Печалби по време на криза – една българска дупедавска история

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

daumier money

Продължаваме да плащаме на чужди монополисти, обслужвани от родни мекерета

Икономическите показатели от година и нещо говорят за истинско рухване на производство, потребление и стандарт на живот в България. Тежестите се носят от всички – повече от по-бедните (с доходи до 500 лева месечно) и по-малко от по-богатите. Заговори се дори за данък „Лукс“ – допълнително облагане на големите имоти, коли и яхти с цена над 100 000 евро. Министрите започнаха да броят какви пари взимат подчинените им и да ги режат, ако надхвърлят собствената им заплата.   Защото видите ли нямало „финансов ресурс“ в хазната- за кърпежи по улици и пътища, за образование и здравна реформа. Въобще – икономическа катастрофа.   И в същото време няколко монополиста са обгрижвани от държавата, все едно че няма криза. Те непрекъснато настояват за вдигане на цените, ДКЕВР охотно се съгласява и с най-налудничавите им идеи, насочени единствено и само към сваляне на по две кожи от българските потребители. ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН, заедно със „Софийска вода“ са големите печеливши от кризата, защото доходите им продължават да растат, въпреки че хората се гърчат от недостиг на пари.   Предложението на един от тези кърлежи предложи и данък „електромер“ – ползваш, не ползваш, плащаш и българският регулаторен орган отсече – ще стане, ама ако всички ЕРП-та го поискат. Сиреч – призив и към другите двама монополисти да поискат същата такса, който със сигурност ще бъде чут. Логичният въпрос е – защо държавата се грижи за печалбите на ЕРП-тата и на „Софийска вода“ и то при условие, че има регулатор, който трябва да прокарва държавната политика? Но това си е реторичен въпрос и не е трудно да се досетим за отговора – защото си плащат където трябва. Как става така, че каквото и правителство да е на власт – Костовото, Симеоновото, Станишевото или Борисовото – тези недосегаеми компании винаги получават каквото искат? Защо те да не останат на нула печалба за известно време, та дори и да отидат на загуба – криза е все пак. Пък ако не им изнася – да разтрогват договорите и да си ходят. Държавата има и ресурс и полза от това да си върне концесиите от т.нар. „стратегически концесионери“, които изнасят капитали навън.
Но – гладна кокошка просо сънува. Няма как в България поданиците й да се обединят около една обща кауза – поне не сме виждали това през последните двайсет години. Ако не броим радостта от класирането на националния ни отбор по футбол в САЩ през далечната вече 1994 година. Нормално е да излезем на улицата като гърците и да счупим главите на тези от ДКЕВР, за да знаят чии интереси трябва да защитават и кой всъщност им плаща огромните заплати. Но нормално за нормална държава, а България очевидно не е такава. Така че ще продължаваме да плащаме на чужди монополисти, които сами сме повикали и които са добре обслужвани от родни мекерета срещу солидно заплащане. И да гледаме със завист, как някои печелят на гърба ни дори и по време на криза.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.