме си бюджетите, преминахме през един оздравителен процес и мога да кажа с гордост, че ние не уволнихме хора по време на тази икономическа криза…
Нямаше ли обаче намаление на заплатите?
– Не, не се стигна и до намаляване на заплатите…
Значи тия българи са имали шанс, че работят в чуждестранна компания?
– Аз не бих разделял нещата на чуждестранна и българска компания. Всичко зависи от това как се управляват капиталите в една фирма.
Според вас излиза, че е без значение дали ти е работодател чуждестранен инвеститор от клас А – за какъвто „Дънди“ бе определена – и да кажем „Кремиковци“ и в частност Сашо Томов, или пък мина „Черно море“ и посестримите й, собственост на преследвания от прокуратурата бизнесмен Ковачки?
– Не бих коментирал подобен казус. Става въпрос за това, че в период на икономическа криза управлението на определена компания трябва да подходи отговорно, да си промени приоритетите. И ние точно това направихме – разработихме план за оценяване на финансовите ни възможности да реализираме проектите си…
А в този план включихте ли оценка и на финансовите възможности на хората, които работят за вас, те имат да плащат кредити, закъсват?
– Така е – имат, и аз имам. Но когато работник или служител се обърне към нас с конкретен проблем от такъв характер, или поиска помощ, ние разглеждаме това искане и се опитваме по някакъв начин да му помогнем. Имаме например искания, които са свързани с разходи по лечение, специално лечение на човек от нашия персонал или пък за лечение на негов близък роднина, член на семейството… Ние откликваме и финансово се ангажираме да помогнем в рамките на нашите възможности. Но тъй като говорим за личните кредити, които са теглили и трябва да изплащат заетите в българските поделения на „Дънди“ – при нас няма забавяне на заплатите. Те се изплащат точно на датата, на която трябва да се изплащат. Тоест няма проблем хората да погасяват дълговете си навреме. Освен това имаме всякакви други социални пакети – например за застраховка, здравеопазване и т.н, които са придобивки на служещите в предприятието.
Включително и за тези от драматичната екскурзия в Охрид?
– Ние откликнахме на тази трагедия, дадохме финансова компенсация на всички семейства, които пострадаха…
Болшинството от тях от Челопеч ли бяха?
– Не – от Златица и Пирдоп. От Челопеч имаше един човек – става въпрос за роднина на наш служител. Но тъй като имаме визия за региона и за Челопеч специално, подпомогнахме финансово всички семейства на загиналите, без да правим разлика кой от къде е и къде работи. Защото трябва да подчертая, че и другите две големи предприятия от района – „Аурубис“-Пирдоп и „Елаците“ – също така откликнаха. Ние координирахме помощта си с тях, просто бизнесът се отзова. Бяхме наясно, че хората не можем да ги върнем, но в такъв труден момент искахме поне финансово да помогнем на близките им.
Правителството също им оказа помощ в житейската драма, но дали оказва помощ на бизнеса в икономическата? Или го прави само на думи?
– Преди да ви отговора конкретно на въпроса, нека изясня нещо, което смятам за много важно. И двете инвестиционни предложения на „Дънди Прешъс Металс“ в България – за Крумовград и Челопеч, направени чрез дъщерните дружества на канадската компания тук, са на обща стойност около 500 млн. долара. Една инвестиция в реалната икономика на България, която ще създаде добавена стойност, работни места, която ще генерира допълнителни доходи за държавата. Според мен това са две крайно необходими инвестиции за страната. Знаете, че в момента дефицитът е голям, спадането на чуждестранните инвестиции е чувствителен. И докато няма попълнения от нови свежи вложения ще има проблем за бюджета. Нашето желание е, като корпоративни граждани на България, да помогнем на икономиката й. Правителството казва, че изходът разбира се е в поощряване на чуждестранните инвестиции. Но мисля, че първото, което трябва да направи в тая посока е да види какво има на тезгяха – какви проекти стоят там и трябва да се раздвижат. И двата проекта на „Челопеч Майнинг“ са сложени на масата и те трябва да тръгнат, трябва да се реализират. Не само заради разкриването на нови работни места. Защото една такава инвестиция като нашата не раздвижва само минната индустрия, а и много други сектори. Статистиката показва, че за всяко работно място, което се отваря в минния бизнес, се създават некосвено от три до пет работни места в други отрасли на промишлеността, а и в обслужващата сфера. В Челопеч например, на практика, в момента няма безработица. Всички, по пряк или непряк начин, са заети със златодобивната мина, с нашето предприятие. Говорете с кмета на Челопеч и той ще ви каже какво представлява „Челопеч Майнинг“ за Челопеч.
Чудесно, ама пък нали вие знаете каква контра теза битува по отношение на чуждестранните инвеститори – те ще печелят, но за разлика от българските, печалбите си ще изнасят навън, парите им няма да остават в България?
– Това е много добър въпрос. Значи няма абсолютно никаква разлика във финансов и социален аспект, дали компанията, която работи на територията на България е българска или чуждестранна. Защото – пак ще ви дам пример с Челопеч – продуктът, който се произвежда от мината сега е златно-меден концентрат. Да кажем, че в един момент ще произвеждаме злато, сребро и мед – крайни метали. Независимо оттова какъв продукт се произвежда, независимо оттова дали компания е българска или чуждестранна – този продукт ще се продава на световния пазар по цена на Лондонската метална борса. А постъпленията, които влизат във фирмата и в държавата от тази дейност са едни и същи – няма значение дали производителят на въпросния продукт е българска или чужда фирма. Имам предвид постъпления под формата на корпоративен данък, под формата на данък общ доход на заетите във фирмата, под формата на социални и други осигуровки, които плащаме. А пък в социален аспект да не говорим – както вече казах – при нас работят 1000 души и няма социален проблем в региона, в който живеят. Тоест ние по този начин облекчаваме държавата, която иначе ще плаща за социално подпомагане на безработните.
Да, г-н Нестор, но с чистата печалба чуждестранните инвеститори у нас – каквато е и канадската „Дънди“ , ще правят какво си искат. И ще си я харчат извън България – в родината си или където си решат на други сладки места по света от сорта на „хазартното“ Монако и прочие?
– Ами вие не мислите ли, че българските фирми не си правят каквото си искат с печалбата? Няма никаква гаранция, че ако една фирма е българска, ще си държи печалбата в България. И това не може да се изисква от фирмата, това е свободна пазарна икономика. Досега компанията ни е показала, че в Челопеч много голяма част от печалбата е реинвестирана в предприятието. Ние сме инвестирали от 2004 г. досега – откакто управляваме предприятието, около 300 млн. лева в Челопеч и около 30% от тези пари са отишли в държавата под една или друга форма. Ако отидете в Челопеч ще видите, че там всичко е коренно преобразено – нови машини, ново оборудване, нова столова, всякакъв вид придобивки за работниците. Това е едно абсолютно различно предприятие от това, което мина „Челопеч“ беше когато започнахме дейност там. Аз като започнах да работя в Челопеч в офиса ми имаше изпочупени прозорци и като влязох вътре си казах – какво правя тук?!
Сега обаче какво ще правите – пари за инвестиции, камо ли за реинвестиции в реалната икономика няма, целокупният ни бизнес в един глас реве,че банките кредити не дават, че лихвите са прекомерно високи?
– „Дънди Прешъс Металс“ винаги е била стабилна финансово и продължава да бъде, и няма никакви проблеми от финансова гледна точка.
Искате да кажете, че тя по никакъв начин не е ударена от световната финансова криза, заради която и у нас настъпи стагнация на банковото кредитиране и бизнесът ни тотално закъса?
– Не знам дали знаете, това е много интересен факт – от всичките държави в Г-7, Русия не я смятам, Канада се оказа, че има най-стабилната финансова система. И не само от страните в Г-7 – канадската финансова система е една от най-стабилните в света изобщо. Финансова криза в тая държава просто нямаше. Има икономическа криза, която е резултат оттова, че Канада и САЩ, откъдето всъщност тръгна финансово-икономическата буря, имат много силен търговски обмен, което даде негативното си отражение и на Канада, но даже и икономическата криза там не е толкова силна, колкото в останалите държави, например от Западна Европа. А за финансова, както вече подчертах, изобщо не може да се говори. И по тая причина нашата компания, знаете, че тя е листвана на борсата в Торонто и работи предимно с канадски банки и финансови институции, няма същите проблеми с кредитирането, каквито за огромно съжаление изпитват в момента българските предприемачи.
